Re: Лятна тема / Политика, Свят / Македония

Предлагам тука да се поставят интересни неща, които срещаме за първи път. Ето и от мене за начало:

За персийските казаци

Руско-персийските войни от 19 век се превръщат в горчив урок за Иран. Три пъти руските армии побеждават персийските войски (1804-1813, 1826-1828, 1853-1857). Според Туркманчайския договор от 1828 г. Персия губи Закавказие - земите на днешните Грузия, Армения и Азербайджан. Унизителните условия включват и контрибуция от 20 милиона рубли в сребро (персийската хазна е празна с години). Именно това, както и подривната дейност на британците, провокират клането в руското посолство и убийството на посланик Грибоедов.

И тогава Шах Насер ад-Дин се озовава в Закавказие през 1878 г. Виждайки маневрите на Терската казашка армия край Владикавказ, той възкликва: „Искам такива воини!“ Година по-късно, по негово лично искане, в Техеран пристигат 4 руски офицери и 14 подофицери. Така се ражда Персийската казашка бригада. Нейният основател, полковник Домонтович, пише: „Персите се биеха смело, но хаотично. Научихме ги на основното - огнева дисциплина.“

Казармите в центъра на Техеран се превръщат в руски анклав. Казаците спят на легла, но всяка сутрин лъскат ботушите си до огледален блясък. Офицерите закусват с елда и задушено агнешко, а ординарците изпращат на пазара за халва и шамфъстък. Дисциплината е желязна: пиянството се наказва с бой с камшик, а самоволното дезертиране - с настаняване в караулната в мазе с влажни стени. В същото време на казаците е строго забранено да се женят за персийки без разрешението на командира. За децата на казаците е открит кадетски корпус с шестгодишно обучение на руски език.

Ядрото на бригадата е съставено от 400 мухаджири - потомци на кавказци, избягали в Иран от руските войски. Иронията на съдбата: бащите им са воювали срещу Русия, а синовете им са носили униформата на кубанските казаци - черкески мундири с алени бешметове, но с персийски презрамки. Руските офицери са запазили униформата на терските казаци. Едно любопитство едва не е предизвикало бунт: когато новият командир се е опитал да замени кубанската униформа с терската, персийските казаци са възмутени: „Свикнали сме с червени бешметове!“ Трябвало е да запазят стария стил.

Подофицерите са обучавали персите на трикова езда и сабя. Вечер са свирили оркестри: духов оркестър, дирижиран от персийски възпитаник на Московската консерватория, и струнен оркестър с балалайки. А новобранците са били обучавани не само на бой със саби, но и на руски песни. Един от ветераните си спомня: „Командирът е извикал: „Пей, глупако!“, а ние сме викали: „Любов, братя, любов!“ - въпреки че не сме разбирали думите.“

Повратният момент настъпва през 1908 г. Когато конституционалистите превземат Меджлиса, казаците на полковник Ляхов обстрелват сградата на парламента със 75-милиметрови оръдия. След щурма, при който загиват 20 казаци, полковник Ляхов става военен губернатор на Техеран.

През 1909 г. същите тези казаци спасяват британското посолство от тълпата. Руски офицер извиква: „Стрелям по първите трима!“ — и бунтовниците се оттеглят. Английски дипломат пише: „Мразеха ни, но ни защитаваха. Тайнствената руска душа.“

В началото на 1918 г. Персийската казашка дивизия наброява до 12 хиляди души.

Основният „продукт“ на бригадата е Реза Хан. Сираче, прието в поделението през 1893 г., той изумява инструкторите с таланта си: цепеше глинени кани със сабя, докато язди, и удряше монета от 50 крачки. До 40-годишна възраст той командва цялата бригада, а през 1921 г. извършва преврат, разчитайки на казашки щикове. Ставайки шах, той запазва тактиката на мобилните части, комбинация от артилерия и кавалерия, и политически комисари във войските. След 1920 г. бригадата е разформирована, но нейното ДНК живее в Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР). Мобилните групи на Силите „Кудс“, които контролират Близкия изток, използват тактика на казашки рейдове. Ракетните части на КСИР наследяват принципите на руската артилерийска школа: концентрация на огъня, камуфлаж, маневри. Дори през 1941 г., когато съветските войски влизат в Иран, ветераните от бригадата ги посрещат с викове „Братя!“ и споделят тютюн.

Проектът се проваля поради два удара. През 1917 г. руските офицери отиват да се бият за белите. Реза Шах, въпреки че цени казашката школа, изгонва последните инструктори, заявявайки: „Персия трябва да бъде управлявана от персийци!“ Но както пише щабният капитан Висоцки, който служи в Техеран до 1915 г.: „Тръгнахме си, но ги научихме да се бият и да управляват. Сега се смеят на англичаните – а това струва много.“

От стар циганин ковач не става