Re: Българщината / Политика, Свят / Македония

Ето това изобразява българщината в момента. Никаква Македония(спрямо темата на клуба), никакво евро, ето това изобразяваме в момента ние като народ. Масата е точно такава и се радвам, че Явор Дачков е напипал точните думи да опише настоящата ни душевност:

Онзи ден го написах, но ето пак. „Домовете на ужасите“ в село Ягода са банален български бит, откакто се помня. Добре е, че имаме енергичен, млад и напорист министър на правосъдието, който има усет за личен пиар и раздухва всяка възможност за реклама с грижа за хората. Казвам го без ирония, защото изглежда, че в България само това работи. Поне се превърна в тема. За пореден път.

Само ще припомня, че преди 17 години репортаж на BBC постави началото на края на отвратителните детски домове за безпризорни деца, в които отношението и условията бяха далеч по-ужасяващи от тези в Ягода. А за българските психиатрии от последните петдесет години – да не говорим.

Моят опит с българската социална среда от късния социализъм (която нямаше нищо общо със семейната ми такава) е пропит от гледките, които видях в репортажите от Ягода. Минах през това село като войник преди 30 години – в едно порутено военно поделение, което излъчваше същата безнадеждност, каквато видях в днешните кадри.

Никакъв садизъм няма в тях – и това е по-лошото. Те са най-баналното огледало на българското отношение към живота и другите: мърлящина, мръсотия, мързел и скрит расизъм към самия живот. „Какво ме интересуват тази бабичка или този старец, които тъй или иначе са на умиране и няма смисъл в тяхното съществуване? Да им вземем парите и да умират по-скоро.“ Това е общо взето философията на приматите, които държат Ягода, но които в моите очи държат България, откакто се помня.

Още по-зле. Повечето от тези хора имат живи синове, дъщери, сестри, братя, близки роднини. Преди да се намесят министърът и телевизията, родата е била ок с всичко това.

Впрочем, най-истинската и важна реформа в България ще се случи тогава, когато този манталитет бъде унищожен. Засега не виждам как – освен по биологичен и естествен път, макар че тези домове ме върнаха в моето детство. Сега министърът и телевизията само им развалиха рахатлъка на хората. Временно.

Това е модус вивенди на животни, а не на хора. Говоря за роднините и собствениците, а не за страдалците в домовете.

Да ме прощават животните за сравнението.

Бях приятел с проф. Чирков – светла му памет – който присади сърце на 92-годишна жена. Нямаше никакво съмнение, че трябва да го направи, защото дори един ден пълноценен живот за него бе успех.

Алекс беше германец по манталитет и от друга школа и бе успял да убеди примитив като Живков, а по-късно и селски бандит като Илия Павлов, че има и друга България.

За съжаление – бутикова, тогава и сега.

Болницата на Чирков нямаше нищо общо със социалистическите окаяни болници, а после стана еталон и за първите частници в България. Впрочем повечето стаи от днешни български общински и държавни болници приличат на стаите от Ягода.

Много скоро видях такава болнична стая в един голям български град. Това не опира до пари, а до вътрешно отношение на всички, които работят там. Става дума за лично отношение, идентичност, култура и манталитет.

Да бъдеш подреден, чист и с главата си едновременно не струва нищо. Мисля, че това е метафизично и непреодолимо препятствие за българщината.

Иначе много обичаме да я развяваме по празници, пилони, знамена, татуировки и прочие гламави манифестации на смътното чувство за нещо по-значимо от окаяния бит, който сами сме си създали и който е огледало на българската ни душа. Не знамето на балкона.

Стаите от този дом в Ягода са леко подобрена версия на стаите от панелките, в които съм живял под наем през голяма част от живота си; те са общежитията на съучениците и състудентите ми; те олицетворяваха за мен бездарната българска казарма и до днес ги виждам по обществени места – най-вече в общински болници и социални заведения.

Една унила, бездарна и безсърдечна българщина към живота, която има своята кулминация в българските погребения, които трябва да се патентоват като световно явление по бездарно отношение към всичко – живо, мъртво, сегашно и вечно. Най-грозното нещо преди българските сватби са българските погребения.

Сюрбитов реализъм.

Равненка на живота, метафизика на черешата и костилка на физика ѝ, гламавост до дъно и най-вече – ужасяваща некадърност за живот.

Парастас на ума. Панихида на умрялото сърце. Подавка на подражателска сантименталност. Метафизика на закърнелия разум. Унилие на волята.

Чевенгур.

Никакъв скандал не са тези пиарски „открития“ от село Ягода. Това е дълбинната България, срещу която все още не е проведена гражданска война. И която си тлее и живее прекрасно с еврофондове, скандирайки лозунги срещу еврото, глобализма и прочее, предлагайки своята примитивна „алтернатива“ за живот на същия този глобализъм, който вече не става за нищо.

Все същата мърлящина и никаква грижа за другия – за неговия живот, за достойнството му да бъде човек.

Това помня от социализма (със сигурност го е имало и преди 1944 г., но не съм свидетел) и това видях днес в телевизионен репортаж, който ми избоде очите с едно отвратително бодливо одеяло, което влачих по квартири от ученическите си години. Видях го в този дом за изоставени от собствените си роднини стари хора, които живеят масовия живот на българите, откакто се помня: бездарна мизерия, жизнено вегетиране, вътрешна пустота и външен ад на най-голямата некадърност – да не можеш да се добереш до елементарна човещина в сърцето си, да се зарадваш на дара на живота и да облагородиш себе си и средата, която обитаваш по Божий образ.

Това ми показаха кадрите от Ягода. Все едно гледах социалистическа машина на времето. Но пак ще повторя – не е до социализма, а до българщината.

Ние сме бездарни хора и нямаме никаква идея за живота, за другите и най-вече – за Бога, който ни е дарувал живот.

Когато обърнем целия си мироглед и преобърнем ума и сърцето си, може би ще имаме някаква сполука да не преминем толкова гламаво и уродливо през историята на човечеството – на което наистина нищо не сме дали и няма защо да се гордеем с това.

Последното не е вярно и е крайно, но белким някой се събуди.

Снимка от новините днес на кошмарното родопско и бодливо одеяло, което ме преследва от ученическите години и което видях в репортажа за Ягода – в коментарите тук.