Имам впечатления, че мнозина от вас са от Пловдив или са свързани с Пловдив. Аз също съм така. Сега актуална тема е във връзка с ковида ще се затварят ли пак ресторанти, какви мерки ще се вземат и т.н. Та сетих се, че ресторантьори и кръчмари има не от днес. За някой може би ще е интересно:

ГОСТИЛНИЧАРИ И БЮФЕТЧИИ
българи през 19 в. след освобождението:
- Петър Дедев
- Йовко Гаврилов
- С. Груев
- Илия Диамандиев
- братя Дундорови, "Панагюрище"
- Стойне Кратовски, гостилница "Съединена България"
- Кр. Михмозов
- Михаил Петрович
- Васил Стефанов
- Христо Стоянов
- Петър Стоянов
- Никола Тодоров

гърци:
- Спиро Боцери
- Алекс. Даскалопулос
- Д. Ефтимиядис
- Я. Макри
- Палти и Лумиди, гостилница "Родопи"
- Янис Ставракис
- Хр. Циротопулос
- Алекс. Чиропулос
- Янаки Янакули

други:
- Йосиф Гангл
- Филип Голдщайн
- А. Таквориян

КАФЕДЖИИ:
българи:
- Кочо Янков
- Н. Атанасов Съединена България
- П. Георгиев
- А. Даскалов
- Кузман Дундоров "Панагюрище"
- Тодор Нешов "Преслав"
- Сава Пикмов "Средна гора"
- Стою Пикмов "Опълчение"
- Никола Василев
- Христо Василев
- Георги Петров

гърци:
- Ст. Антониядис
- А. Вошкиди
- Ат. Гюмюшгердан
- Д. Ефтемидис "Бонгу"
- Атанас Заппа
- К. Кармано
-А. Лукиди "Граждански клуб" /съществува и сега/
- Д. Маница "Тракия"
- Дим. Петринос




други:
- Бедрос Тахмис
- Хачик Таквориян "България"
- К. Ганети
- Филип Голдщайн

ВИНАРИ
българи:
- А. Вангелов
- Владикин
- братя Вълкови
- хаджи Иван Джевизов
- В. Диамандиев
- Коста Дюлгеров
- Кр. Кръстинов
- А. Леков
- винарна извор под Бунарджика /кооперация/
- Андон Станев

гърци:
- Георги Моряка
- Г. Панкоолу
- Дим. Ракаджи
- Николаки Ракаджи
- Яни Ракаджи
- Костаки Сомоглу

КРЪЧМАРИ/ПИТИЕПРОДАВЦИ:

българи:
- Аргир Атанасов
- Димитро Атанасов
- братя Балджиеви
- Милю Балтов
- Тома Бебровски
- Димитър Влахов
- Антон Вълков
- Симеон Груев
- А. Даскалов
- Христо Даскалов
- Никола Десев
- Петър Джамбазов
- хаджи Иван Джевизов
- В. Диамандиев
- Георги Йовчев
- Коста Влаха
- Георги Костов
- Георги Ламбрев
- братя Мандаджиеви
- Аргир Маринов
- В. Стаматов
- Тодор Станев
- Апостол Тасмов
- Христо Тахтаджиев
- Никола Тодоров
- братя Турчеви
- Стоил Търнев
- Атанас Шишков


гърци:
- Георги Палангя
- Тодор Папазооглу
- Г. Папкоолу
- Василаки Стефаниооглу
- Христо Стефаниооглу
- хаджи Щерю
- братя Янкоолу

СЛАДКАРИ:
българин:
- Георги Киров "Пчела"
грък:
- Георги Юрданиди
друг:
- Емил Рутхард

БИРАРИИ/БИРАДЖИИ
българи:
- Никола Атанасов и Наум Шурбанов "Съединена България"
- Н. Василев "Независима България"
- братя Иванови "Тунел"
- Хр. Майсторов "Сан Стефано

гърци:
- Д. Папа и Лукиди - "Филипополски клуб"
- градината на "Карнаки"
- Костадин Марда
- Паскал и сие
- - Яни, "Европа"

други:
- Фрик, Сулцер и Беке "Каменица"
- Т. Голдщайн, "Тунел Филип"
- Фридрих Лаушман

ХАНДЖИИ
българи:
- Спиро Атанасов "Гаваз хан"
- Н. Атанасов "София"
-Иван Балдовал "Ики капалъ хан"
-С. Груев "Караул хан"
- Петър Джамбазов "Марица"
- П. Дисимиров "Кацигра хан"
- Георги Йовчев "Брестовица"
- Влашу Ламбрев "Гурбет хан"
- А. Сотиров "Родопи"
- Иван хаджи Тодоров "Астарджийски хан"
- Стоян Търнев "Бузлуджа"
- Васил Христофоров
- Панайот Цочев "Адрианопол /Дядо на режисьора Тед Кочев


гърци:
- Атанас Заппа "Петерсбург"
- Макачори "Кючук хан"
-
гърци:
Алекс. Даскалопулос
-
други:
- Астик Сарабян "Пловдив"
- Ибрахим Търновалъ "Търново"
- Рихард и Малвина Феллер
- Агоп Хиндлиян
-

Правнучката на бивш премиер и министър на земеделието получи първата студентска книжка в Аграрния университет. Висшето училище официално даде старт на новата академична година вчера. Заради пандемията церемонията се състоя на открито в двора, а стартът на учебните занятия е изтеглен с две седмици напред.

Министърът на земеделието Христо Бозуков, който бе гост на откриването, връчи най-напред книжката на Биляна Багрянова – студентката, приета с най-вис бал – 23.46. Първокурсничката е избрала специалност "Агрономство (Полевъдство)“. Оказа се, че тя е от потомствена земеделска фамилия, а прадядо й е министър-председателят на България в 60-тото правителство на страната през 1944 година. Иван Багрянов е бил и министър на земеделието и държавните имоти в периода 1938-1941 година.

Да сподели радостта на дъщеря си с нея бе и баща й Асен Багрянов – управител и един от собствениците на фамилния бизнес, който обхваща различни агросектори – зърнопроизводство, свиневъдство, месопреработка, лозарство, биологично отглеждане на лавандула. Фамилията разполага с почти 80-90% модерен машинен парк.

"Много се надявам тя да продължи семейната традиция, затова съм изключително горд с постижението й“, каза Асен Багрянов, докато запечатваше с мобилния телефон емоционалния момент от церемонията. Биляна избрала да се яви на предварителен кандидатстудентски изпит по биология още през февруари и изкарала 6.00. Което я поставило в списъка на първите приети.



https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Pravnuchkata-na-bivsh-premier-i-zemedelski-ministur-poluchi-purvata-studentska-knizhka-v-Agrarniya-1120364

Aми браво!Способно момиче и от сой.

Да, добър пример. Приемствеността е от значение, за добри практики и висок морал.

Тук темата все пак исках да я свържа с Македония. Почти съм сигурен /без да знам/, че гостилничаря от последното десетилетие на 19 век. от Пловдив Стойне Кратовски е с произход от Македония. И точно този си кръстил гостилницата "Съединена България".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо повече от потатарчен бугараш, кой си я оставил Татковината, збунет от Егзархията.

Имам усещане и че гостилничарят и ханджия от 80-те години Александрос Даскалопулос и гостилничарят от 90-те години Александър Даскалов са едно и също лице.

Има и разкаяли се гъркомани, знаеш.

На 6-ти септември 2021 г. честваме 136 години от Съединението на България. Регионален исторически музей – Пловдив използва повода, за да представи на обществеността най-новата си постоянна музейна изложба, която носи заглавието „Пловдив по пътя към модерния свят”. Посетителите ще могат да я разгледат за първи път от 10:00 ч. до 15:00 ч. при спазване на актуалните противоепидемични мерки, а входът ще бъде свободен.
Изложбата е подредена в изцяло ремонтираното южно крило на Областното събрание на Източна Румелия на пл. „Съединение” 1 и е първата постоянна музейна изложба под тепетата, която проследява модернизацията на града от Освобождението на България през 1878 г. до втората половина на XX век. Това е времето, в което Пловдив извървява своя път, за да се промени от типично за Османската империя ориенталско селище в индустриален център и културна столица на европейска България. Оригинални експонати проследяват дейността на Общината, водоснабдяването, електрификацията и новите градоустройствени решения, индустриализацията, стопанския живот и промените в социалното съществуване с шеметното навлизане на световните технически достижения. Сред показаните колекции са такива за тютюнопроизводството, бирената индустрия, Комбинат за цветни метали и основателя на консервната индустрия в България – Пантелей Генов. В изложбата са включени лични вещи, дарения от наследниците на Божидар Здравков – кмет на Пловдив от 1932 до 1939 г., д-р Константин Стоилов – министър председател на България от 1894 до 1899 г., Мария Найден Герова, Рудолф Фрик – основател на Бирена фабрика „Каменица” и големия общественик Недко Каблешков.
В залата „Пловдив по пътя към модерния свят” са поставени два информационни киоска. Чрез тях всеки посетител има възможност да се задълбочи в тематиката толкова, колкото желае и да намери онези късчета памет, които го интересуват. Първият киоск съдържа подробни данни за индустриалната еволюция на Пловдив, развитието на характерните за града отрасли, дейността на най-значимите предприемачи и предприятия. Вторият киоск акцентира върху свършеното от Община Пловдив и пловдивските кметове, както и върху ключовите градоустройствени и инфраструктурни проекти през годините. Предстои инсталирането на трети киоск, който ще съдържа информация за културния и спортен живот под тепетата, както и на мултимедия, която ще прожектира тематични продукции, като филмите, посветени на „Първото българско земеделско-промишлено изложение”, проведено в Пловдив през 1892 година.

