Сега се сетих и изрових това интервю при Росен Петров, доц Веселина Вачкова говори по-нашироко за него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се.
Най-малкото, което трябва да се случи е, да забравим чрез киното да популяризираме величавата си и уникална история на България.
НО, първо да обърнем внимание на думите на Николай Овчаров по отношение Максим Генчев и новият му, коментиран тук филм за Ботев:

"заплахата“, че Генчев се кани да прави филм за царете Иван Александър и Иван Шишман. Което наистина ме хвърля в ужас, защото съм посветил половината си съзнателен живот да доказвам на света, че това са двама владетели, имащи много важен принос в българската история. При единия България достига нов „златен век“, българските книжовници разнасят Божието слово из целия славянски свят, а в страната са изградени стотици градове и красиви църкви. Другият пък се сражава до последна капка кръв с малката си войска срещу многохилядния османски поробител. И накрая слага главата си на дръвника за Отечеството пред портите на последния си град – Никопол.

За съжаление и двамата бяха „омаскарени“ и то през ХХ в. От субективни съвременни историци и от писатели и драматурзи, мечтаещи за няколко минути слава на гърба на отдалите живота си за България царе. Нищо, че първият е възхваляван нееднократно в своя век от свои и чужди, а за Иван Шишман народът създава най-големият епос от песни, славещи неговата съпротива срещу иноверците. Малкото запазени надписи и летописни бележки от XIV в. показват как неговите последни военачалници се заклеват, че няма да предадат вярата му и ще се бият до последна капка кръв. А през XIX в. името на Иван Шишман става истинско знаме в борбата срещу турците, което априлските въстаници шепнат с упование.

Нашето съзнание обаче е формирано не от неговия героизъм и непреклонност пред враговете, а от лигавите му монолози в драмата на Камен Зидаров, където той се оплаква и хленчи като малко дете, проклинайки за всичко баща си. И това още не е премахнато от повечето учебници, където Иван Шишман е описван като слаб, бездарен и безхарактерен монарх.

Ето от това ме е страх, слушайки за новото начинание на Максим Генчев."

И второ, нека ако може и домораслите ни актьори да минат през една школувка по методите на великия руснак, Константин Станиславски:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kuduger965O6 на 19.01.23 00:25.

В "Казаларската царица" действието се развива в съвремието на Вазов, края на 19-ти век, и вероятно заради любовния хепиенд критиците са нарекли книгата булеварден роман, което предполагам, че е тогавашната дума на тези критици за чалга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 19.01.23 08:03.

Излишно е да ширим литературни анализи, ако ти е интересно - прочети си го на "чиста глава" и дай свое мнение
Отчитай, че живееш в "преход" по идея все към нещо свързано с повече свобода и възможности за себереализация. Асоциация с очакване за нещо по-добро, но в чисто личен план. Същото и за главната героиня.
Психологически е романа, един от първите писани у нас.
Можеш дори да разпознаеш бабата на героините от "Търновската царица" и "Крадецът на праскови".

Жалкото е, че слабо се чете и познава късния Вазов, зрелия. Като всеки творец си има първоначален проблясък, период на развитие с опити в различни жанрове и един изчистен от влияния, по-високо стойностен и вглъбен завършек. Сравни.с най-добрите световни образци.
Не случайно си остава най-превеждан, четен у нас и в чужбина български автор до ден днешен. Вдъхновява за работа най-известните творци тук от другите изкуства.
Банално е да го понасяме на ръце, но престъпно е да го забравяме или пренебрегваме.

Ама не го чети бе, бъди актуална, гледай критика на съвремието от клипове на Иво Христов. Мани ги тия патриарси.

Както казва Оскар Уайлд: "Истинската тайна на света е видимата, а не невидимата"

Ти си прав, ние не познаваме Вазов добре.
Аз, примерно, не бях чел "Нова земя" като ученик. ПОкрай сина ми, поразлистих томовете на Вазов и лятото се зачетох в "Нова земя". Интересен ми беше, дава много информация за духа на онази епоха, отделно има супер ценни наблюдения за живота в Русе, Пловдив и Северозапада в началото на 80-те години на 19-ти век.
Чисто литературно, този роман е в пъти по-добър от "Под игото", но колцина го знаят. Не се изучава, защото е по-комплексен като внушение и авторови наблюдения за Българоя по онова време.

Чела съм го, нали оттам знам за хепиенда. Не е исторически и е имало обвинения за чалга, това ми беше идеята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оняден четох, че думата "благодаря" точно в тази й форма била използвана за първи път от Вазов през 1916 г. До тогава се използвало "сполай".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Възможно е да е той. "Сполай (ти)" наистина се е използвало широко. Ако е вярно за 1916 (късно ми се види), може направо да се окаже, че "мерси" е навлязло преди "благодаря".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Шекспир използва към 20 000 думи, а в произведенията на Вазов са двойно повече - към 40 000. Макар да не е въпроса в количествените измерения.

Има една интересна история, за дете на Вазови близки, с които са си правили излети на Витоша. Даскала на детето бил много строг (беше от известните езиковеди наши, но съм му забравил името) и специално държал да се чете и познава творчеството на Вазов.
На детето възложили за изпит да подготви анализ точно върху него и било стресирано, излета пропадал, че трябвало да учи и пише много, да не го оставят само.
Вазов разбрал и предложил да си направят разходката, а той да помогне на детето, заедно да изготвят анализа на въздух в природата.
Така и станало, даже по едно време се усамотил, че и сам зор виждал.
Както и да е, направили го те заедно и занесло детето анализа за оценка. За всеобща изненада бил скъсан, порицан и нахокан пред класа, че не е слушал в час и домашната му нищо не струвала. Била пълен резил според даскала и срамота да се пише така за автора.
Не знам как е продължила историята.

Преразказано ми е от моя даскал по литература. Преподаваше в Пловдив, но от стар, софийски род, изнесли се при бомбардировките и после установил се в Пловдив. По негови думи историята била забава за цяла София към времето на случката.