„Въпреки че губи някои твърдини на север от Дунав и основно място във външната му политика заема противоборството с Византия, Михаил ІІІ Шишман успява да наложи българската власт (за последен път!) в Белградската и Браничевската област. Писмо на папа Йоан ХХІІ до католическия епископ на Белград Андрей от 23 февруари 1329 г. е свидетелство, че българите владеят града. Римският първосвещеник споменава, че епископът не може да изпълнява църковните задължения в своята епархия, защото
„схизматиците на Българското царство държат завзета тази църква“ (eandem ecclesiam sicut asceris scismatici Regni Bulgarie detinent occupatam) и „плаща- нията и благата на тази църква са задържани и отнети от тези схизматици“ (reddicibus et bonis eiusdem ecclesie detenis per eosdem scismaticos occupatis)34). Българският цар, който разширява границите на държавата си толкова далече на северозапад, едва ли се е отказал от Олтения. Нападенията на българите, които трябва да отблъсква кастеланът на Михалд, свидетелстват за продъл- жаващата ангажираност на Михаил ІІІ със земите отвъд Дунав и вероятно за негови опити да отвоюва загубените си владения.“


Битката при Велбъжд се оказва съдбоносна за западното българско етническо землище. Михаил Трети Шишман е последният български средновековен владетел с имперско мислене и мащабни гео-политически амбиции. Успява да възстанови българската власт в Белград и Браничево и умело лавира на север от Дунав. Плановете му са да изтласка сръбите обратно зад Морава и да възвърне към българската държава изконно българските земи около Скопие и Охрид.
Неочакваното му поражение и смърт дават път на сръбската имперска хегемония. Именно сръбското държавно присъствие в Македония от онова време по-късно служи като оправдание за великосръбските амбиции в тези български етнически земи.
На престола в Търново се възкачва владетел, който завинаги отписва българските земи на югозапад от Средец, за сметка на Тракия - Иван Александър. Той се сродява със сръбския двор. А оказва се, че освен куманската кръв, във вените му тече и босненско-сръбска. Да, има и българска владетелска кръв откъм Асеневската династия.

Според мен именно в 14-ти век се корени последвалото сърбизиране на голяма част от западното българско етническо землище и се създават условия за постепенно отделяне на българите в днешната област Македония от българите на изток. Парадоксално, спасява ни и ни консервира за 5 века... османското владичество! После зле си изиграваме картите и сме там, където сме сега..

Редактирано от goga на 17.08.23 18:04.

Сърбите дори не се опитват да наложат сръбски държавнически модел в Македония. Изцяло са запазени местните порядки. Т.е. византийските такива. Изцяло се съобразяват с нравите на местното население. Всички съвременници и последващи хронисти, възприемат владетелите на Прилепското, Сярското и Велбъждското деспотсво, като владетели на части от българското царство. И помен няма от Сърбия, след смъртта на Душан. Сръбските светци св.Сава и св.Симеон така и не намират почва в Македония, напротив по църквите продължават да си изобразяват св.Иван Рилски, Гаврил Лесновски, Йоаким Осоговски, св.Петка Търновска. Това че там се установява някакво сръбско влияние е мистификация от Белградския пашалък от 19в., с цел да си оправдаят шовинизма. Напротив, именно османското робство разбива консервирания български средновековен етнос, като го води до оскотяване. Най-много роби по Крит и Кипър са продадени именно от Македония. Местния елит, управители на крепости, данъчни, митничари, цивилни лица, са от български произход, дребни боляри също. Без значение дали властта е византийска или сръбска. Това изчезва с идването на османците. Унищожено е. Няма ги вечи държателите на съзнанието. Охридската архиескопия е поетапно погърчена, а накрая и унищожена. За известно време тези земи, София даже са под властта на Печката патриаршия. Без гражданския си и духовен елит, това население е доведено до оскотяване, до нивото да се самоидентифицира само като християни. Това е именно заради османците. Цяло чудо е, че оцелява някакво българско самосъзнание, което да доведе до Възраждането в Македония, паралелно с другите части на българското землище. Никой тогава не е имал съмнение за произхода на това население, никой не го е определял като флотантно, славянско или само християнско. Това са били само българи и никой не е проявявал усилия да променя етнонима им. Османците разбиват това.

В моето Отечество такива работи не стават.
Петко Каравелов

Редактирано от komitaO3 на 17.08.23 19:03.

За останалото не мога да кажа нищо, но ако приемем, че Османската империя прекъсва някакъв процес на сърбизация в тия земи (а не обратно, разбива българското, както смята Комита), няма как 400+ години по-късно нещата, "консервирани", да стартират, откъдето са спрели. Ако е имало такъв започнал процес и империята го е прекъснала, включвайки в себе си всички тия земи заедно, значи го е заличила. Не виждам как изобщо може да го консервира - за толкова време процесът или ще угасне, или ще продължи да се развива сам по инерция. Оттам нататък ако има нов подобен процес, той е на нова сметка, при нови условия, воден от новата сръбска държава.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Създават се условия - Скопие и околните манастири са сръбски светини, продажбата на български роби процъфтява далеч преди падането на България под османска власт, роботърговците и владелците са християни.
Да, съгласен съм за обезглавяването на елита и за пагубното унищожаване на патриашията и самостоятелната църква, но в османската империя никой сериозно не е правил опит да обезбългарява, българите са си единна общност до средата на 19 век, въпреки мегали-пропагандата и масовите насилствени преселения на север и северо-изток. Екзархията също е страница от османското владичество, by the way

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 17.08.23 19:03.

Скопяни документирано правят тайни договорки против Душан, с Византия, само и само да не част от сръбското кралство.

В моето Отечество такива работи не стават.
Петко Каравелов

Консервира нещата с делението на християни и нехристияни, с имперския си космополитизъм.
За сравнение, унгарците владеят Бдин 5-6 години и не остават православни! Насила покатоличват 90% от населението. Смятай, ако бяхме останали под властта им 200-300 години, какво щеше да бъде.

Та, в тоя смисъл землището ни остава цяло - с всички минуси, за които говори Комитата.

Редактирано от goga на 17.08.23 19:04.

Може, ама сега има там сръбски светини.

Невярно. Стефан Душан е имал българските постижения за модел. Цар е на сърби, българи и гърци.
Сръбските съвременни претенции се простират до там , докъдето им се даде. Има нешо оскотяващо в Сърбия средата на 19-ти век , което създава сегашното чудовище .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от torlakov-93629 на 17.08.23 22:07.

Иван Асен Втори също е бил цар на гърци и арбанаси, но какво от това....

Иван Александър също на гърци.

Има го в титлите им.


Сръбските манастири в Скопско и фактът, че средновековната им империя е била със столица Скопие е много силен стимул за размисъл с цел разширение на юг.

Те и сега са убедени, че това са сръбски земи. Не мислят същото за Сяр или Халкидики, въпреки че Душановата държава ги владее.

Пряко следствие от споделеното българо-сръбско средновековие през 14 век/ктиторски надписи, църкви, стенописи, местни предания за сръбски владетели и велможи/ е фактът, че някои образовани люде от 16-17 век от Дойранско и Кюстендилско /поне двама книжовници има такива/ се смятат едновременно за българи и сърби.

Средновековната сръбска империя ползва среднобългарски в официални надписи.

Подобно смесване едва ли би станало факт, без мимолетното, но забележимо като следи сръбско държавно пребиваване в земи с етнически българи.<

Не подценявайте битката при Велбъжд. Тя е камъчето, което преобръща мисловно каруцата.

Редактирано от goga на 18.08.23 01:38.