За македонизацията е така, разбираемо е. И във Вардарска, и в Беломорска Мк. Не знам доколко това само по себе си води и до обвързване с комунистически среди само защото ти предлагат такава "идентичност", но не е изключено. Плюс може би някакви представи и надежди за общество, в което всички са братя и не се преследват едни други за такива работи(?).

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Съмнявам се за процентите само, иначе съм напълно сигурна, че е имало айдуци. То и десет процента айдуци могат да ти направят големи зулуми, еле ако останалите си затварят очите за това като за класова борба или просто нямат инфо. ;)
Не казвам, че са били само десет процента, казвам, че не е нужно да са преобладаващото мнозинство.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 04.11.22 22:58.

За отряд " Антон Иванов" определено съм чел много по- малко от теб, но да, цитираните от теб баш трепачи са убивали включително и други партизани , които не са им уйдисвали в нещо.

През тези 6 месеца сигурно 80% са убити хей така.
От останалите - има немалко случаи, когато хора са били избити за [несъществуващо] предателство на загинали преди девети нелегални, за да се прикрие фактът, че са се разкрили сами поради глупост, некадърност, пиянство.

Преди 4-5 месеца случайно срещнах един дядо в Церово, Пазарджишко. Имаше опашка за пенсии в сградата на кметството. Местните ми викат: "Ей този дядо е най-старият пчелар в района. На 96 години е."
Дядото си ходи сам, напълно с акъла си е, даже и майтап си прави на опашката, докато чака за пенсията. Вика: "Това ми е най-голямата награда: надживях с много тези, които ме биха и пращаха по лагери. Всички комуняги измряха, аз останах." :)

На 3:00 минута, бабата която продава гевреците, след като разбира, че момичето е от България, всъщност след като я чува да говори на български: баща ми и майка ми са българи.
Солун, октомври 2022г.:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В първите дни след преврата Атанас Жилков се предава на обявилите го за издирване нови отечественофронтски власти. Пред тях той заявява, че е български офицер, служил вярно на България, не е е сторил нищо, от което да се страхува, и няма намерение да бяга. Той е изправен пред Народния съд, като обвинителите искат смъртна присъда. Те обаче не успяват да докажат скалъпените обвинения за спекула и за заповед да се убиват 50 сърби за убит български войник и 100 – за мъртъв германец, която заповед е издадена от немското командване в окупирана Югославия от хитлеристкия командващ в Сърбия генерал-лейтенант Паул Бадер и както Жилков пред Народния съд, така и по-късно свидетелства за това пленения от германските войски бивш командир на Първи окупационен корпус генерал-лейтенант Асен Николов, който отказва да изпълни заповедта, която предвижда още и екзекуция на заловени 4500 югославски партизани.

За ген. Атанас Жилков се застъпват солунски евреи, които той е спасил от депортиране в нацистките концлагери и арменци, които му дължат живота си, след като са участвали в група на антифашистката съпротива в Гърция за подривна дейност и саботажи.[2] Дори представителят на Съветския съюз генерал-полковник Сергей Бирюзов и сътрудниците му са на мнение, че ген. Жилков не бива да бъде осъден на смърт.[2] Той получава доживотна присъда. През 1945 година е осъден на доживотен затвор от Народния съд.[3], но след 8 години е освободен предсрочно.

С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!