Принципно много "пагански" обичаи с малко префасониране стават християнски, дори Коледата. ;)

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Прво што се јаде зависи од тоа дали на денот се пости или не (според црковниот календар).
Второ дали се коли животно, не би знаел точно, можеби во селата. Во моето семејство славење на славата било секогаш многу скромно и со најблиските роднини. Кај Србите е многу помасовно славењето.

Во секој случај , без да навлегувам во беспотребни расправи , обичајот е стар и од пред 19 век. А не наметнат во 1918 или слично...

2 - приписването на някаква "кукна слава" на Ивац е сръбска измишльотина, лансирана от шовинистката сръбска историография от края на 19ти и началото на 20ти век

Дословно Скилица-Кедрин е описал оня епизод с Ивац:

Ивац, празнувал всенародно празника Успение на пресветата богомайка, и в този ден обичал да кани на угощение не само близкожищите но и мнозина от твърде далеч. И тъй Евстатий отишъл самопоканен на празника и като срещнал на входа пазачите, заповядал им да съобщят че е дошъл да се повесели с първенеца. Когато известили това, Ивац се зачудил, че един враждебно настроен човек е дошъл доброволно и се предава в неприятелски ръце. Все пак заповядал да влезе, и когато той дошъл, приел го много радосно и го прегърнал. Щом утрината молитва свършила и всички събрани се разотишли по местата си, Евстатий отишъл при Ивац, и поискал да се отстранят за малко, защото желаел да поговорят насаме за нещо много важно и полезно за него. Ивац, не подозирал хитростта и измамата, а предположил че Евстатий, иска наистина да се присъедини към неговите съмишленици във въстанието, и заповядал на охраната си да ги остави насаме...

коледата по-скоро само покрай датата.
а в интерес на истината, разни обичаи, които ни личат на "езически" - кукерство, русалии, нестинарство - даже и да ги е имало наистина преди векове, сегашните им проявления са от сравнително скоро време /не повече два века/ и най-веорятно са били взаимствани/приспособени от съседни етноси /гърци, власи/.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прво што се јаде зависи од тоа дали на денот се пости или не (според црковниот календар).
Второ дали се коли животно, не би знаел точно, можеби во селата.

Сръбската слава се отличава по това, че при нея не се прави курбан с жертвено животно. Това е наложено от св. Сава и което е правилно от теологична гледна точка. Ама ние българите нали сме си диваци, без курбан трапеза не става. Сам съм се възмущавал при празнуване на градския ни празник (летния Никулден) носят в църковния двор няколко агнета и шилета в очакване попа да ги опее и после да им теглят ножа. Диващина.

Селишчев:

Различните страни на битовия животъ на населението въ Македония са намерили отражение въ произведенията
на македонските писатели отъ началото на миналия векъ. Специално за северозападна Македония богатъ
материялъ въ това отношение се намира особено въ съчиненията на Кирила Пейчиновичъ. Така, едно отъ явленията
на бита на населението въ Пологъ, горещо изобличавани отъ Кирила Пейчиновичъ (въ съчиненията му „Огледало" и
„Утешение грешнимъ") е курбанътъ. Не по християнски, неприлично прекарватъ тамъ праздника въ честь на
светеца, който служатъ веднъжъ въ годината. На Атанасовдень колятъ курбанъ. Съ курбана се надяватъ да
умилостивятъ бога и св. Атанасия и да избегнатъ всякакви болести и нещастия (Оглед. 68, 73). Занасятъ единъ
овенъ въ черква, запалватъ свещи на рогата му, a попътъ чете надъ него молитви. По време на праздника се опиватъ
съ вино, скачатъ, играятъ, беснеятъ, седятъ цела нощь, пеятъ, но не молятъ празднувания светецъ.
Това празднуване, за което говори К. Пейчиновичъ, се отнася къмъ „службата", извършвана отъ целото село въ честь
на единъ или другъ светецъ. Това праздненство става въ всички краища на българските славяни, — и въ
Македония и въ юго-западна и въ източна България. Наричатъ го — служба, светецъ, курбанъ, съборъ, сборъ,
панаиръ, ордия. Основнити черти на това праздненство са еднакви навсякъде.
а) При това праздненство непремѣнно колятъ курбанъ, — теле, овенъ или волъ. Срѣдствата за пренасяното въ
жертва животно се събиратъ отъ всички жители на селото. Онѣзи, които събиратъ тия срѣдства, по някои места въ
Македония
се наричатъ кумове [1]. Този елементъ на кървава жертва въ праздника, курбанътъ, е предизвиквалъ у некои
представители на черквата горещо негодуване. Такъвъ е билъ Кирилъ Пейчиновичъ. „Не мойте християни, не колите
жертва кровна, за што имаме бескровна" (Оглед. 69, вж. още по-долу). Забранявали да се принася такава жертва и
католическите мисионери, които са действували всредъ българските павликяни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

въпросът е колко е стар конкретно във вардарска македония /и какви са свидетелствата за това/.
в смисъл, ние знаем за сръбски езикови влияния специално във вардарска македония от примерно 15ти век нататък - думата кукя например, разпространението на меките кь и гь, които изместват постепенно общобългарските щ и жд от 16ти век нататък /и то с едно бавно и постепенно проникване от крайния север в южна посока/. и това е засвидетелствано с много научна фактология. за кукната слава обаче не съм чувал нищо подобно, с изключение разбира се на абсолютно очеизвадния фалшификат за самуиловия болярин Ивац.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

то, самата дума курбан е арабска. "курбанът" е принципно ислямски ритуал.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пак от Селишчев:

в) Курбанътъ се освещава съ огънь (свещи). На рогата
на жертвеното животно запалватъ свещи. За това свидетелствува Кирилъ Пейчиновичъ. На това указватъ и по-
късните наблюдатели. Надъ горящите върху рогата свещи свещеникътъ чете молитви. Напр. въ положкото село

Седларци „доскоро паляха свещи на рогата на овните и, преди да ги заколятъ, заставляваха попа да прочете по
нещо върху тяхъ" [1]. Жителите на Велесъ извършватъ службата „вонъ варошъ", на хълма „Светъ-Илия," при дърво,
разбито отъ мълния. На дървото запалватъ свещи (устно съобщение). У павликяните въ време на
жертвоприношението старейшината държалъ въ ръцете си 3 или 4 свещи, вториятъ ималъ 2 свѣщи, a останалите
по една свещь [2].
б) Понякога позлатявали рогата на овена, който се принася въ жертва. Така напр. това ставало още въ 90-те години
въ нѣкои села въ Пологъ.
в) Освенъ свещите за освещение на жертвата необходимо е и кадене съ темянъ. Когато жертвата се свари или
опече, става нейното кадене. Старейшината или свещеникътъ кади съ темянъ курбана.
г) на курбанната трапеза слагатъ обреденъ хлябъ.
д) Праздненството се придружава съ музика, пиние, хоро, игри (хвърляне камъкъ, борба, скачане). На
праздненството служба се пеятъ различни песни. Едни отъ тяхъ по своето съдържание са близки до коледните,
както са близки по цель и по основа самите праздненства.