Сега, последните години ли започнаха северните да прославят Драмското въстание като съвместно на гърци и "македонци" срещу бугарскиот фашистички окупатор, или винаги са го правели, но аз сега разбирам?
Изкарват едни 5-6 имена на убити от окупаторот македонски херои в това въстание и говорят за манифест, четен и на гръцки език, и на македонски - на втория от някакъв Георги Бончев.

"Во овие борби загинале десеттина борци: Иван Велјанчев, Васил Шапков, Христо Европов, Ѓорѓи Шапера, и Ифандополос. Додека Прокоп Караиванов бил претепан до смрт, а Христо Болуџиевски, Димитар Росиловалиев, Ѓорѓи Пејков и двајца борци од село Волак биле осудени на смрт и стрелани."

Предполагам, че хероите македонци са комунисти от същия тип като борците срещу окупаторот във Вардарско. Затова и вероятно не могат да докарат голяма бройка, ами едва изсмукват няколко души "македонци" за цяр на фона на многото хиляди, дето и според тях, и според гърците сме ги изтрепали безмилостно. Във Вардарско друг етнос не е намесен тогава, в Беломорието "македонците" рядко биха се борили наред с гърци срещу сънародници, дори да клонят към леви убеждения, така предполагам.

Сега ли решиха, че това въстание срещу жестокия окупатор е и тяхно, или аз съм пропуснала преди?

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 30.09.23 20:13.

Да, комунистическо е. Дори нашата историография го хвали:

The antifascists in the Aegean region are the first ones in Europe after the people of Yugoslavia, who wage a massive, open and offensive war and create one of the brightest pages of the history of the peoples, living on the Balkan Peninsula.

http://macedonia-history.blogspot.com/2007/10/drama-uprising-in-1941-summary-by-prof.html


Иначе македонците в последно време славят и Негушкото въстание:

Негушкото востание (февруари – април 1822 година) е месно востание во околината на Негуш, под влијание на Грчкото востание. Во него, зеле учество локалните Македонци потпомогнати од месните Власи и Грци во април 1822 година, против турската власт[1][2].

На чело на востанието биле Логотет Зафиракис, Анастас Караташо Постариот, Ангел Гацо, Дијамандис и др. Зафиракис бил политички, а Караташо постариот воен водач. Востанието започнало со напад на османлискиот гарнизон во Негуш, кој бил уништен, а градот бил ослободен. Востаниците формирале и Воен штаб. Заземањето на Негуш придонело на востаниците да им се придружи населението од Држилово, Лозица, Граматиково, Катраница и други населени места. Востанието се ширело и кон Воден и Костур, зафатило и многу села по реката Бистрица. Бројот на востаниците се зголемувал. Османлиските власти стравувале од напад врз Солун.

Вероятно и в двата случая участват определен брой българоезични гъркомани.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от bash bugarash на 01.10.23 09:21.