Имаше такава тема, но не ми търси - ето доста подробно и простичко разяснение от украинския историк Грицак. За който чете руски, разбира се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно украинско филмче за Кубрат:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

К примеру, жители украинских земель твердо знали, что они не иудеи, не мусульмане, не католики. Но когда местных крестьян спрашивали, кто же они, те затруднялись ответить или говорили, что они — «местные»

Ето по коя линия се родеят македонизма с украинизма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Церковь пользовалась церковнославянским. Это название искусственное: на самом деле это был староболгарский или, как его еще называют, древнемакедонский язык.

Путин е чел Грицак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вече обсъждано — няма нищо общо с Македонизма. Има със Сърбите и донякъде Румънците и тяхното обособяване. Много добре и просто го обяснил за народ срещу нация.

===
Виж Изт Украйна с Полтава и Харков — 50% македонизъм, гърцизъм или източно сърбизъм (според мен). И ще стане 100% след 2 генерации. Но аз съм пристрастен де. Между другото имам познати в САЩ етнически украйнци, забравили напълно украйнският. Особено второто, третото поколение. Така че и обратен процес на русификация има в диаспората.

Обсъждано, без постигнато съгласие. Само са изложени версиите.

С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!

И тук е прав. Нас не ни харесва, но наистина така се нарича от някой учени. Може би за да са полит коректни. Може би, защото и българският и “македонското” наречие са прави наследници. Въпреки че, в Солунско и Смолянско от където е основата е Изт норма, така че македонците въобще нямат основание …

А Може би трябва да натъртват нашите, че съвремениците са го наричали словенски или български този език. А Църковно— Старо— Македоно— са по—късни приставки, подобно на Византия.

Вече обсъждано — няма нищо общо с Македонизма.

О, напротив! Македонизмът и украинизмът имат един и същ корен - те са политически доктрини основани на омразата към по-големия "брат". Иначе донякъде съм съгласен с Грицак:

В каждом случае формирование языка — очень сложный и длинный процесс. В основном он закончился в XIX веке, который называют столетием национализмов — то есть формирования современных наций. Один из главных элементов национального строительства — это изобретение национальных традиций, или мифов. Все нации очень молоды, но представить себя стремятся как можно более древними. Причина проста: у кого глубже корни — у того больше прав на ту или иную территорию. Отсюда распространенные мифы, будто современные евреи — прямые потомки персонажей Ветхого Завета, украинцы наследуют трипольской культуре или племенам гуннов, этруски — «это русские», румыны и литовцы — потомки римских легионеров, а поляки — сарматов. Ничего уникально польского, литовского, румынского здесь нет — это частное выражение общих процессов.

Вопрос о том, на каком языке говорили в Киевской Руси и чье это было государство, русское или украинское, остается ключевым для национального строительства, но он лишен смысла с точки зрения современной науки.
....
...Он (Путин) не понимает или не хочет понимать ту огромную эволюцию, которую пережила украинская идентичность в XX веке и особенно за последние несколько лет, когда сформировалась гражданская нация, главный критерий принадлежности к которой — не язык и не этническое происхождение, а готовность защищать национальную независимость.

Украинцы в России часто играли примерно ту же роль, что и шотландцы в Британской империи. По некоторым подсчетам, в XVIII веке примерно 50% имперской элиты были «малороссами». Некоторые из них занимали очень высокие должности.

Некой говореше, че 50% от елита на София бил с македонски корени. Чудна работа... Кво беше, и кво стана сега.

Е, тука Грицак не позна:

Такой баланс власти между центром и периферией нельзя называть отношениями между колонией и метрополией. Невозможно представить себе, что местная элита из Южной Америки занимала бы высокие должности в Мадриде или в Лиссабоне, а индийская или алжирская элита правила бы в Лондоне или Париже.