Поднесена ни от рекламираният тук гимназиален даскал Александър Стоянов:

Днес в Пекин се проведе военен парад, който трябваше да смае света. Единственото наистина смайващо е наглостта на автократите по отношение на историческия прочит. На 2 септември 1945 г. Втората Световна война завършва окончателно след пълната победа на САЩ над Япония.
В тази победа КНР, КНДР и Русия не са изиграли никаква роля, но ето че днес техните глави - Си Дзинпин, Ким Чен Ун и Владимир Путин се пъчат като пауни на трибуните, докато КНА парадира по широките булеварди на китайската столица.
Победата, постигната над Япония в Азия е дело на САЩ. Тук не става дума за американофилия, а за обективната истина. Основното бреме на войната е изнесено от американците. Техни кораби размазват японския флот в Пасифика. Техни самолети разпарчетосват японските ВВС, индустрия и градове. Техните атомни бомби принудиха Япония за първи път в своята история да капитулира безусловно.
Каква е ролята на Китай? Според някои историци, Втората Световна война започва с инвазията на Япония в Китай през 1937 г. (виж напр. Бийвър, А. История на Втората Световна война) Китайският народ понася едни от най-страховитите жертви в рамките на конфликта и оказва смел отпор на японската армия. Къде е проблемът с прочита? Всички тези жертви и геройства са реализирани най-вече от правителството на Гоминдан, начело с Чан Кайшъ. Междувременно комунистите на Мао със своя "Дълъг марш" се чудят как да избегнат съприкосновение с японската армия и как да отхапят територия от националисткото правителство, забивайки нож в гърба на собствения си народ, докато чуждия агресор унищожава китайски градове и села повсеместно. СССР също се възползва от ситуацията и окупира части от днешен Северозападен Китай, които Сталин не е планирал да връща преди 1949 г.
Ако има някакво правителство на Китай, което има право да претендира за място в парада на "Деня на победата в Азия", то това е правителството на Тайван. Всъщност именно това правителство получава място в Съвета за сигурност на ООН през 1945. Едва през 1971 г., в контекста на размразяването на отношенията между САЩ и Комунистически Китай, Вашингтон признава правото на Пекин да заеме китайския мандат в СС на ООН.
СССР се включва във войната срещу Япония на 8 август 1945 г., два дни след бомбата в Хирошима и ден преди ядрения удар в Нагасаки. Включването се случва буквално седмица преди капитулацията на Япония на 15ти август 1945 г. Една седмица. Ако сте достатъчно разумни, сами ще отгатнете колко "огромна" е съветската роля за победата. Въпреки че Япония капитулира, Червената армия продължава да напредва и да води боеве с японците до 1ви септември, ден преди подписването на капитулацията, в явен опит да заграби колкото се може повече територия преди подписването на окончателния мир. Ситуацията е "на сложена софра и станал дедов всеки може да седне".
Корейската "народно-демократична република" дори няма да я коментирам. Разбира се съпротивително движение срещу японците е съществувало, но то изиграва спомагателна роля в съветската инвазия и само по себе си няма никаква заслуга за победата над Япония.
Чудно ми е и нашият Атанас Зафиров в ролята на какъв е решил да ходи на парада? България е страна, загубила Втората Световна война - да честваме победата на Съюзниците е безумие. Вероятно, като шеф на БК...БСП отива като политически наследник на българските комунисти. Ако това е така, то нека неговата партия най-сетне, веднъж и завинаги, поеме отговорността за всички антибългарски деяния на комунистите - от Септемврийското въстание, през атентата в Света Неделя, до клането на над 30 000 българи по време на т. нар. "Народен съд". Някак, другари, не върви да признаваме само победите си, а да забравяме за свинщините. Нищо, аз ще ви напомням докато ме има.

На картата: Ситуацията в Далечния Изток на 2ри септември 1945 г., когато армията на САЩ официално поема контрола над Япония.
-----
Чудно ми е какво е правил генерал Стойчев на Червения площад през 1945 г. Това и Ал. Стоянов не го знае...

След Евровден иде Видовден

През 1944 г. американците изпращат специални дипломатически пратеници под Мисията Дикси до ККП. Според Едвин Моис в книгата „Модерен Китай: История“, II издание:

„ Повечето американци имаха добро впечатление. ККП изглеждаше по-единна, по-енергична в съпротивата си срещу Япония от Гоминдан. Летците на САЩ, свалени над Северен Китай… потвърдиха пред своите началници, че ККП е силна и популярна върху голям район. В края на краищата контактите, които САЩ създаде с ККП, доведоха до почти нищо.
А относно участието на СССР срещу Япония е достатъчно да се спомене, че тя воюва срещу Квантунската армия. Който не познава какво е това и каква е ролята и в Япония, а впоследствие и във ВСВ, няма моралното право да се напича историк, както и по какъвто и да е начин да се е сдобил с диплома. Отделно, че участието на Съветите в Азия срещу японците е пряко договорено с американците, а не е самоволна акция.

