Писал съм го неведнъж.
Национален празник на Република Ирландия, на всички с ирландска кръв по света и всички, намерили за добре да празнуват с тях е Денят на Свети Патрик, техният равноапостол, който не е ирландец родом.
Отбелязват се и няколко дати, свързани с етапи на добиването на независимост от Великобритания.

Съответно у нас 24 май да стане празник номер 1 , а 20 април, 3 март, 6 и 22 септември и 1 ноември да си се отбелязват .

При Сърбия и Гърция, които също получават руска помощ при отделянето им от Османската империя националните празници са датите на първите им въстания, съответни на нашия 20 април.

Редактирано от Tyзлиja на 23.07.23 21:52.

Защо пък не 11 май?

безпредметно да ми плямпаш за България. Не, такава, каквато ти я виждаш, аз я презирам.

На 11 май е по църковния календар.

Ако го направим на 11-и, БПЦ ще си го премести на 24-и.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както е да е.. Ще славим двама византийци сътворили азбука за аборигени. Ма толкова си можат Кирчо и Кокорчо.

безпредметно да ми плямпаш за България. Не, такава, каквато ти я виждаш, аз я презирам.

Не гледаш празника и здравия български интерес, а двама партийни лидери.
Двамата византийци ги празнуват голяма част от славянският свят, но тяхното дело се доразвива и добива завършен вид именно в България, когато славянски държави все още не съществуват или поне почти.
Всъщност говорим от десет години тук, че 24-ти май засенчва значително 3-ти март. Най-накрая ще има резултат!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно интересно мнение. На Александър Сивилов от СУ. Изгледайте го (горещо препоръчвам):

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

3-ти март е паметна дата, но идеите за Велика България си остават само блян. Иначе, чрез българската азбука, влиянието на нашата средновековна култура е живо и до днес в обширни части от земното кълбо. Нищо че Путлер приписва кирилицата на северните психомутанти. Така че аз клоня към втория празник.

Русороб=боклук!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Познайте автора:

"Освобождението на българския народ е най-величавият момент,най-крупното събитие в нашата история.То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с векове в българската душа.

На това място преди 57 години българската съдба се беше спряла в колебание.По тия върхове руси и българи водиха трудни страшни боеве от които зависеше изхода на освободителната война.

Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври,а българското опълчение,родоначалника на нашата храбра армия,извършиха своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възвися славата на българското оръжие възкръснала след пет векове.

На "Орлово гнездо" блесна първият сияен лъч на българската свобода. Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българският народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във "Фенер", лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ.

Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската църква и борците за българската държава работиха всеки със средствата на своето време, но с еднаква любов и със същата надежда за българско освобождение.
Победоносната, освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историята на народите.
Господа, но тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождение и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник.
Всеки паметник обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения.
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура!”

безпредметно да ми плямпаш за България. Не, такава, каквато ти я виждаш, аз я презирам.