Действително има такава историческа личност. Римски източници за него са Тацит, който споменава за него в своята работа "Анали", както и Йосиф Флавий. И двамата споменават Исус Христос като мъдър проповедник, разпнат на кръст. И двамата са родени десетилетия след предполагаемото разпване на Исус Христос. Всъщност цялата история с Възкресението е съчинена от апостол Павел, около 20 до 30г., след смъртта на Исус Христос. Или в лицето на Исус Христос имаме бунтар срещу юдаизма, който иска да го реформира, като закостеняла и ретроградна религия. И юдеите го ликвидират физически. Толкоз. След кончината на Исус Христос, реалния създател на християнството е Павел, който измисля Възкресението, както вероятно и множество от "чудесата" извършени приживе от Исус Христос. Т.е. днес християнството дълбоко отрича суеверието, но самото то е възникнало като суеверие във Възкръсването, превръщането на водата във вино, лекуването на физически хроми хора, като превръща тези суеверия в догма и отрича всички останали суеверия. От там нататък нещата са ясни. Апостолите тръгват да проповядват една благородна идея, която се възприема от масово неоправданите и беззащитни поданици на Римската империя. Няколко века по-късно, крилото което взима властта в християнството извършва издирване и унищожване на всички алтернативни разкази за живота и делото на Исус Христос, за да превърне окончателно суеверието в догма и да ликвидира всяка различна гледна точка. Надали това е бил изначалния замисъл на човека Исус Христос. Твърде вероятно той нито се е самопредставял за син Божи, нито е искал да създава нова религия. Това правят хората след него, които разкрасяват с всевъзможни дела с wow-ефект живота му. Впоследствие Църквата се превръща в нищо повече от средство за власт, толкова голяма власт, че Константинопол и Рим се скарват за вечни времена кой да е посредника с Божиите дела, а малко по-късно католицизма е разтърсен от протестанството, тъй като на някои им идва в повече тоталния контрол на Рим.
Мисля, че една религия не трябва да е толкова натрапваща се, както християнството и исляма. Асертивността е в основата на благоразумните междучовешки отношения. Християнството и исляма имат за основа подчинението и страха в отношенията си с хората.
Аз съм православен християнин, по традиция, кръстен съм, но така и не можах да намеря път към християнството. Намирам православието единствено като културна отличителна черта, която харесвам, но не и като средство за спасение на душата. Напротив, дълбоко съм разтърсен от църковното лицемерие и алчност. Плюс това, съвсем не се кефя на идеята да съм по корен юдейски религиозен сектант, каквото всъщност е християнството.
За мен единственото за което може да служи Църквата е да е в помощ на националното, нищо повече. Така както е било при Борис Покръстител, при Симеон, при Асеневци, така както е замисъла на Екзархията.
Всичко останало е просто квантова физика...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от komitaO3 на 03.05.24 10:36.

Всъщност, че още преди разпятието християнството се разпространява и "Вестта за Божия син" достига по същото време и нашите земи, е не по-слабо доказан факт, включително от преписи на писма и съобщения от първите проповедници. Не се и отчита спецификата на ранното християнство, когато покръстването не идва или не се случва така лесно, както си го представяме.

Както и да е. За пореден път си правя едно друго заключение, за себе си. Търсейки все някаква "друга гледна точка", наблягайки уж на "родови" специфики или направо национални каузи за търсене на "само нашата" или "различната истина" от тази на останалото човечество, ние се обричаме, влизаме в една различна човечност. Сякаш не харесваме и се само разграничаваме от света на човеците.
Независимо какво ни се иска или дали ни се харесва, има истини, общочовешки, които стоят над националното или родовото символ и верую. Наша национална болест е търсенето на различията и "чупенето" на общочовешките истини, ценности през националното, сякаш последното перманентно е пред някаква угроза да се разпадне или изчезне, ако нацията припознае общите житейски и въобще истини за човечеството за свои също.