то това е правителството на Тайван. Всъщност именно това правителство получава място в Съвета за сигурност на ООН през 1945.

не знаех, че тайван /или правителството му е получил място в съвета за сигурност през 1945/. или става дума за някакъв въпиющ анахронизъм или тоя "историк" просто не знае какво говори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност тук даскала формално е прав. През 1945 г. в ООН влиза Република Китай. Като под това име се подразбира континеталната република Китай основана от Гоминдана на Сун Ятсен. Тази част дето сега я наричаме Тайван все още не е обособена като отделна република, което става след бягстото на Чан Кайши на острова през 1949 г. Тайван още носи името "Република Китай" за разлика от "Китайската народна република". От Уики:

Република Китай е една от основателките и постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. През 1971 г. мястото ѝ е предадено на КНР. Към 2018 г. Република Китай е призната от 18 държави членки на ООН

След Евровден иде Видовден

Отгоре на всичкото, коренното население на Тайван са малайци, то Тайван си е прародината на всички австронезийски народи. Днес малайците са изтласкани в източните планински части на острова и практически обезправени в Родината си. Просто Гоминдана се нанася с все семействата си на острова през 1949г. и те го днешен Тайван, дет бил "единствената свободна част на Китай".

даже и формално не е прав - през 1945 чан кайши и гоминдана са си още в континентален китай и са си просто правителството на китай. и преди и след бягството в тайван продължават да се наричат "република китай", което е и официалното име на тайван до ден днешен. през цялото време до към 1990те претендират, че са официалното правителство на цял китай /континенталната част и тайван/, така че в нито един момент в историята на оон, в съвета за сигурност но оон не фигурира някакво "правителство на тайван".
то изобщо цялата галимация с "меренето" на кой му бил "по-голям" и там за кой имал по-голям принос за "победата", цялата идея на даскала е да се стигне до важния извод че от комунягите и руснаците ползата е била нулева.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, така е. В ООН е приет континетален Китай представляван от Гоминдана. Тогава в Китай върви гражданска война и не се знаело кой ще вземе превес. След 1946 г. нещата са били еднозначно ясни.
---

Амираканците са правили изчисления, че дори и да употребят двете атомни бомби които са имали, това не би могло да доведе до капитулация на Япония. Трябвало е и още нещо. Това нещо е било намесата на СССР. Формално съветите са имали договор за неутралитет с Япония до 1946 г. Под давление на щатите те едностранно се оттеглят от този договор и обявяват война на Япония. Ситуацията в Япония е била доста войнствена дори и след двете атомни бомби видно от упоменатото на един японист (проф. Нако Стефанов):

В 14:30 часа на 9 август японският кабинет в пълен състав се събира и прекарва голяма част от деня в обсъждане на въпроса за капитулацията. Както при Върховния съвет на големите шест, мненията се разделят. Нито позицията на външния министър Того, нито тази на военния министър Анами взема връх.

Военният министър съобщава на присъстващите за показания на заловен американски пилот на изтребител. Последният уверява разпитващите го, че САЩ разполага със 100 атомни бомби, както и че Токио и Киото ще бъдат унищожени през следващите няколко дни. Така сред събралите се министри се затвърждава виждането, че Съединените щати могат не само да опустошат отделни градове, но и да унищожат целия японски народ като нация. В тази обстановка военният министър Анами изразява мнението, че вместо капитулация, навярно би било „чудесно, ако цялата нация загине като красиво цвете.“

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудесно! Тенкс. Може ли сега и за маорите от Нова Зеландия, нещо по-така? Чел съм, че са канибали, но всьо таки понеже първоначално са яли англета, може да си много в час?
После да не пропуснеш за Венесуела, топла тема.

Ранните иберийци, също са били канибали...било е ритуал за взимане на силата...

Нещо по темата? Не случайно съм болднал следното:

Чудно ми е и нашият Атанас Зафиров в ролята на какъв е решил да ходи на парада? България е страна, загубила Втората Световна война - да честваме победата на Съюзниците е безумие.

Хич не ми пука за БСП и Атанасас Зафиров. Човекът си е взел отпуск, а по време на отпуск всеки може да ходи където си поиска. Предполагам, че посещението му е частно и не е взел командировъчно до Китай, а и да е взел, няма да му го осребрят. Важното е че влезе в световния видеобмен как се ръкува с тов. Си и май са си разменили някакви любезни фрази.
Та да те попитам: Солидарен ли си с пишман-историка, че да се гневи на Зафиров? Не знам да сме във война с Китай, че поведението му да е осъдимо.... А Китай... показа на света, че хич не е за пренебрегване. Този парад бе специално за Тръмп. И той го е гледал и си е направил изводите.

След Евровден иде Видовден