Тук по различни поводи и в различни теми сме обсъждали развитието на тази или онази балканска страна, сравнявайки я с нас разбира се.
Пример: Румъния и нейното население, както и моментно развитие на фона на факта, че ако не като народ, поне като държавност, те нямат исторически традиции.
В този ред на мисли с оглед на техния избор в критични исторически моменти, както и сегашната им твърда позиция по отношение на Русия, би могла да даде необходимите отговори по отношение на големината им и демографията например, без да изпускаме от око икономическото им развитие, европейската им интеграция и ценностната система на обикновения румънец.

Гърция в общи линии същото, пак в този дух с разбира се нюансите при южните ни съседи, включително популярността на комунистическата идея и гражданската война след ВСВ, симпатиите към Русия днес сред част от гръцкото общество, но и вечната прозападна позиция на гръцкия парламент, както и силното им лоби в САЩ.

В същото време виждаме Сърбия на какво дередже е, пак поради въпросния геополитически избор, който правят и почти всякога са правили и всичко произтичащо от него.

Накрая вечно проевропейска Хърватия и особеното поведение на Турция в турбулентни времена!
В този контекст, (макар да е очевидно, къде все пак сме ние) защо това вътрешно противопоставяне, при все ясните примери наоколо?

Редактирано от kuduger965O6 на 04.06.22 21:13.

В този смисъл може да се порасъждава в посока (макар да сме го правили по други поводи): от последната четвърт на 19-ти век до днес от правилната страна на бариерата ли сме били или не съвсем.
Клишето е: винаги сме били от грешната страна и сега така.
Дали е състоятелно или не, може да се дискутира, но аз предлагам друга гледна точка:
- винаги сме били от правилната страна, когато е бил наш избора. Когато не сме взимали решението ние, сме се оказали от грешната страна (пример СВ).

Накрая вечно проевропейска Хърватия
Анте Павелич? Заради когото си го отнасе и Ванче Михайлов наскоро..

- винаги сме били от правилната страна, когато е бил наш избора. Когато не сме взимали решението ние, сме се оказали от грешната страна

Дай пример, че нещо не се сещам.

Анте Павелич при югославските обстоятелства е алтернатива, за квазинезависима държава, каквото и се случва.
При други възможности, щяха да последват съдбата на Сърбия...

ПСВ - възвръщане на македонските земи. Правилната страна ни дава по-големи надежди. За това така и я квалифицираме. Сърбите вече е ясно какво ще правят там. От 1913 до 1915, разгърнатия сръбски терор в българското Повардарие, надминава всякакви човешки представи за ужас.
Макар и за кратко, го спираме!
Болшевишка еволюция и включване на САЩ във войната са непрогнозируеми през 1915-та.

ВСВ - Южна Добруджа безкръвно и нова надежда за Повардарието.
Отново спираме налагана зверски сърбизация. За жалост този около 20г. период на деспотична власт, рефлектира в подрастващите поколения и ние виждаме днес последствията. Отново непридвидимо включване на САЩ, защото ходовете на Япония не биха могли да бъдат прозряни в Европа.

Днес даже е излишен коментара. Аз не съм от хората, за които ЕС и НАТО са в трето лице. Съвсем искрено вярвам, че ние сме ЕС и НАТО, т.е. категорично първо лице.

В какъв смисъл през ВСВ не сме видели, че САЩ ще се включат?
Ами точни ние им обявяваме война. А Петролното ембарго на Япония… корабите и Ленс Лийз на Англия и СССР (все преди Пърл Харбър).

За ПСВ — до 1917 са се подигравали на САЩ и липсващата армия. Даже не щитат за нужно да се съобразят с предупрежденията за атака на кораби. Т.е. Съм съгласна с вас за ПСВ, но САЩ да кажем заместват другият жокер Русия. 1915 вече е видно, че ще е дълга война. По—добре да сме си седели на дупето.

И най—вече и демонстрацията на Савов (май той беше генерала), пак друг ни е виновен.

Минало заминало. Дори и Сам Стефанска България, нямаше да е по—значима от днешна България в Европа.

ВСВ - Южна Добруджа безкръвно

Май съвсем несимволична роля тука има тов. Сталин.

Той има роля и след капитулацията, но да - има отношение в известен смисъл и преди това, което личи в бележката ми по-долу до Ники.

Ники, към конкретните дати, нищо не е ясно!
На 1-ви март (края на бългаерския неутралитет) все още е в действия пакта Рибентроп-Молотов.
Да, върви ленд-лииз от САЩ към Великобритания, защото последната е единствената в този момент непокорена от Хитлер държава с която Германия е във война.
Петролно ембарго има, но фюрера си нема идея, как ще реагира Япония няколко месеца по-късно, когато вече бушуват военните действия между Райха и СССР, видимо в полза на първият. Той дали крои надежда, че те ще се включат на негова страна, удряйки Съветите в гръб, не знам, но Вермахта не е подготвен за срещата с 40-те сибирски дивизии на източният фронт в края на 1941-ва.

В този смисъл, Цар-Борис III и неговото правителство па хептен не могат да знаят, че ще им се наложи да обявят война на САЩ няколко дни след Пърл-Харбър.
Не че наистина е трябвало да го правят! Дори немците са могли да не обявяват война на САЩ, но тук вече е солидарност, интереси и т.н.
Така или иначе в началото на март изглежда примамливо от една страна да си в Съюз с Германия, а от друга продължаването на евентуалния неутралитет, който пак ще е до време, не се знае какви главоболия може да причини на населението и Царя. Отново да напомня: това е времето на съюз между Третият Райх, СССР, Япония и Италия.