Неслучайно Канзуров ги разбра какви са още преди година.

Какво имах предвид. Закъсняло, ненавременно, (за целокупното население на МК направо вероломно, след всичките ни фойерверки за Западните Балкани само половин година по-рано), без някаква подръжка, дори и от съюзници. Слаба политика, слаба дипломация. Самите ние не знаем, какво искаме, а камо ли да го обясним на другите. Използваме остарели "оръжия" - исторически доводи от 10, 11 и 19 век, за да разрешаваме политически задачи в 21 век. Музика в ушите на Белград. Некадърна работа! Най-големият проблем е, че не знаем какво искаме, и какво можем да постигнем. Така че, повече от ясно е, че нищо няма да постигнем, даже напротив.
На мое си място не бих изтрил нищо.

***
Слава Україні!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Любчо Георгиевски от години говори едно и също - държавата България не прави нищо, за да привлича хората от Македония към себе си.

Това между другото е още едно потвърждение колко сме се раздалечили през годините. Ценностите са различни - ние тук приемаме, че ако си българин, си българин и няма защо някой да те ухажва заради това, а там имат нужда постоянно да им се доказва и показва.

Освен за малката митница, тесния път, липсата на влак, многото сръбски телевизии и нито една Българска, той не пропуска да каже как не просто българофили, а убедени българи са се превърналки в антични македонци и българомразци.

Антонио Милошоски щеше да е един много образован българин от Македония, на когото никой в България за нищо на света нямаше да обръща внимание и щеше да яде камъни. В Македония е Капитан Планета.

Същото важи и за Никола Димитров, който не толкова, че е мамино синче и не търпи чуждо мнение, колкото знае че баща му не прокопса особено като българин/българофил.

трудно ми е да се съглася с повечето неща, които си написал. да видим поне няколко от началото - защо "нещото" ни /предполагам ветото/ да е закъсняло или ненавременно. абсолютно навреме си беше и удари македонистите през наглите мутри в най-добрия възможен момент точно когато щеше да ги заболи най-много. основната грешка на нашите беше да се предоверят на македонистите и да тикат напред целите "западни балкани", но след като лъсна измамата им, всичко си дойде абсолютно навреме. "вероломно" - излишна драматизация и отново абсолютно несъвместими сравнения с путиновата вероломна инвазия в украйна. нито някой в сев македония е умрял от нашето вето, нито пък някой е обеднял или се скита немил-недраг и недоял там. както отбелязаха нашите там - и без ветото, там ни мразят. да не говорим, че сме спасителния жокер за 100 и няколко хиляди севмаци да живеят и работят в нормални държави в европа.
"съюзници"? това пък за какво - а, да, защото ние все се изживяваме като нечий подгласник. не съм забелязал на унгария или полша да им трябват "съюзници" да отстояват своето. а и на нас особена поддръжка не ни трябва - поддръжката ни идва от факта, че сме член на организация, където имаме право на вето и никой копче не може да ни каже за което.
"слаба дипломация/политика" - пак не съм съгласен. забихме ветото и държим много или малко една твърда и праволинейна позиция, която може да изтървем само от чиста глупост /която за съжаление е налице у тапира киро, но пък все пак ми се струва, че инстикта за самосъхранение при него ще надделее/. разбира се, сме далеч от перфектното поведение, нямаме 100% чисти и ясни опорки, формулировки, но като цяло се държим доста гъвкаво и доста добре адаптираме позициите си и то по един доста тънък дипломатичен начин без особени и рязки конфронтации.
"не знаем какво искаме" - такава беше опорката на заев и пендаровски за нас. топ дипломатите ни като марин райков не само знаят какво искаме, не само са го формулирали ясно и точно, но и знаят как да го постигнем.
и т.н. и т.н. и т.н.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моля ти се, пещерните македонисти, за които договорът с България беше най-лошото, което можеше да им се случи, сега получават въздух. Вероломното си е вероломно, демек без предупреждение изневиделица да забиеш нож в гърба. Както съм писал, това го чувства сега голяма част от населението там, дори и хората, които симпатизират на България. Няма драматизация тук. Ние го направихме на драма в техните очи. Като казваш, че нямаме съюзници се сещам за Междусъюзническата война. И там - слаба политика, слаба дипломация. Ами, не знаем какво искаме, това е положението. Първо искахме да си сменят учебниците. Сега, ласт минит, искаме да си променят конституцията. Не е ясно какви облаги ще получим от това, ама да искаме нещо. За мен идеалният вариант беше да се сложи "българска" точка в предприсъединителния договор, и да ги пуснем. Но дори и без отделна точка, можем тепърва да ги бръчкаме и след началото на преговорите, ако още от начало ясно заявим, какво искаме.

