е бил български. Макар и за по-малко от 10 години, по времето на Иван-Асен Втори:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не случайно българската общност в Солун е в топ четири, заедно с гръцката, турската и еврейската през 19-ти и началото на 20-ти век.
Още от времето на Кубер и Мавър хвърляме око на този пристанищен град, а Симеон Велики и война спретва заради тържищата му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На солунската митница тогава са и викали "тържища", да. ;)

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Да имахме разума да го отстъпим на гърците може би щеше да ни е друга съдбата.