Някой знае ли кога за първи път се споменава словосъчетанието "български език"?

***
Слава Україні!

Преди години го бяхме коментирали тук. Мисля че беше в тема България (днешен Северджанистан) през 11 век и то от византийците.

Северняк=Югоговняк!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

The first mention of the language as the "Bulgarian language" instead of the "Slavonic language" comes in the work of the Greek clergy of the Archbishopric of Ohrid in the 11th century, for example in the Greek hagiography of Clement of Ohrid by Theophylact of Ohrid (late 11th century).

А в български извори кога се споменава за първи път?

***
Слава Україні!

И аз съм любопитна да науча.

На латински го има в Диалозите на папа Григорий Велики (593–594 г.), във връзка с един българин, спатарий на Нарзес. Най-добре мисля е обяснено у Елка Мирчева, Названията българин, български и словосъчетанието български език през Ранното средновековие (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За _споредба_, най-ранното споменаване на фразата "сръбски език" е в Цветния триод от 1374 г. Например, стр. 340 и сл. у А. Младеновић, Назив „српски језик” – најстарија потврда из XIV века? (Philologia slavica, 1993):


Oваj Триод полутьк, последньи део, исписа се у Светоj Синаjи руком раб Божиjих, иjеромонаха Иjакова и грешни Jаникиjе, Светому Архистратигу цркве српскиjе у Jерусалиме, извода светогорскога правога, все на реду: ... ништа да не недостаjе, извода новога, нь истин, бугарскога jезика. Тер и Бог вест зна: велма ни (нам) jе било усилно (тешко) престављати (приказивати, преносити) га (Триод) на српски jезик.


т.е. доста тежко им е било на Яков и Яникие да преведат Триода от български на сръбски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Крорайна, мисля си, че това горе е извън контекста. Посоченият от теб пример от средновековието е късен препис/превод и е първичен източник, който касае езика на прабългарите, който е тюркски. В цитирания от теб труд на Елка Мирчева, който е вторичен източник, ясно се казва, че за първи път български език в смъсъл на славянски е от 11 век: Първото свидетелство, при това чуждо свидетелство, че славяните от източната група на южнославянската група са наречени „българи“, а езикът, който говорят, легнал в основата на първия славянски писмен език, е „български език“, се открива в Теофилактовото житие на св. Климент Охридски, чието пълно заглавие е: Живот, дейност, изповедание и кратък разказ за чудесата на светия отец наш Климент, епископ български, написан от светлейшия и славен архиепископ на Първа Юстиниания и цяла България Теофилакт, който бил магистър на реторите в Константинопол (Илиев/Iliev 2010: 199). По въпроса за точната датировка на това съчинение съществуват различни мнения – тези от учените, които споделят мнението, че автор на агиографския текст наистина е охридският епископ Теофилакт, смятат, че текстът е писан в края на XI или в началото на XII в. Онези, които предполагат друг автор, сочат като време на поява XII в. И при двете датировки се потвърждава тезата, че изравняването на „български“ и „славянски“ става след края на Първото българско царство. Мирчева, уточнява за първия източник, макар и срамежливо, че без съмнение българинът с чин спатарий е протобългарин. Тоест, това не е българин, а прабългарин и езикът му не е български, а прабългарски. Опасно е да правим анализи в стил пост-югославски македоноидизъм.

Северняк=Югоговняк!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от jingiby на 19.11.23 08:22.

Битолският надпис: на кирилица и "словенски" казва, че е "българин по род и самодържец български".

> Крорайна, мисля си, че това горе е извън контекста. Посоченият от теб
> пример от средновековието е късен препис/превод и е първичен източник,
> който касае езика на прабългарите, който е тюркски.


Епизодът с чудото с българина в Диалозите разбира се не е късен препис и няма място да се тълкува по-разному.

Предполагам имате предвид друг момент, в късна версия на текста, където към името на Петър, дякон на Григорий и негов събеседник в Диалозите, е добавено Bulgaro. А. Влаевска и други обясняват това с късна местна традиция в Пиемонт, във връзка с името Bulgari на местна аристократична фамилия. Вж. Влаевска А.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kroraina на 19.11.23 12:32.

Това е несъмнено, въпросът е, че никой не нарича по време на Първото царство езика ни български, а само славянски. Като славянска азбука е привнесена и глаголицата от учениците на Кирил и Методий в България. Към този славянски език е напасната и създадената по-късно кирилица. Следва да се има предвид, че по същото време изчезва оригиналния прабългарски език. Това е и причината никой да не нарича славянския език по това време български. Не е било възможно да съществуват едновременно два езика с еднакво наименование.

Северняк=Югоговняк!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от jingiby на 19.11.23 14:33.