Две масови убийства за три дена!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бича на съвремието. Първия случай-отражението на съревнованието, социалното разслоение, пречупването в детската психика, липсата на нормална учебна среда, безсилието на училищните власти в регулирането на вътрешноученическите взаимоотношения или направо доброволен отказ, непремерената реакция. Втория случай, мисля е по-битов. Както можеше да е в Сърбия, така можеше и да е в Румъния, България, нямаме никаква разлика.

В моето Отечество такива работи не стават.
Петко Каравелов

Редактирано от komitaO3 на 05.05.23 22:52.

Мисля, че освен изброеното от комитата, има си и специфично сръбски причини. Все пак не всеки ден стават масови убийства, въпреки глобализацията, а в случая имаше поне още два придружаващи инцидента с ученици.
Първо, трябва да е ясно, че психотичните състояния могат да станат заразни. Доказано е. Затова не е добре всички новини да започват напоително с такъв тип съобщения.
Второ, сръбският манталитет е специфичен, особено след юго-войните. Халал да им е и на създателите на сериала "Южен ветер". Факторите са много, но като добавим сръбско героизиране на масови убийци от войните, много оръжие и неценене на човешкия живот..
Сърбия на Вучич още живее с мирогледа на кралска Югославия- пълнят главите на децата с български, усташки, босненски, шиптърски зверства. Оръжието и пренебрежението към мирното уреждане на конфликти са поставени в култ...
Сърбия е малка провинциална държава. Това не е Америка. В трагедията има и нещо типично умалено сръбско. Наречи го "проклетия" или както искаш....

Пази, Боже. Пак казвам, тези неща стават заразни при определени условия.

Редактирано от goga на 06.05.23 06:15.

След воини е така.
Да припомним България след поредицата воини..атентата в Св.Неделя..и т.н.
Много оръжие и гняв и резултатите са налице.
Дори не ми се мисли какво ще е в Русия и Украйна след войната:(....

Има и специфики. При нас зверствата бяха извършени от хора, преминали през ада на Голямата война. В сръбския случай става въпрос за деца и младеж, родени доста след войната, тоест възпитани са в мирни условия. Те не са били преки свидетели на обезценяването на човешкия живот като следствие на военни зверства.

Mi, Bugari, ostali
Čak i Bugarska ima more; oj Srbijo, šta si dočekala, uzvikuje junak jednog domaćeg, jako gledanog TV serijala – ne tako gledanog kao „Farma“, mada ne mnogo vrednijeg.
Tačno, tragična je istorija Srbije, negdašnje pomorske velesile; flote sa srpskom zastavom plovile su svetskim morima... Ta, budimo ozbiljni.
Nismo nikada imali ozbiljan izlaz na more, čak ni u srednjem veku, čak ni u vreme Srbije kao sile u zenitu, u vreme istorijskog i mitskog cara Dušana. No, ako bismo o tome više znali, i Bugarsku bi više poštovali.

Uzajamni prezir i osećaj inferiornosti prema Zapadu jeste usud balkanskih naroda, ali problem je u tome što nismo ni bolji ni gori od drugih. O bugarskoj istoriji ne znamo ništa, ali imamo ideju da su glupi primitivci, divljaci. Kao i oni o nama, da se ne lažemo.

Reći nekom Srbinu da je bugarska država tokom većeg dela srednjeg veka na Balkanu igrala značajniju ulogu nego Srbija ravno je nacionalnoj izdaji, ali jeste (ne)prijatna činjenica. Bugari su imali dva carstva – mi jednoga cara; otimali su se za Beograd sa Mađarima, grad koji su srpski vladari, kralj Dragutin i despot Stefan, dobijali od mađarskog kralja kao njegovi vazali na doživotno uživanje.

Možete mi verovati ili tragajte po knjigama istorijskim. Takva su bila vremena. Kao što su bila i ona vremena kada smo učili o Samuilu, navodno makedonskom caru. Izgleda da Vizantinci nisu znali protiv koga su ratovali jer su pobednika nad dotičnim prozvali Bugarooktan, ubica Bugara. Posle je njegov naslednik žive spalio sve stanovnike Varne ne bi li stekao naziv ubice Romeja, tj. Vizantinaca. U jugoslovenskoj, tj. makedonskoj priči, jedan stari nacionalizam je iz političkih razloga zamenjivan novijim.
Ali, nakon priče krvi i krvoproplića, bilo je tu umetnosti, rukopisa i fresaka kojim se i mi i Bugari s razlogom ponosimo. I mi i oni, istaknimo. Dva velika pisca srpske srednjovekovne književnosti o kojima uči svaki student, Grigorije Camblak i Konstantin Filosof, jesu Bugari. A ni Sveti Sava nije slučajno umro poštovan u Velikom Trnovu, srednjovekovnoj prestonici slovenske i pravoslavne kulture. Probali su je zvati i Trećim Rimom, dakle istinskim nasledateljem hrišćanskog carstva.

Umalo da zaboravim: ćirilica je nastala negde oko X stoleća u Preslavu, prestonici kulture Prvog bugarskog carstva, nazvana tako u čast svetog Ćirila, izumitelja glagoljice.

Neka dva stoleća kasnije prešla je i u Srbiju, kasnije u Rusiju, potom i dalje, recimo do bosanskih franjevaca, Bosne srebrne, na užas hrvatskih nacionalista.

Istorija je puna čudnih priča – samo je treba poznavati.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Ще дойде ден, когато Сърбия ще остане точно толкова, колкото да се събере под една слива."
/Доћи ће дан када ће Срба остати таман толико, колико да се скупе под једну шљиву./

За по-лесно четене:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите