Швеция, причини за успех / Политика, Свят / Македония

Кратък справочник за успешна държава и общество, макар и в едни сурови и неблагоприятни условия.

"В средата на юли 1434 г. миньорите и селяните от Даларна, предвождани от Енгелбрект Енгелбректсон въстават срещу краля на Калмарската уния Ейрик III, целейки намаляване на непоносимите данъци и край на военните стълкновения около Балтийско море. Те успяват да постигнат политика, различаваща се от тази в континентална Европа по това, че в Швеция не се стига нито до създаване на крепостничество, нито до феодална зависимост на селяните от аристокрацията. От XV век в Швеция съществува съсловно събрание, в което селяните и гражданите имат право на участие и на съуправление.
Около 1500 г. шведското селско общество живее богато. Страната продава зърно в Данциг и от там с кораби дори до Португалия. Втората най-произвеждана стока по това време е маслото. Жените в обществото предат, тъкат, пекат и правят бира, приготвят храната, възпитават децата, отглеждат агнета, телета и „други малки домашни животни“. Мъжете отговарят за тежката работа като оран, вършитба, опитомяване на конете и се грижат за оръжията. Шведската икономика е основана на експортно стопанство, устойчива парична система и търговско съсловие с висок търговски морал. В страната се добиват и сребро, желязна руда и мед.
Около 1500 г. 95% от населението на Швеция живее в села и 5% в градове. Тогава Стокхолм има 6000 – 7000.[6] По това време се развиват цеховите организации, по немски пример, сто години по-късно отколкото в Свещената Римска империя. Броят на майсторите е ограничен, цените, количеството на производството, броят на чираците и калфите са регулирани. Има 15 сдружения на занаятчии – например на хлебарите, въжарите и бъчварите. По-късно се създават цехове и на бръснарите, дърводелците и кожарите.
През 1520 г. повечето шведи живеят в Упланд, Йостерйотланд, около Калмар и в миннодобивните райони на Даларна. В това време в страната са изградени много металургични центрове. Шведските търговци търгуват с продуктите си в Данциг и Любек. С помощ от Любек Васа завзема датските крепости в Швеция и Финландия.
През 1525 г. 45% от земята принадлежи на селяните, близо 25% на католическата църква, 24% на аристокрацията и 5,5% на короната.
През 1544. Густав Васа обявява Швеция за протестанско кралство. Култът към светците се премахва, премахват се и разпятията, поставени край пътните разклони. Постепенно манастирите се ревръщат в болници или биват закрити. Последната крепост на католицизма е замъкът във Вадстена, от който монасите са изгонени през 1549 г., а монахините – последни в края на 1595 г. През 1560 г. короната вече притежава 28% от земята, а църквата престава да играе роля в шведския икономически живот като собственик на земя.
През 1580 г. Стокхолм има 8000 жители. През 1620 г. – 10 000. Около 1600 г. Обу (днес Турку) е вторият най-голям град в Швеция с население от 4000 жители. Упсала тогава е седалище на архиепископия и има по-малко от 2000 жители. В шведските градове немските търговци трябва да се възприемат „като шведи“. С тяхното заселване се променят градските пейзажи. Дългата търговска улица в повечето градове се измества от четириъгълен площад – градският пазар. Скоро там се изграждат и кметствата. В Стокхолм, Калмар, Льодьолсе, Сьодершьопинг и Обу е позволено да се търгува всеки ден, а в по-малките градове – само в четвъртъците. Търговците се обединяват в гилдии и братства, а занаятчиите – в задруги или компании."

С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!