Не знам дали на някой като дете му е попадала романа “Гуапо” . Бях забравил за него , но онзи ден случайно ми попадна . Неговият автор , Славомир Настасиевич, е с баща от Охрид. Не знам дали случайно или нарочно през 1955 книгата е издадена и в София .
Може , като Нушич , да са власи преселници . Без значение, книгата е добра.

Баща му верно бил от Охрид, но към 1860г, 6 годишен с майка си се озовава в Брусница (записан като Никола Лазаревич), което е махала в Горни Милановец. Лазаревич е фамилия по майка.
Никола по късно се отказал от фамилията на майка си и ползвал за фамилно името на дядо си (Настсе Джорджевич), който построил църквата в града и е също от Охрид. Настасе в македонския се съкращава Атанас, не Анастас.
Дядото Атанас Георгиев (Настасе Джорджевич) е зидар, който е имал брат Спасе (зограф) и сестра Михаела.
Михаела изглежда е първата отишла в Сърбия и се погрижила брат и Настасе (дядото на Славо) да учи зидария. Покрай тях в Брусница се озовава бащата на Славо по-късно.
Техният пък баща, пра-дядото на Славомир се казва Ангелко. Може да е от Охрид, може и да не е.
Важното е, не личи нещо влашко в познатата линия. Други баби и дядовци са неизвестни.


Колко Лазарови и Ангелковци от Охрид има наши и имат ли общо със Славомир, не знам. Честа практика при македонците е да взимат имената на дядото за фамилни, като се записват светски за пръв път.
Ама и не искам да знам, защото моят дядо пък е от там, казва се Спас (не Спасе), по-назад за него нищо не знам, освен връзката му пък с Троянския манастир.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Те вече са толкова посърбени, че баща му има орден от българо- сръбската война 1885.
Подобни прототипи вероятно е ползвал Новакович в изграждане на подхода си .

Сигурно знаеш, но поне до 1850 е имало яка чума там. Същото почти по цяло Беломорието. Децата са ги пращали на гурбет, роднини, надалеч колкото може.
Тя върлува там постоянно и има много записи от 1700 до 1850 някъде по големите градове.

Ако се поразровя може да ти намеря едно сръбско изследване, според което цялото сръбско разпространение се дължи на чумата последвала отстъплението на турците след Виена. Пълна мешавица настъпва.

Е как, нали точно така почва Железният Светилник. Като ново начало ; Сякаш с чумата цяла епоха си отива и идва нова .
Знам , че е съсипала градовете , които са били най вече турски , и дава възможност за наш демографски бум .

Те и нашите стари от Беломорието така разправят. Като са питали старите за по-старите, от потекло преди тия, дето помнят руско-турската, кои са, от къде са, що са и са им казвали - ами то, чума било. Като мазало. Само по едно име за някой я дядо, я баба.

Само чума да е. Имам прапрабаба изгоряла с къщата. Прадядо починал във война ( слънчев удар, синът и’). Друг вуйчо във ВСВ ( менингит ). лели , вуйчовци от болести( ТБЦ) . От македонското село на едната ми баба са и гадории като тровена леля за наследство . ПраПрадядо( баща и’) ми с бея си пред Плевен закопават парите му, които след войната изчезват. Той обаче вече е зарибен и със свои братовчеди става златотърсач. В един бунар го пускат , но не излиза докато не им прехвърли земите си. После , след години, прадядо ми посред нощ ходил в града да плати полицата за тази собственост и вземе обратно фамилнатя къща. Влиза в нея и с пушка на другия ден ги гони , докато дойде полиция , искали са да я бутнат .
На двдо ми брат , се прибирал от коледни селски веселби в Мездра с таджето си. Намерил в пряспа заспал един местен пияница . Влачили го до гарата няколко часа, но се изпотил и простудил. Хванала го жълтата гостенка , заразил вуйчо ми, бебе , и двамата починали. А пияницата беше ,го помня , още жив.
… животът е бил ефтин .

Редактирано от torlakov-93629 на 11.11.22 21:35.

Ти как имаш сили и да ги разправяш...!?

От бащина страна имаме роднина, дето комай всеки град тук има поне улица кръстена на него. Целият ни род е прокълнат заради същия и не му споменаваме името. Даже филма за него си спомням, баба го гледа, плаче, но нищо не казва. Чудихме се що чак плаче.
Поканиха баща ми на откриване паметник в чужбина, че се води и там някакъв. Баща ми ни забра с брат ми без да ни казва. Чак там, в чужбина, на паметника разбрахме, че имаме общо и то от водачите. Питам баща ми, ти що не си казал бе! Вика, то и аз така, от други хора научих и като питах своите, викат - няма да казваш.
И... Никой от нас не казва.
Никой друг роднина нямаше и ние нямахме място там, но нас ни караха венци да му слагаме. Баща ми Мека Мара, само той кандисал и то уж заради нас.

Родата си е била супер и богата, уредена. Той, героят, преди още да се роди изплакал в корема на майка си. Между впрочем има такива примери доказани в медицината.
Това, обаче е адска прокоба и още с раждането му никой не щял да се грижи, освен майката. А като проходил директно го изпъдили. Израснал по овчарски колиби в гората. Много буен, див направо.
След време уж го приели, по настояване на брат му. Турци скоро убиват този му брат и за отмъщение тръгва комита, хайдутин. Всички свързали се с него умират - другият му брат, първите последователи, баща му го убиват също турците, жена взима гъркиня и тя бяга, втората му и нея убиват. Който свърже името си с него си е заминал без време.
От там се местим тук - война. Връщаме се - пак война. Пак тук, Пловдив - земетресение, къщата пада. После Асеновград, таман къща едно-друго, пак война. После комунизъм и ни взимат всичко. Хайде пак в Пловдив комуналка, демокрация и пак всичко наново.
Намерихме му цаката - всичко от родителите се завещава на най-малкия, а най-големия или по-големите тръгват да се оправят сами надалеч и без наследство. Аз съм по-големият, Баща ми е по-големият, дядо и той е бил така, та затова сме оцелели, струва ми се. А не сме даже преки наследници.
Онзи, героят, имал само един син, който се запилял по Гърция и никой нищо не знае за него. За цяла България и извън нея е герой, за нас е проклятие.

Онези проклети места сме напуснали, но проклетията нас не ни пуска. Онова там ни носи само мъка. Ходим да го гледаме и толкоз. Братовчедите там отдавна нямат общо с България и вече не искат да имат. Последните пожелали, двама юноши още идват, тук комунистите ги пращат първо в Москва на обучение, пускат ги обратно с парашут и изчезват. Никой нищо не знае и не е чувал повече за тях. Майка им дошла да разпитва, не е знаела съдбата им и като научила, обръща се и всякакви връзки с нас прекъсва. А са първа рода с баба.

Чудил съм се като малък, защо всеки в родата сам се оправя и не търси близките.
Всичко сами си правим. Нито на рода разчитаме, нито близки, нито приятели. Камо ли държава. За тях ни е страх повече, отколкото за нас си. Чак покрай историята на тоя, героя, го схванах как и защо на дърти вече години.

Не ми трябва никой!
Голяма част от МКтата с корен сме комай така. Има една песен - Каде пойдифте македончийня. Сигурно я знаеш. Моите дърти всички реват на нея.

Ти с кой си там, не си ли сам? Ако си сам тръгнал, чудесно ще разбереш.

Не мора да се Власи. Има тука веднаш покрај Охрид, Дримкол , т.н “Мала Шумадија”, со колку сакаш Србомани….

Е, това е съвсем напук. Все се залагах , че в новите генерации ще има прекъсване , но все се пръква по некое зрънце ….