Празнично хоро на мегдана в село Лѣригово, главно селище от 12-те Мадемски села в центъра на Халкидическия полуостров. Да можеше да чуем възгласите на ороигралците, със сигурност щяхме да се насладим на звучната им българска реч на тази снимка от 1890 г.
*****
В края на ХIХ век с. Леригово е в процес на яростна гърцизация, но старобългарските традиции не са изкоренени. А историческите факти ни дават ясна представа докъде в този период се е простирала българската етнограница. Събития свидетелстват за отпор на гърцизацията. В броя си № 24 от 1863 г. цариградският вестник „Съветник”* описва как жителите на Леригово отказват да платят заплатата на гъцкия владика. Това разбуждане на българщината в Леригово първо увлича село Висока, Лъгадинско, както четем в прословутото писмо на жителите му до вестника, публикувано в бр. 29 от 7.10.1863 г.: ”Во 24 брой на почтеннйтъ ви вѣстникъ со радость видохме да обнародвате похвалнотото постоянство на соседнитѣ ны единородци Леприговчани (или както Фенеръ ги вика Ерисовчани), за да не припознаватъ исканата отъ владикѫтѫ си заплатѫ. То наистина е похвално за нашитѣ сосѣди и нiе не можихме да не сподѣлиме радостьтѫ за драгитѣ надѣжби, що народътъ чека отъ разбънденiето на тiя братiя.” По надолу височани описват и селата, които последват техния пример, след бунта в село Леригово: ” …що направиха Височанетѣ, е согласiето со което они се упрѣха и не припознаха Солунскiйтъ надъ Гърцитѣ митрополитъ кюръ Неофита. Доста време лежаха затворени во Солунъ за тѫзъ причинѫ коджабашiата на Н. Прев. управительтъ ни ги оправда и ги прати въ селотото да си глендатъ работатата. Г-нъ Неофитъ пѫнтоващемъ по селата нигдѣ не му дадоха нищо, а селянитѣ отъ селата Новосело, Хортачъ, Лайново, Айватово, Балжа, Дремиглава, Юваница (Ювезна), Лѫнгандина и друзитѣ по високiй ридъ, отъ Негованъ до Сухо, за да се избавуватъ по лесно отъ назборитѣ (надуманiе - кандѫрдисванiе), со коитѣ онъ се мѫнчеше да ги наклони за да го припознаѭтъ и да му дадѫтъ заплатѫтѫ, они, велямъ, прибѣгнаха на слѣдното: „Св.владико, Висока е най-пьрво село мегю насъ, хади първемъ тамо, нѣка те припознаѭтъ нейнитѣ жители, нѣка ти платятъ то що сакашъ, па послѣ ке видиме и нiе, тога може да се чине нѣкое чаре.“
Факлата на антигърцизма, запалена в село Леригово, разгорена в село Висока и осветила гореспоменатите български села ни разкрива ясно, че гърцизирането става насилствено, като стотици са затваряни в Солун. Това днес се крие от гръцките историци. Но това доказва, че Македония е била векове наред населявана от българи и световната историческа наука трябва да го признае!
===========
* вестник „Съветник“; бр. 29, 7 октомври 1863.