Човек като прочете подобни документални свидетелства, по-лесно разбира случващото се днес. Нещо като дежа ву се оказва.



„От руска гледна точка още по-потресаващ е фактът, че офицерите и войниците на Червената армия насилват украински, руски и белоруски жени и млади момичета, освободени от трудовите лагери в Германия.Много от тях са били на не повече от 16 години, когато са откарани в Райха.Някои дори едва са навършили 14. Именно широкото разпространение на насилие над съветски гражданки, които не са напуснали родината си доброволно, изцяло отхвърля опитите да се оправдае поведението на Червената армия като обикновено отмъщение за престъпленията на нацистите в Съветския съюз. Свидетелствата за това не се ограничават само с непубликуваните тетрадки на Василий Гросман. Още повече подробности се разкриват в официалните доклади на тиловите район и до Москва........“През нощта на 24 февруари 1945 г – докладва Циганков за първия от множеството посочени примери – група от 35 курсанти и техният баталионен командир влизат в женското общежитие в село Грутенберг, на 10 км източно от Елс, и ги изнасилват.“....“В Бунслау има над стотина жени и момичета, които живеят в сграда до комендатурата, но там нямйа охрана. Затова тези жени често са принудени да понасят различни оскърбления, а понякога дори са изнасилвани от войници, които влизат в техните помещения през нощта и ги тероризират... Една от жените, Мария Шаповал, ми каза: „Ден и нощ чаках Червената армия. Мислех, че ще ни освободят, а се оказа, че нашите войници се отнасят с нас по-зле от германците. Съжалявам, че изобщо съм жива...“ „Има много подобни случаи на непристойно поведение – продължава Циганков. – През нощта на 14 срещу 15 февруари в едно от селата, където се отглежда добитък, рота от наказателния батальон под командването на старши лейтенант обкръжи селото и застреля червеноармейците, които бяха на пост. После отидоха в общежитието и започнаха органозирано масово изнасилване на жените. А тези жени току-що бяха освободени от Червената армия..“........Подаването на жалба за лошо отношение на мъжете пред висшестоящия офицер се оказва безсмислено, ако не и опасно. „Например Ева Щул, родена през 1926 г, казва: „Баща ми и двамата ми братя постъпиха в Червената армия още в началото на войната. Скоро дойдоха германците и насила ме откараха в Германия. Изпратиха ме да работя във фабрика. Плаках и с нетърпение чаках да дойде денят, когато ще ме освободят. Скоро дойде Червената армия и нейните войници ме обезчестиха. Разплаках се и разказах на висшестоящия офицер, че и братята ми се сражават в Червената армия, а той ме преби от бой и ме изнасили. По-добре да ме беше убил.“ ...............„Скоро Госман научава, че войниците на Червената армия не се задоволяват само с отнемане на имущество. „Освободените съветски момичета често се оплакват, че са насилени от наши войници – отбелязва той. – Млада жена ми каза през сълзи: „Та той беше възрастен човек, по-стар от баща ми.“...

„Войниците на Червената армия не вярват в „индивидуални отношения“ с немските жени – пише в дневника си драматургът захар Аграненко по време на службата си като офицер в морската пехота в Източна Прусия. Деветима, десетима, понякога и дванадесет мъже – те винаги насилват колективно.“... В Москва Берия и Сталин са напълно в течение за случващото се на фронта. В доклад до тях се съобщава: „Сред германците се говори, че всички жени, кото са останали в Източна Прусия, са били изнасилени от войниците на Червената армия“. Приведени са безбройни примери за групово изнасилване – „включително на момичета под 18 години и на възрастни жени.“ Някои от жертвите не са навършили 12. „На 3 февруари, пише Ема Ком – в града влязоха първите части на Червената армия. Войниците нахлуха в мазето, изкараха ни навън. Там 12 мъже ме изнасилваха по ред. Други постъпиха по същия начин със съседките. На следвашата нощ шестима пияни войници дойдоха в мазето и ни изнасилиха пред очите на децата ни...“.................По-нататък Гросман описва разказа на свидетел на съдбата на млада майка, която многократно била изнасилвана под навес във фермата. ПО едно време роднините й дошли при навеса и помолили войниците да й дадат кратка почивка, за да накърми бебето си, което иначе нямало да спре да плаче. Всичко това се случва в близост до щабквартирата и прде погледа на офицерите, които носят отговорност за дисциплината...“
/Антъни Бийвър „Падането на Берлин, 1945“/

Редактирано от goga на 30.07.23 18:39.

