Re: Имаме право да знаем историческата истина / Политика, Свят / Македония

Имаме право да знаем историческата истина
Благойце Атанасоски
Преди21 минути

Благойце Атанасоски
Благойце Атанасоски. / Снимка: Free Press Archive
Копчето на нашата уникалност трябва да търсим в характера и делото на възрожденците Георгий Пулевски, Димитрий Куповски и най-великия - Кръсте Петков Мисирков, които в края на 19 и началото на 20 век чрез своите съчинения и произведения правят опити за кодифициране на македонския книжовен език и по този начин за кодификация на съвременната македонска нация.

Може би най-честният високопоставен политик и бивш министър-председател в тричасовото си интервю с журналиста с най-гледаните предавания той изложи тези, които „потопиха” официалната македонска, но още повече официалната българска история на събитията от не толкова далечното минало, т.е. историческия период между двете световни войни.

Вземете най-важните новини безплатно във Viber
Неколкократно съм писал без колебание, че Македонската революционна организация е създадена по прякото нареждане на тогавашния български министър-председател Стефан Стамболов и неговия външен министър Константин Стоилов, като организация, която има за цел да подготви Македония за освобождението от османско робство, и " поправете грешки „от Берлинския конгрес, т.е. присъединяване на цялата етногеографска територия на Македония към родината България, както е в Санстефанския мирен договор, подписан между Руската империя и Високата порта.

ВМРО се бори за Македония, но не и за македонската нация!
През четирите си десетилетия на „славни” военни и политически действия ВМРО не само смени името си в съответствие с вътрешномакедонските, но и регионалните (балкански), ако щете, европейските обстоятелства, но и промени стратегията на действие. До Балканските войни тази конспиративна организация се бори изключително за автономията на Македония в рамките на Османската империя, като претекст за бъдещо обединение с България, по примера на съединението на Източна Румелия с Княжество България. Поне в очите на великите сили се тълкува така и затова те не подкрепиха успеха на Илинденското въстание, не се намесиха военно или още повече – не работиха под натиска на зелената маса да получи автономия за Македония. Те смятат, че ВМРО е българска организация, вградена в тъканта на Македония,

След края на Балканската и Първата световна война има 180-градусова промяна в стратегията на Организацията по отношение на нейния мироглед за Македония. Под ръководството на Тодор Александров и Иван Михайлов, днес вторият най-известен лидер на ВМРО, организацията се изражда в класическа терористична организация (световните университети изучават първата съвременна терористична организация). Те обаче за първи път скандират лозунга "Независима Македония", което означава пълно противопоставяне на десетилетните интереси на България за присъединяване на македонски държави към нея, въпреки факта, че тези лидери се смятаха за етнически македонски българи.

В края на деня бившият министър-председател Любчо Георгиевски каза най-точните тези: а именно между двете световни войни имаше два паралелни процеса, но в някои области се преплитат. Първият, както подчертах, беше за независима и обединена Македония („Швейцария на Балканите“), по идея на идеолога Иван Михайлов, а вторият, според думите на войводата, за кодифициране на македонския етно и политическа нация. Най-вече представителите на лявата идеология (социалисти, комунисти), дълбоко инфилтрирани в БКП и лявата политическа среда в българския политически живот, произхождащи от географска Македония (Никола Йонков Вапцаров, Димитър Благоев, Тодор Павлов и по-горе всички, великият Георги Димитров), вече публично, ясно и недвусмислено поставиха въпроса за съществуването на отделна македонска нация, извън българското „племе” и тъкан и подчертава диференциациите за това, директно от трибуната на ЦК на БКП, та дори и от Българското народно събрание. Това от своя страна несъмнено е ерес за лидерите на Организацията, които се борят за независима Македония, но с етнически българи, и всички останали етнически групи, живеещи на територията на Македония (гърци, турци, власи, албанци, евреи) , но разбира се не в него етнически македонци.

Исторически парадокси създадоха македонската нация!
В рубриките си по тази тема винаги съм споменавал, че кочанчето на нашата уникалност като различен славянски народ на Балканите трябва да търсим в характера и делото на възрожденците Георгий Пулевски, Димитрий Чуповски и най-великия – Кръсте Петков Мисирков , който в края на ХІХ и началото на ХХ век. Те, чрез своите писания и съчинения, правят опити за кодификация на македонския книжовен език, а с това и за кодификация на съвременната македонска нация. Кой от нашите прославени революционни дейци, днес в химна, публично, ясно, гръмко и недвусмислено подкрепи и работи за реализирането на същото?! Никой. Нито един. Нито един Даме Груев, Сандански, дори Гоце Делчев. Няма писмен документ, в който да се застъпват за създаването на отделен македонски език, отделна македонска етнификация, специална македонска култура и литература. Нито един. Ако македонските историци и историци не бяха робували на разочарованата си и сложна историческа научна работа и все още не можеха да се измъкнат от югославизирането на македонската история, те щяха да бъдат честни и щяха да кажат това като „роби на истината”. Ако и българските историци бяха честни и не робуваха на своите тежки исторически комплекси и разочарования по Македония и македонския национален въпрос, те щяха да бъдат честни и да подчертаят, че Българската комунистическа партия (оттук и българската държава) има огромна роля в кодифицирането уникалността на македонската етнополитическа нация, а не да третира историческите им фрустрации чрез Тито, Коминтерна и Югославия. Ако македонските историци и историци не бяха робували на разочарованата си и сложна историческа научна работа и все още не можеха да се измъкнат от югославизирането на македонската история, те щяха да бъдат честни и щяха да кажат това като „роби на истината”. Ако и българските историци бяха честни и не робуваха на своите тежки исторически комплекси и разочарования по Македония и македонския национален въпрос, те щяха да бъдат честни и да подчертаят, че Българската комунистическа партия (оттук и българската държава) има огромна роля в кодифицирането уникалността на македонската етнополитическа нация, а не да третира историческите им фрустрации чрез Тито, Коминтерна и Югославия. Ако македонските историци и историци не бяха робували на разочарованата си и сложна историческа научна работа и все още не можеха да се измъкнат от югославизирането на македонската история, те щяха да бъдат честни и щяха да кажат това като „роби на истината”. Ако и българските историци бяха честни и не робуваха на своите тежки исторически комплекси и разочарования по Македония и македонския национален въпрос, те щяха да бъдат честни и да подчертаят, че Българската комунистическа партия (оттук и българската държава) има огромна роля в кодифицирането уникалността на македонската етнополитическа нация, а не да третира историческите им фрустрации чрез Тито, Коминтерна и Югославия. биха били честни и биха казали това като „роби на истината“. Ако и българските историци бяха честни и не робуваха на своите тежки исторически комплекси и разочарования по Македония и македонския национален въпрос, те щяха да бъдат честни и да подчертаят, че Българската комунистическа партия (оттук и българската държава) има огромна роля в кодифицирането уникалността на македонската етнополитическа нация, а не да третира историческите им фрустрации чрез Тито, Коминтерна и Югославия. биха били честни и биха казали това като „роби на истината“. Ако и българските историци бяха честни и не робуваха на своите тежки исторически комплекси и разочарования по Македония и македонския национален въпрос, те щяха да бъдат честни и да подчертаят, че Българската комунистическа партия (оттук и българската държава) има огромна роля в кодифицирането уникалността на македонската етнополитическа нация, а не да третира историческите им фрустрации чрез Тито, Коминтерна и Югославия.

И какво можем да заключим в крайна сметка? Че ВМРО чрез своята почти половинвековна дейност работи само за автономията и независимостта на Македония, а социалистите и комунистите, дълбоко инфилтрирани в БКП, в периода между двете световни войни пораснаха семената, посяти от тримата възрожденски барда, споменати по-горе в рубриката за обособяването, кодификацията и институционализацията на особената македонска етнополитическа нация ?! Странно, но факт. Това, както и преди, трябва да се признае от македонските, но и от българските историци. Защото всички имаме право да знаем истината. В името на бъдещите поколения, като наследство от предишните.