Българският национален интерес / Политика, Свят / Македония

"Ирландия и ужасната истина за будността"

Скорошният референдум в Ирландия показва колко ревностна и безразсъдна е станала културната война.

Без съмнение най-любимата ми част от референдума в Ирландия миналата седмица беше откриването на „чудотворни медальони“ сред бюлетините. Чудотворният медальон е малка висулка с лика на Дева Мария. Обикновено е изобразена как смазва змия под краката си. Това са обредни медальони. Биват сребърни или златни. За някои католици те са начин да измолят застъпничеството на Божията Майка, нейната свята помощ в излекуването на болен човек или пък съдействието ѝ за някакво друго чудо. И не знам дали ще повярвате – избирателните власти намериха няколко такива, пъхнати между бюлетините, без съмнение от избиратели, надяващи се Майката на Иисус да насочи двойния референдум в желаната от тях посока.
----
Падащият при изваждането на бюлетините от урната свещен медальон е като вик от миналото. Тихият рев на забравени хора. Сякаш Старата Ирландия, от която ирландският народ е инструктиран да се срамува днес – с нейните странни традиции и суеверия – шепти в политическия ефир: „Ние още сме тук“.

Резултатите от референдума се усетиха общо взето така – предизвикателна защита на традицията срещу надменното безразличие на дъблинския елит, което облича презрението си към миналото на Ирландия в езика на „модернизацията“. Огромното мнозинство от гласоподаватели не е, разбира се, съставено от хора с чудотворни медальони, но това, което обедини много от тях, беше желанието да защитят историята от налаганата от днешните власти „нулева година“. Това прави този бунт в урните толкова значим и толкова вълнуващ.

збирателите бяха поканени да кажат „да“ или „не“ на две поправки на Конституцията от 1937 година. Първо бяха попитани дали искат да сменят значението на думата „семейство“, така че тя да се простре отвъд брака и да включи и други „трайни връзки“. След това бяха попитани дали искат да сменят фокуса на Конституцията върху „задълженията“ на жената в дома, като бъде добавена нова клауза, признаваща че всички „членове на семейството“ трябва да се грижат за домашната среда. Политическата класа инвестира огромно количество пари и енергия за окуражаване на гласоподавателите да кажат „да“ на тези мащабни промени, но гласоподавателите отказаха да поемат топката. Шейсет и осем процента казаха „не“ на изменението на дефиницията за семейство, а седемдесет и четири процента казаха „не“ на актуализирането на раздела за задълженията на жената.

Това беше смазваща загуба за властите. Републиканската партия, Християндемократическата партия, „Шин Фейн“ – всичките бяха казали „да“. Артикулираната класа е бясна на избирателите. Те отхвърлиха възможността да „извадят“ Ирландия от „конституционната усмирителна риза на католическото социално учение и анахроничните възгледи за жените и момичетата“, казва един колумнист. Представата за определени ирландци като „анахронични“ и за самата Конституция като безнадеждно остаряла е широко разпространена сред образованата класа. И наистина, министър-председателят Лео Варадкар каза, че е време да сменим „много старомодния, много сексистки език спрямо жените“ в Конституцията. В очите на елита, вероятно, хората, които казаха „не“ на този проект за „модернизация“, са както много старомодни, така и големи сексисти.

На практика избирателите защитиха своя начин на живот. Те се застъпиха за институции и идеи, които значат много за тях – бракът, майчинството – срещу едностранното вмешателство на дистанцираните управляващи. Те разбират, че добавянето в Конституцията на други форми на „трайни връзки“ заедно с „брака“ ще представлява скрито понижаване на стойността на брака. Специалният статут на брака се размива, когато той е третиран като една от многото форми на връзка. Със сигурност на елитите с глобалистки уклон е чуждо това, че обикновените хора все още придават толкова голямо значение на брака, но това е факт. Дъблинският елит може и да черпи чувството си за смисъл и влияние от модерните форми на съюзяване и идеологическо другаруване, но останалите предпочитат вкоренения опит от обвързването за цял живот. За мнозина бракът е най-важният източник на солидарност.

Елитите сега търкалят различни извинения за провала си да постигнат своето. Въпросите на референдума са били формулирани лошо, избирателите са били подведени от крайнодесните и така нататък, и така нататък. В действителност двойният референдум изложи един екзистенциален сблъсък на ценности, и ценностите, които елитите не харесват, победиха.
Мнозина от нас намираме за съвсем разумно това, че обикновените хора излязоха и защитиха институцията на брака и традиционното семейство. В крайна сметка, това са институциите, в които хората намират убежище от капризите на пазарното общество и в които култивират собствено пространство на любов, независимост и солидарност. Инстинктът на постнационалните елити може и да е отхвърляне на всичко – държава, общество, общност – в името на изискванията на глобалния капитал. Но инстинктът на останалите е да направят обратното: да затворят люковете на семейния си живот и да се предпазят от правилно предугажданите икономически и идеологически заплахи на неолиберализма."