"Към 1047 г. избухва конфликт между върховния владетел (каган) Тирах и Кеген, местен вожд в поречието на Дон. Въпреки че предвожда само два от общо тринадесетте печенежки „клана“ (племена), Кеген на няколко пъти побеждава. И все пак, надмощието на Тирах е факт, което принуждава Кеген с 20 хиляди свои привърженици да търси спасение. Император Константин IX Мономах (1042-1055) приема бегълците, предоставяйки им три крепости, чието имена не знаем, със задължение да пазят дунавската граница. Заселниците са покръстени и "... много усърдно обработват земята, която преди опустошаваха...“, както пише византийският философ и историк Михаил Псел. Кеген получава титла „патриций“ и е обявен за „архонт на печенезите“, която се чете и върху негов оловен печат. Тирах протестира, позовавайки се на договор, сключен със самия него, и заплашва с война!

Константин IX заповядва на флотата да навлезе в Дунава и да усили отбраната на границата. Уви, през зимата на 1048-1049 г. реката е скована от лед, което прави бойните кораби безполезни... Тирах нахлува с огромни пълчища, използвайки проблема с Кеген като предтекст, търсейки нови земи за народа си. Според Йоан Скилица в североизточните български земи нахлуват 800 хиляди (!) печенези - число, преценено като нереално още от писалия век по-късно Йоан Зонара, който го „поправя“ на 80 хиляди... Така или иначе, българският Североизток е подложен на мащабен за Средновековието демографски удар.

Императорът изпраща в Паристрион подкрепления от Източна Тракия и тема България, включват се и местните българи и хората на Кеген, но не могат да се справят с нашествениците. Печенежката „стихия“ е обезсилена не толкова с военна сила, колкото поради пламнала епидемия, най-вероятно от дизентерия. Кеген разгромява своите сънародници в нощно нападение, когато те са извън строя поради „... студа, преяждане и пиянство...“ В ромейски ръце падат хиляди пленници, които според Кеген трябва да бъдат избити до крак... В крайна сметка, "... зверските души са очовечени със силата на Христовия кръст...“, а вождовете им начело с Тирах - покръстени в Константинопол, получавайки богати дарове и титли. „Варварското множество“ предвидливо е „раздробено“ и заселено в „пустите полета на България“ - около Средец/Триадица (София), Ниш и Овче поле в Македония, като само част от него остава в Паристрион..."


https://trud.bg/%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-xi-%D0%B2%D0%B5%D0%BA

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 31.03.23 09:05.

Хубава, сладкодумна поредица. Благодаря. Ако може пусни и последната част, като излезе.

Иначе знаеш, за изследванията от времето на маджарските нашествия в Добруджа, Печенегите “които помагат” и вземат Аклебурз, за изворите “от другата страна на Дунав” и стелките намерени от ПБЦ, вероятно от пече если произход, говорещи за на ези и тогава отвъд Дунав.
Тука и е редно да се спомена още една негативна черта на Симеоновото управление.

Златен век — май асс

Общо-взето, християнството разяжда отвътре държавата ни. За мен "златният век" на България е между Крум и Персиян.

Нерде християнството (което ни запечатва да сме на Балканите, докато другите преди и след нас изчезват) и ни спасява душите, нерде мегаломанията и неистовото желани на полу—грък да стане гръцки цар.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е Симеон. Той е последният що-годе успешен във военно отношение хрристиянски владетел.

Да, губим по-голяма част от Трансилвания и Панония, но държим Византия в шах и тя е принудена по-късно да се съгласи на близо 50 годишен мир.

Проблемът нерешен от Симеон не са ромеите, а номадите от северо-изток.

При паганска България доближаването на Светослав до Хем би било немислимо начинание. Още на Днестър щяха да му клъцнат главата. Точно "цивилизоването" убива бавно, но сигурно българската държава.
Спорно е доколко хритиянството консолидира българския етнос. Мисля, че тукашните славяни са си вече "българи" още при Персиян (неслучайно той говори, че е архонт на многото българи, демек много поданици, наричащи се "българи")

Редактирано от goga на 01.04.23 07:38.

Абе успешен, нема спор.

Маджарите са ни били като маче у дерек. Тук таме, някой местен управител е надвивал (с българско сърце), но иначе — Симеон у Дръстър, Добруджа обезлюдена.

На Ахелой — заддунавската армия и федерати изкарват победата.

И като му пада възможност да вземе Солун и така да пререже а европейска Византия — той какво прави?

====
Християнин е бил Тервел. Дали е добър военно началник и стратег?

За Добруджа грешиш. Обеезлюдена е 50 години след Симеон. Даже археологията показва, че при Петър селищната система в Добруджа е най-гъста в цялата история. При Симеон започва масово преселване зад Днестър и около делтата на Дунав и в Добруджа.
Яде много бой от маджарите, разоряват цяла България, но успява да ги отблъсне от столичния хинтерланд.

Честно казано, може да се каже, че българите и в частност Симеон Велики са причина, днес унгарците да са там, където са в добре устроена държава, макар и в момента леко объркана.

На запад маджарите правят много по-големи разорения и нямат дълго време равна на тях сила.
Ако си бяха останали между Днепър и Днестър и решили там да градят държавност, унгарците можеше днес да не съществуват като етнос и държава.
Ма той за това Геза Фехер така задълбочено изучаваше българската история!

Щърка ми е казвал, че Симеон яде голям лобут не от маджарите, а от хърватите. С маджарите не се е стигнало до голям военен конфликт. Унгарците днес обаче са много горди, че са победили великия цар Шимеон.

***
Слава Україні!