***
Слава Україні!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно не си в подробностите на ситуацията, но ние предложихме нашите искания да влезнат в преговорната рамка, но те отказаха… Те наистина бяха убедени, че са си свършили работата - с някакъв хахав и двусмислен договор (какво е това обща история??? Обща история имаме и со Гърция и Турция), с ебаване и правене на интересни, отлагане на вече разбрани и договорени активности - естествено с цел да се маргинализират (е па Германия и Полска имат комисии да разговарят вече 49 госини), с нагло клепотене и интригантстване да ни избутат отново от всякакви предприсъединителни процеси (точно през лятото на 2019 на подписаха сума ти договорености със Словения и Хърватска за методическа помощ, на нашите един среден, да не говорим, че от магистрала пътя към Гюешево се препроектира във “скоростен” двулентов път и т. Нат. И т. Нат.
Та те ЗАСЛУЖИХА ветото. Как го комуникираме, търгуваме, използваме - това е друга прича, с това правителство и власт - толкова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес слушах много хубаво интервю на Владо Перев - каквото и да правим политическата конюнктура и ситуация щеше да е същата - а тя е да ги възпитава да ни презират, в най-добрия случай е да бъдат надменни или да ни маргинализират в техните очи. Загубихме три войни за тях, стига толкова, нека те - каквито и да са - антични, сърбомани, чисти македонци, българофили, албанци, гъркомани и така нататък - нека те самите да намерят пътя към нас. Ако искат. Ако не искат - попътен им вятър. Към независимост, към Сърбия, Албания, Гърция или каквото и да било.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Големият българофил Любчо реално нищо не е направил за българската кауза там, когато е имал власт и лостове за това. Виж за гръцката е направил много повече.

Всички ние знаем колко сме неефективни, бедни, користни и подчинени на външни кръгове. България е такава, каквато е. Тя не е Гърция или Турция. Изключително манупилтивно е да се вменява някаква вина на обществото ни, още по-малко колеги, които бяха за ветото, сега да се правят на ощипани моми и да говорят за спецоперации.

След три загубени войни, 30 години най-бедна страна в Европа и т.н. неща, които си знаем, някой да обяснява как ветото провалило българската кауза там е, меко казано, доста нахално и нагло. Напротив, ветото е единственото смислено нещо. което сме направили като общество. И, да, в СМ винаги ще сме губещи, който не го е проумял, нищо не е разбрал.

На такива като Любчо им дай само мъдри приказки да леят. Но аз съжаление, никой там не го бръсне за нищо. Защо тук да е обратно?

Редактирано от goga на 09.05.22 07:49.

Заради загубените войни, Македония продължава да е за нас емоцията, която е. Няма да намериш българин, който да страда за Тулча, но си искаме Ресен и Струга.

Хората от Македония, които търсят път към нас не са малко, но може би с малки изключения не са това, което на нас ни се иска да са. Зоран Петровски спечели Сървайвър и потече от чешмите - напълно интегриран, говори български без никакъв акцент, детето му си е 100% българче (откъдето е жената...). Същата работа е и Дарко Тасевски. Никой от тях никога няма да каже, че е българин (дори да реши да се допита до Йоаким Кърчовски или Миладиновци), но винаги казват, че сме на един акъл. Живеят в България, гледат си семействата в България и не се занимават с глупости.

Мисля, че ако имаме повече контакти по между си, нещата може да тръгнат в по-нормална насока и да намерим повече поле за културен (и не само) натпревар, а покрай това да се (пре)открием.

Да, това е пътя. Там вратите към обикновения човек не са затворени.