Петър Волгин: Евроатлантиците в Брюксел си имат нов любим враг - православието. Днес присъствах на заседание на комисията, наречена "Демократичен щит", където мишената на изказващите се беше православната религия. Един умник каза, че православните били по-елементарни от католиците и затова били по-податливи на кремълската пропаганда. Друг интелектуален колос призова да бъдат изгонени всички православни свещеници от Западна Европа, защото били шпиони на Путин. Известната баба-русофобка Натали Лоазо само дето не се разплака, понеже в Париж имало цели две православни църкви. А за джамиите в същия този Париж, а и в останалите западноевропейски градове нищо не спомена. Явно джихадистите, които минават през тях, не й пречат. Изслушах всички тези глупости и накрая им разказах какво се случва с миряните и йерарсите от Украинската православна църква, как са преследвани, съдени и осъждани от киевския режим. Не знам дали ме разбраха...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Русский мир" е ерес, а американският експеримент – блестящ успех.“ С това послание Вселенският патриарх Вартоломей се обърна на 19 септември 2025 г. към Съвета за международни отношения в Ню Йорк и постави едновременно морална, църковна и политическа рамка на войната в Европа и ролята на САЩ в модерната демокрация, предава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Похарчих малко време да видя наистина ли е казано това което цитираш. Типично за балалайка, това дето го цитираш не е точно. В речта си Вартоломей наистина плюе по идеологията „русский мир“ и казва добри думи за американския експеримент, но не е казал буквално „ерес“ и „блестящ успех“. В официалния текст е „rousing success“. С което аз лично съм сггласен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цъкни на "юдео" и по-точно на "юдео-християнски". Не съм експерт-богослов, но мисля че в православието такъв буламач не се употребява...

Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма

Турският поп (не мога да го нарека Вселенски патриарх) уж се опитва да удари по Русия, но май удря по България, или по-точно по върху Българската Екзархия. Цитат:

През 1872 г. Всеправославният събор в Константинопол осъди всякакви опити за организиране на Църквата на етнически или расов принцип, а не на териториален, заявявайки: „Отхвърляме, порицаваме и осъждаме филетизма, тоест расовата дискриминация, етническите вражди, омразата и разделенията в Църквата Христова…“

Като контра-аргумент: самата Еладска църква е построена на териториален принцип

Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма

Нарочно потърсих за този събор от 1872 г. и ето какво намерих:

За „всеправославността” на Константинополския събор от 1872 г.

Да се нарича „всеправославен” съборът от 1872 г. е повече от пресилено. (Впрочем на Константинополската патриаршия започва да й става навик да титулува като „всеправославен” всеки свикан от нея събор в непълен формат - справка: проведения неотдавна събор в Крит, който също тъй незаслужено беше окачествен като такъв.)

Вярно е, че във връзка с тогавашната т. нар. българо-гръцка църковна разпра Цариградската патриаршия неуспешно се опитва да свика вселенски събор. Това, което в крайна сметка се е състояло през 1872 г., е събор доста по-невсеправославен дори от Критския. На него присъстват 28 архиереи от Цариградската патриаршия, антиохийският, александрийският, йерусалимският патриарх и кипърският архиепископ[2]. Тоест само архиереи от т. нар. гръкоговорящи църкви при тотално числено превъзходство на архиереите от Цариградската патриаршия. В същото време цариградските архиереи се явяват както съдии по собственото си дело, така и заинтересована страна, което представлява правен абсурд.

Освен това на един по-късен етап йерусалимският патриарх Кирил се отказва от по-нататъшно участие в събора и се връща в Йерусалим, като преди това заявява, че „не смята себе си в правото да подпише решението на събора, защото то е прието под влиянието на народните страсти, овладели, за нещастие, Вселенската църква.” Неговото заявление разкрива още една важна особеност на този събор, а именно, че на него не е имало условия за нормална съборна дейност и свободно волеизявление от страна на участниците. Според очевидци съборът действал под непрекъснатия натиск на озверяла тълпа от великоелински шовинисти. Сам патр. Кирил бил заплашван от тази тълпа с физическо насилие, ако откажел участие и бил наричан Иуда, Каиафа и руски шпионин[3], тъй като не бил съгласен с предвижданото строго наказание за българите, което било мнението и на Руската църква.

Когато на предварителните съвещания цариградският патриарх обявил, че съборът трябва просто да обяви българите за разколници, тогава йерусалимският и антиохийският патриарх, както и кипърският архиепископ, изразили своето категорично несъгласие. Тогава при тях започнали да се явяват делегация след делегация от страна на гръцките великошовинисти, които се опитвали да заставят архиереите да приемат становището на патриарх Антим VІ. Убеждавали ги и настоятелно изисквали да отстъпят пред желанието на народа и обвинявайки ги в измяна на елинизма и Православието, както и в това, че се били продали на Русия и нейните панславистки планове, заплашвали ги със саморазправа на недоволната тълпа[4].

Също така на събора не била дадена думата на обвиняемите (всъщност те изобщо не били призовани), което е твърде сериозно нарушение на каноничната процедура. Практически съборът съвсем не бил свикан, за да се обсъди в нормална обстановка спорният въпрос, а за да подпишат участниците предрешеното осъждане на българите. Истината е, че на този събор няма дори минимален опит за нормално съдопроизводство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите