"Нашите най-големи неприятели беа гърците и бугарите. Гърците, зашто ни притискаа, а бугарските агенти, бугарите ни велеа за Майка Бугариа".
Разбира се, на почти литературен български.

Най-стариот македонец во Австралия, доселен в Пърт в 1935г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Помислих си, че пишеш, за изядените кенгура и камили в Украйна от руските войски изгладнели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Велоски е роден през 1924 година в нестрамското село Гръче, днес Птелеа. Баща му емигрира в Австралия през 1925 година, а през 1935 година изтегля цялото си семейство в Пърт. След 3 години баща му умира и той започва работа, за да издържа семейството. През 1939-1940 година участва в основаването на македонското дружество „Единство“ заедно с Илия Малко, Джон Пизарков, Наум Шарин, Васил Босков, Тодор Петров, Борис Мано, Наум Мано, Лазо Мано, и дошлите по-късно Киро Ангелков, Стоян Сърбинов, Наум Калчунов и Стойче Стойчев.

По време на Втората световна война Мик Велоски служи в Австралийските военновъздушни сили. Подновява мирния си живот през 1946 година и от тогава обикаля Австралия и провежда много срещи с други македонци в страната, сред които и Ристо Алтин. Заедно със Стоян Сърбинов основава МАНС през 1946 година[1] започва издаването на вестник „Македонска искра“[2] На първата национална конференция на МАНС през 1947 година Мик Велоски е избран за ковчежник на организацията. В края на 1947 година Мик Велоски и Илия Малков създават Македоноавстралийски съюз на бившите военнослужещи (Macedonian Australian Ex-Servicemen's League), чиято цел е да децентрализира МАНС.

В края на 1948 година Мик Велоски заедно със семейството си заминава за Социалистическа Република Македония, където развива активна дейност. В началото на 1949 година се прехвърля в Гърция заедно с група партизани по време на Гражданската война. Същата година се завръща в Австралия и се установява за постоянно в Сидни, където по-късно основава македонска църква. Продължава да се работи за благото на македонската общност в Австралия. През 1983 година посещава пак родното си място. През 1993 година основава Асоциация на егейските македонци в Австралия (Aegean Macedonian Association of Australia) заедно с Пол Стефан, Бил Власис, Виктор Бивел, Миле Доневски, Бил Манос, Стив Малко, Борис Миновски, Атанас Стрезовски и други[

С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!

Офтопик. Нищо не бях чувала за това "Единство", но в нета пише, че към 1939 г. са били с "леви убеждения", но "пробългарски".
Тоя дядка явно се е развил по пътя на класическото македонско комуне, интересно обаче дали някой от останалите основатели е запазил българско съзнание.

Простотията за злия враг кво да я коментираме...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Този явно е нещо като архимакедониста в Австралия. Първопроходния Сатана. Виж му и биографията, живял в СФРМ, комунде от малък. И въпреки всичко, говори с българско ударение и почти литературен български. Иначе в неговото родно село е имало чета на Охрана, които явно по неговите представи са бугарските агенти, говорещи за Майка Бугария.

С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!

Дека е Сашко Бугарчето ?
Или си е истиот как ова кенгуру? :)

Тия мекерета нямат ама нищо общо с какви да е идологии, а с кинтите (желателно е да са с цвят зелен $). Който извади парите, при него са. Та дори за Вапцаров като говорим, пак е същото.
Една камара антибългари в скопско са се изучили в България, развеждани са по Дондуков, по Брюксел и изглежда са очаквали да ги вали златен дъжд нонстоп. Ама не. И после - айде във вукойебината и там за 2 динара почват да плюят по нас и България.

Абе, не винаги е така. Идеята е голяма работа. "Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори" не е майтап и не е превземка. Не знам дали авторът е бил искрен, но нищо чудно. И за други е същото. Не всички са идеалисти, но не е и да няма. Не всичко е корист.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 04.11.22 15:01.

Всяко правило си има изключение, което го потвърждава.
Когато си изпаднал бродяга, безумен и безимотен, и ти се иска да живееш на макс, тези, които ти го обещават, че ще обръснат на сухо богатите... такъв може и искрен идеалист да е, докато не се добере до на хляба мекото.
Цитирания стих е същото такова - колко неграмотници станаха поети, заслужили не'нам кви си и т.н.?
Като как свързваш Маслоу с идеалисти-комунисти?

Много е опасно човек да пише социално-ангажирана поезия. Защото тогава се гледат делата и думите. При наш Никола Вапцаров има доста притеснителни разминавания: от македонистките кръжочни излияния до емпатията към угнетените пролетарии в Испания. Нашият човек все е ял белото на хлеба: колцина са могли през 30-те да завършат за корабен механик и да обикалят света с търговски кораб, близостта на тейко му до двореца винаги е била от полза, после като е станал борец за социални правдини охотно е поддържал висок жизнен стандарт с американски долари от СССР. Вярно, бастисали са го, но е молел за пощада и е писал, че е българин. сега, че неговите хора са го предали и използвали като подметка е друг въпрос. И, че жена му е тръгнала с първия срещнат "фашист" да жули шундата на Бялото море - също е факт. О, времена, о, нрави.
Никой от другарите му съпартийци не го е смятал за значим поет, заебавали са го. Посмъртно експолатират личността му. Това е.

Редактирано от goga на 04.11.22 17:17.