Масовите изнасилвания на германки през 1945 година

Стотици хиляди германки стават жертва на сексуално насилие след Втората световна война. Изнасилванията през 1945 са били масови, много от жените слагат край на живота си. Трагичните им съдби задълго остават тема-табу.

"Бях слаба, освен това колелото ми беше много натоварено, така че бях безпомощна пред руснаците и не можах да се защитя, когато ме свалиха на земята", разказва Клара М. от Магдебург за случилото ѝ се през 1945, когато трима червеноармейци я съборили в канавката и я изнасилили. През това време минали множество коли, но никой не спрял, въпреки плача и виковете на жената.

Понякога действителността надминава и най-противните пропагандни лъжи. В края на войната сред германските войски и цивилните граждани упорито се носи слухът, че съветският пропагандист Иля Еренбург е призовал напредващите червеноармейци към масови изнасилвания на германски жени. Това е доказана лъжа, но през 1945 година изнасилванията действително се превръщат в масов феномен.

Точни данни за извършените сексуални насилия няма

Точни данни за броя на германките, станали жертви на сексуално насилие след края на войната, не могат да бъдат установени - поради това, че повечето от жертвите мълчат от срам. Според различни експертни оценки те са между 500 000 и 2 милиона. Затова не ни остава нищо друго, освен да се концентрираме над индивидуалните съдби.

Берлинчанката Барбара В. пише в дневника си на 27 април 1945 следното: "Бях излязла да купя захар, когато двама ме натикаха в един вход. Свалиха ме на земята и ми вдигнаха полата. Беше ужасно, но можеше да се очаква".

За мнозина ужасът не приключва с изнасилването. Клара М. от Магдебург забременява, но не иска "руско дете". Подава молба за аборт в здравната служба. Райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер още през март 1945 е разпоредил, че бременностите от "принудителен сексуален контакт с червеноармейци" следва да бъдат прекратявани. Но по онова време в обществото като цяло господстват значително по-строги разбирания относно абортите, а медиците от здравните служби - предимно мъже - изискват от бременните подробни и достоверни описания на изнасилванията, за да дадат разрешение за абортите.

Тема-табу и в двете части на Германия

Именно поради това само една малка част от жените се решават да говорят за преживяното унижение или да подадат оплакване до полицията. Жертвите на сексуално насилие се срамуват и се опасяват от дискриминация. На масовите изнасилвания и в двете части на Германия е наложено мълчание - те се превръщат в табу. Минават повече от 40 години, докато се разкрие истината за тях. Една от първите, които повдигат този въпрос, е режисьорката Хелке Зандер - през 1992 във филм, посветен на изнасилванията от 1945.

Екипът, проучил темата, стига до извода, че руските войници в Берлин (които са били около 450 000) са изнасилили в първите три месеца на окупацията около 110 000 жени и момичета - седем процента от всички жителки на града. При това над половината от тях - многократно.

Към една пета от тях забременяват. А между лекари и пациентки се установява мълчалив консенсус - най-добре никакви "руски деца". Повечето от бременностите са прекъснати. Една от тези жени, за които разказва списание "Шпигел", си спомня: "Никой не може да си представи колко масови бяха абортите тогава".

Изнасилвали са не само руснаците

Но изнасилвачите през 1945 не са само руснаци. След като през април 1945 френските войски завземат Щутгарт, полицията регистрира само в рамките на десет дни 1389 изнасилвания, извършени от френски граждани. Срещу американци (чието военно присъствие в Германия възлиза на 1,6 милиона души) от март до май 1945 са проведени 487 съдебни процеса в американски военни съдилища. Документирани са 1500 случая на изнасилвания.

