Те на тва му викат "наратив"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Саше, първо, ние не сме си избирали името. Достатъчно е да проследиш нишката на думата България като форма в различните езици, за да видиш къде и по каква причина е съществувало. Факт е, че на Балканите то е най-упорито с безспорен контюнюитед. Защо е така, оставям на теб отговора (ние си го знаем).

Преди колежката да ти отговори, може ли ти да дадеш отговори на следното:
- кои са истинските българи и защо са слаби?
- да вземат какво от нас, етническото име ли? А какво е тяхното?
- за старото българско наследство, може да претендира само този, чийто предци са го създали. Тук на Балкана е лесно проследим този процес, поне 1500г. назад. Кой ли го е създал блгарското1 Отговор ако може?

В този смисъл се появява един под-въпрос: ако наследството на българите е татарско, защо татарите не претендират за него?
И още един: ако е наследство на диваци, защо пък днешните българи претендират за него?

Накрая малко за вашето име: древните македонци са избрали да станат част от елинския свят. Този техен избор трябва да се уважава и да не се краде гръцкото наследство. Наследниците на тези македони са станали гърци и единствено имат право на претенция върху името. Вие не, но може да претендирате спокойно за българското, с пълно право и никой нищо няма да може да ви каже, само ако е под името българско все пак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kuduger965O6 на 06.04.23 09:52.

Той за името според мен е прав донякъде. Името, щом веднъж се възприеме, край. Остава. Нито сегашните българи са като ония (иначе татарите и чувашите също съвсем не са "истински българи"), нито населението на Прусия е пруси, нито французите са франки, нито англичаните - англи и сакси. Може да има приемственост като народностно име през годините, може по друг път да възникне (народност - област - населението на областта - нова народност). Само да не се почне със смешки като: "нас ни пише в Библията" или "македонците отсекогаш се бореле против бугарската пропаганда, еди-кой си писал, че наречието му е македонско, значи няма как да е българско".

Вече за "наследството" в случаите на липса на приемственост и особено когато името е съзнателно избрано... май е по-друго. ;)


„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 06.04.23 10:39.

не

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

одговара за било какво ?

Но днес сам на добра волја. Ето ти од мен накратко отговор на всички вапроси во три думи:

„Ние„ и “Вие“ сме саштите, но не сме блгари, нито македонци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

расуждават напоследак. Даваите само така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ааа, очакваш ти да стигнем лека-полека до дечевизъм и до признание колко естествено се е формирала македонската народност и как глупавите българи шовинисти, дето не я признават, са коренът на проблема... ама няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 06.04.23 14:43.

Благодарско за отговора!
Даже намирам, че първата част от него е абсолютно вярна.
За втората част - ти верно ли си представяш нещата с етнонима, като някаква сергия на която са наредени разни иминя на които пише:
авар, хун, булгар, печенег, куманин, алан, славян и кой ли не народ пишман и минаваме ние никаквици некакви, дошли от никъде и тръгнале за никъде, па си избрале име, щото играли на "онче-бонче" или на "ти си - не си ти" и хоп, сграбили здраво каквото име им паднало?

Първо, не е сериозно, дори много инфантилно и второ при "нас" и при "вас", би трябвало да е много различно и трето, ако приемем, че всъщност ние сме еднакви (казваш го и ти и аз) и нема "нас" и "вас", значи всъщност едно нещо само се е случило и се отнася за населението и в България и в РСМ.

Ако си съгласен с последното, т.е. третото, останалото просто е история (е, разбира се и археология, лингвистика, ономастика и т.н.)
Мани ги БАН и МАНУ, четеш на английскии, сигур и на дриги езици.
Па лесно е да си превеждаш Британика, Уикито, Ларус и прочие...

Редактирано от kuduger965O6 на 06.04.23 15:45.

В кое е прав и до къде някъде?
Като ония (античност и ранно средновековие) не са нито един народ на света.
Та китайци ли, та индийци ли, та перси/иранци ли?
За примерите, които си дала сме беседвали много тук, включително франките, прусите и дори сравнително скоро англо-саксите.
Пък чувашите и волжките татари (уточнението е важно) са отделен, по своему интересен и дори пряко интересуващ ни случай, но и той, както и гореприведените, нямат общо със ситуацията около дунавските българи.
Всеки е строго специфичен и определено не може да се правят паралели между тях.

А наследството и правата върху него са не по-малко важни от името и често в пряка взаимовръзка. Но да, права си, че при липсата на приемственост, нещата стават абсурдни, но пак касаят, както историческото наследство, така и името.

Прав е, както го разбирам аз, за това, че народите се вливат, сливат, разделят и променят и сменят имена, понякога вземат стари, означавали друго.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“