Растежът на БВП на България ще продължи да се забавя в началото на 2023 г. и ще премине в слаб спад през второто тримесечие на годината. "За това ще допринася както прогнозираното продължаващо понижение на запасите в икономиката, така и очакваният по-слаб износ на стоки предвид влошаващата се глобална икономическа активност“, се казва в Икономическия преглед на БНБ.
"Банката основава прогнозата си както на очакваното продължаващо понижение на запасите в икономиката, така и на очаквания по-слаб износ на стоки предвид влошаващата се глобална икономическа активност. В допълнение на това са и специфични за България фактори - като забраната за износ на страни, различни от Украйна, на нефтопродукти от руски петрол, както и планирани ремонтни дейности във важни за износа предприятия в страната.

"Фактори, свързани с вътрешната макроикономическа среда, които допринасяха за формирането на висока инфлация през цялата 2022 г., бяха нарастването на разходите за труд на единица продукция и растежът на разходите за крайно потребление на домакинствата", сочи анализът на институцията.

Към ноември 2022 г. брутният външен дълг на България възлезе на 43.8 млрд. евро (54.2% от БВП), което представлява увеличение с 2.3 млрд. евро спрямо декември 2021 г. (58.4% от БВП).

„Повишение на външния дълг се наблюдаваше при всички основни икономически сектори, като с изключение на сектор „държавно управление“ това се дължеше на промяна в пазарната цена на дълговите инструменти“, отбелязват от БНБ.

Преди два дни от финансовото министерство отчетоха, че дългът на страната ни към края на януари е с 2,9 млрд. лв. повече в сравнение с декември 2022 г. и вече е малко над 40 млрд. лв.

Календарът на плащанията за тази година и догодина е много напрегнат и е твърде вероятно да се тегли нов за да се покрият плащанията.

За тази година през март предстои погасяване на 1,14 млрд. лв. външен дълг, а през юли - 350 млн. лв. вътрешен. За 2024 г. изтичат падежите на левови облигации за 380 млн. лв. и още 1,5 млрд. евро по еврооблигации."

От Института за пазарна икономика предупреждават, че бюджетен дефицит от 10 млрд. лева и повече всяка година ще създаде огромна нужда от финансиране, което може да бъде коригирано само с консервативен режим на публичните разходи.
От финансовото министерство също предупреждават, че при запазване на очерталите се тенденции в приходите и разходите е възможно да възникне риск от прекомерен дефицит от над 3% от прогнозния БВП. Това можело да попречи на България да въведе еврото. При приемането на бюджета за 2023 г. трябвало да бъдат обсъдени мерки, които да доведет да повече приходи и да се запази устойчивостта на публичните финанси.

БНБ очаква търсенето на български стоки и услуги да се влоши в началото на тази година заради влошаване на конюнктурата в основните търговски партньори. Заради високия дял на износа в БВП може да се очаква влошаването на външното търсене да се отрази в значителна степен върху реалната икономическа активност в страната, се допълва в анализа.

Редактирано от komitaO3 на 08.03.23 22:44.

В моето Отечество такива работи не стават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е да, ама ей на, станаха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бива да строим паметници, защото след това ги рушим.

Ако броиме парите за БВП (а те именно се броят) с оглед на падащите цени на суровините и сериозния дефлационен потенциал като нищо ще се получат числата, които са цитирани. Въобще, банките се управялват от неуки хора - първо закъсняха с вдигането на лихвите, за да предотвратят галопиращата инфлация, сега закъсняват и не виждат дефлацията на хоризонта. Както и да е - динамично е.

"Служебният финансов министър Росица Велкова е поискала от всички свои колеги министри да намалят разходите си с 20% заради риск за бюджета. Тя е изпратила писмо до премиера и министрите с обосновка за това свое искане снощи, часове преди заседанието на МС.

Росица Велкова предупреждава правителството, че ефектът от прилагането на всички досегашни политики от последните парламенти като увеличаване на помощите, вдигането на пенсиите и заплатите и нереализираните инвестиционни разходи, водят „до значително увеличаване на разходите на бюджета за 2023 година и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка от 6-7 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП)”.

Два от сериозните рискове пред страната ни според анализа на министерството на финансите са още: „Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетни разходи, както и до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условия за получаване на заема“. Вторият сериозен проблем е, че „при запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 процента от БВП“.

Следва още по-притеснителната част от доклада на министерството на финансите, в която се посочват и необходимите стъпки за овладяване на притеснителната финансова ситуация в страната. „Част от мерките са неотложни и непопулярни, като в приходната част засягат мерки в областта на данъчната политика – отпадане на намалени данъчни ставки за ДДС и акцизи, увеличаване на акцизните ставки за електронните цигари и други тютюневи изделия, облагане на свръхпечалбите и засилване на фискалния контрол, определяне на 100 % дивидент за държавата от държавните предприятия и др.“

Отличителна черта в документа на финансовото министерство освен препоръката за намаление на разходите за издръжка и капиталови разходи с не по-малко от 10 на сто е и „определяне на по-висок лимит за поемане на дълг с цел осигуряване на достатъчна ликвидност през 2023 г. в случай на настъпване на неблагоприятни обстоятелства и събития“, като и „забрана за преструктуриране на одобрените капиталови разходи на правителството и насочването им за други цели като персонал и издръжка“.

Докладът е предложен от служебния министър на финансите за приемане от Министерския съвет с финансова обосновка."

В моето Отечество такива работи не стават.
Петко Каравелов

ми то беше ясно. До това ни докара вдигнатия юмрук и отрочетата му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

До това ни докара вдигнатия юмрук и отрочетата му.


Не знам доколко вдигнатият юмрук взема политики, които са прерогатив на парламента. От статията:

Росица Велкова предупреждава правителството, че ефектът от прилагането на всички досегашни политики от последните парламенти като увеличаване на помощите, вдигането на пенсиите и заплатите и нереализираните инвестиционни разходи, водят „до значително увеличаване на разходите на бюджета за 2023 година

Не сме забравили кога една партия предлагаше 60 лв. ковид помощи, ГЕРБ направо заложи на 120 лв. После всички партии взеха да се надпреварват по щедрост (разбирай купуване на гласове)

хуже войны с англосаксом может быть только дружба с ним

Ядосвах се по времето на вдигнатия юмрук, защото нямах неадекватни очаквания. Ставащото сега ми е неприятно, но не изненадващо.