Доказателства за този си извод намирам ежедневно и навсякъде, на първо място в родната ни история, символи и митове. С всичките му стремежи да сме сякаш срещу света, а не с него. До степен на състояние на война с целия свят. Уж готови заради нац.цели да сме с всеки, но на практика все не точно като другите.
Така страдаме всички. Доказателство е дори факта (може би най-вече факта), че сме комай последната или единствена нация в света не излъчила ни един нобелов лауреат. Където всички заедно се стремят към общото благо и го отразяват с ума и труда си, при това не само в изкуството, където уж намираме някакви паралели. Същият факт е, че както сме последни в ЕС, така бяхме последни и в СИВ, че и в съюза на Оста, Централни сили, Балкански съюз, където се сетиш хем сме там, с други, но не съвсем, с различен мотив и идея. Затова и демографски страдаме, икономически, та чак до ментално ниво. До майнд-сет и светоглед опират нещата. Физически и външно на вид като другите и равни на тях (спорта примерно), но на интелектуално ниво или правейки национални умозаключения все търсене на ирационалния корен, на на общовалидното и рационалното. Имаме супер математици, физици, химици, но развитие на световно ниво от наша си, родна среда с общо признание за тях няма. Някой вадят извод от това, че едва ли не света е в заговор срещу нас... Болно и тъжно!
Не знам дали ме разбираш!?

Ние българите, в повечето време сме "Барабар Петко с мъжете" и все сме яли шамари от това, тъй че намирам за напълно нормално да имаме свое тълкувание на нещата и критичен поглед. От горчив опит е това, не е от лоши чувства. Тъй че родното, нашето ни е останало. Решим ли да сме към "общото", имаме способността най-лошото да взимаме. А общочовешките ценности, нямат общо с християнството. Тях дори християнството и исляма не успяват да ги победят, тях, общите неща, които свързват хората. Да имаш страх от Господа е едно, да се подчиняваш на писани от хора норми е друго. Библията е истински мъдър извор на общочовешкото. Евангелията са целево модерирани, възпитаващи в страх. Може би друго извън страха не е работило в онези времена. Истинско християнство търси при коптите в Египет, в Етиопия, в Сирия. Асертивно, защитаващо своето и непосягащо на чуждото. Хилядолетия живеещо сред чужди религии и намерило общ език с тях. Затова и непризнато и от католици и от православни. Затуй най-тачените християнски празници у нас, са тези адаптирани от езическите времена. Защото са самородни, а не натрапени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от komitaO3 на 04.05.24 11:37.

Радващо интелигентна и смислена бележка. Въпросите, които задаваш, условните тези, личното отношение и виждане.

В ранното християнство като религия има поне едно нещо почти напълно сигурно - че е съществувал човек, наречен Павел, че е пътувал, проповядвал и писал, и че част от написаното се е запазило до днес.

Това е моето лично усещане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като изключим религията, вярваш ли в разумен Създател?

Религията е следствие на събития, които не можем да си обясним. Лично вярвам в разумен създател, който ние възприемаме за Бог.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Христос Воскресе! И нека вярата в Него подпомага всички позитивни начинания!
Християнството е обединило европейските народи, подпомогнало е създаването на старите нации и държави, служило е за имунен щит срещу всякакви инвазии. И така до средновековието, когато се явява и най-голямата спирачка на човешката еволюция, науки и т.н. Неслучайно се говори за тъмните векове. Инквизиции, реки от кръв, кръстоносни походи за облажване на първенците...
В 21и век е тотално смачкано, нищонеправещо и затихващо.
И да, и аз вярвам в свръхсилата, която ни е създала и и казваме Бог.

"Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда." Пресиян.

И преди християнството сме вярвали в Бог.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам го този текст, много е интересен! Бащата на Борис I е бил велик владетел също!
Има интересни факти или нещо от сорта за по-ранните религии на българите. За Кубрат, от неговото съкровище, е видно на няколко съда кръстове и кръстни знаци - дори личния му монограм е с кръст, за внука му - Тервел, или Св Тривелий и дадената му титла кесар, която няма как да се даде на нехристиянин... Дори и за Омуртаг и негови надписи също.
Историята я знаем по останалите артефакти от миналото, и в записите. За това и много се знае за елинската цивилизация, но почти никак за тракийската или българската...