Историчката Мириам Гебхард обаче е убедена, че броят на изнасилванията, извършени от американци, е значително по-висок. В своята книга „Когато пристигнаха войниците" Гебхард твърди, че около 190 000 германски жени са станали жертва на изнасилвания от страна на американски войници. А по отношение на наложеното навремето мълчание върху темата казва следното: "За обществеността тази тема дълго време не е съществувала, тъй като политиците в двете германски държави не са искали да се проявят като нелоялни пред съответните окупационни сили".

Изнасилените жени се чувстват посрамени и омърсени. Те мълчат и се опитват да забравят. Много от тях стигат до самоубийство. Както посочва "Ди Велт", последните, които и днес все още могат да си спомнят за страха от онези седмици, са далеч над 80-те. Сред тях сигурно има и такива, които са били изнасилени навремето, но повечето така и не са говорили никога за това.

Сексуалното насилие - част от почти всяка война

"Ди Велт" изтъква, че официални заповеди за прояви на насилие спрямо жените от страна на окупационните войски не е имало - това е сигурно. Точно обратното - командирите на различни съветски части дори са издали съвсем еднозначни забрани. Но очевидно насилието над жени е било общоприета практика.

Причините са разнообразни: чувство на гняв и отмъщение, а вероятно и стремеж чрез изнасилванията на жените да бъде унизена цялата германска нация. Най-важният мотив обаче сигурно е било задоволството от усещаната абсолютна власт над беззащитните жертви. За съжаление сексуалното насилие не е необичайно - то е част от почти всяка война.

***
Слава Україні!

При нас в Кюстендил и селата по къщите на хората са разквартирувани войници и от Вермахта, и от Червената армия. В спомените на хората сравнението помежду им като поведение към местните определено беше в полза на германците.

И моя баща ми е разказвал, че немците са плащали всичко, черпели са децата с шоколад и лимонада. Руснаците са грабели просто.

за германките знаех, но не знаех, че масово са изнасилвали освободени от трудовите лагери съветски жени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мода да разчисти (или поне да зключи темата)

Да бъдеш враг на Съединените щати е опасно, да бъдеш приятел на Съединените щати е фатално.

Зверствата са неограничени в районите от където е предвидено германците да бъдат изселени след войната - Източна Прусия и частите предвидени за предаване към Полша. Войниците са облъчвани от пропагандатори като Иля Еренбург ,,Убий немеца!"и са наясно, че всичко е простено. Може би това е евтин и ефективен начин територията да се прочисти, вестите за насилията предхождат Червената армия и цивилното население масово бяга, има и много случаи на самоубийства. Инересни и честни спомени е оставил воюващия там Николай Никулин, има ги в нета.

Зверствата в Берлин не са били по-малки. Даже филм имаше по темата.

Във всяка война има зверства. Но точно тук образът на спасителя на Европа от кафявата чума е направо нелеп. На насилие са подлагани не само германците, а всички народи, през които преминава Червената армия,включително и съветските жени, освободени от трудови лагери. Това е била армия от нечовеци, озверели от стореното от германците на тяхна територия, но и по принцип, склонна към извънредно насилие маса - с такъв тип нагласа като дълбинен подсъзнателен манталитет.
Убиват и изнасилват и заради чист садизъм, а не само като отмъщение. Отмъщението е вид повод и оправдание да бъдат свине и никой да не им търси сметка.

Тук няма нищо героично. Вероятно затова фронтоваците не са искали да говорят за войната - в нея е нямало нищо общо с официалната пропагандна версия.

А у нас едно момиче го нарязаха 400 пъти с макетно ножче.

Да бъдеш враг на Съединените щати е опасно, да бъдеш приятел на Съединените щати е фатално.

Берлин и други селища го отнасят по древното правило който се противи пред нашественика се оставя на милостта на победителя за три дни, след това дисциплината е затегната. От една страна репресалии за местните, от друга поощрение за войската. Съветската армия се държи некоректно с цивилното население не само във вражеските държави, известни са протестите на Димитров и югославски деятели, но това не е поощрявано официално, напротив, опитват се да ги удържат. Възрастна жена при която имах склад, петдесетина метра под Полиграфическия комбинат, някогашни Кавалерийски казарми разправяше как чеували залповете когато съветите разстрелвали свои войници. Фактор е и това, че съветските войници са с едни съдрани гащи, а американци и други са имали продукти и други разни благини с които да заплащат секс.