Размерите, историята и състоянието на Украйна и Македония са много различни, но въпреки това двете си приличат по доста неща. Едно от най-важните е стремежът за изобретяване на нови украинска и македонска нации.

За да постигнат това и в двете територии ръководствата прибягнаха до прастария метод за вменяване у населението на някакво измислено расово и етническо превъзходство над съседните народи, с цел консолидация и себедоказване.

Няма кой знае какво значение, че македонизмът е измислен и толериран от Сърбия, а украинския национализъм - от запада, напоследък - от Великобритания и САЩ.

И в двата случая става дума за едно и също - да се създаде и консолидира несъществуваща нация и тя да се обявява за нещо повече от съседите.

По подобен начин Хитлер консолидира германците, като им вмени, че са арийци - свръхчовеци, призвани да командват останалите подхора. По подобен начин работи от векове и англосаксонската пропаганда. И двете черпят опит от евреите, които се обявяват за богоизбран народ още в древността.

Идеята за вмененото етническо или расово превъзходство дори не е само европейска. Подобни доктрини са използвали китайци, японци, ацтеки, че и племето зулу в Южна Африка. Както се казва - нищо ново под слънцето.

Във всички описани случаи трябваше да има враг, който задължително е "по-долу" във всяко отношение.

Така стана и с най-големите врагове на Украйна и Македония - съответно Русия и България. Украинците трябваше да се обявят за нещо повече от руснаците, а македонците - от българите. И в двата случая идеше реч за най-безскрупулна кражба на историята на съседите.

Всички тези процеси ясно личат от украинските и македонските учебници по история, явяващи се най-силна пропаганда, тъй като преформатират децата. От малки те възприемат, че са наследници на нещо велико. Освен това децата нямат нужните знания и опит, за да разбират, че това величие е абсолютна измислица.

Ще започнем с Украйна.

В школските учебници тя беше обявена за единствен наследник на Киевска Рус и дори за единствен притежател на "марките" "Рус" и "Русия".

Според съвременното киевско образование Украйна и украинците от самото създаване на Киевска Рус били „европейска държава“ и „европейски народ“ – част от европейската цивилизация. Киевска Рус, след краха си в края на XII и началото на XIII век не се превъплатила в Московското княжество на североизток, а в галицко-волинското на запад и после се "сляла" с Великото литовско княжество и с Жеч Посполита.

В учебника по история на Украйна за 7-ми клас многократно срещаме понятията: "руски", "руска държава", като се има предвид днешна Украйна.

Липсата на украинска идентичност и на топонима "Украйна" през периода на Киевска Рус изобщо не притеснява авторите на учебниците.

Това обаче не е всичко.

Същите автори многократно подчертават, че Украйна в началния етап от своята история е била империя. „Руската държава постепенно се превърна в мощна империя, известна като Киевска, или Древна Рус... "Съставът на Киевска Рус включваше по-специално районите на пребиваване на настоящите руски (украински) и беларуски етноси.“

"По време на управлението на княз Владимир (втората половина на IX век) „завършва процесът на превръщане на руската държава в империя“ и развитието на столицата и Киев.

"Рационализирането на законодателството „ свидетелства за желанието на Ярослав Мъдри (началото на XI век) да изведе Русия(Киевска) до нивото на най-развитите страни в Европа."

Самата днешна Русия, според украинците, се нарича просто Москва или Московия - някаква неясна конструкция, създадена по азиатски образец от монголите и населена с азиатци, общо взето - с татари.

По подобен начин се развиват процесите и в македонското "себесъздаване".

Край Вардар се обявиха за наследници на древно-македонската държава на Филип и Александър. Жителите на днешната Република Северна Македония, според техните историци, били наследници на "антични македонци" и митичния герой "Македон", които били претопени от славянски племена през 5-8 век, но успели да им предадат своята висока култура. Така тези славяни станали "македонски".

Според учебниците в Скопие глаголицата е дело на Светите братя Кирил и Методий, за да "християнизират по-лесно македонските славяни около Солун", като впоследствие славянската писменост се разпространила в други съседни земи - най-първо в България."

Стигаме и до Свети Климент - основател на Охридската книжовна школа. В учебниците в Скопие той е представен като говорещ на "старославянски" и основоположник на "македонската църква". Охридската архиепископия пък била самостоятелна македонска църква.

В македонските учебници пише също, че Цар Самуил е основоположник на македонска царска династия. Той, заедно с братята си - Давид, Аарон и Мойсей, вдига въстание срещу българската власт през 969 г., отхвърля я и създава македонско царство.

В държавата на Самуил се пишело на "македонски славянски език".

Съвсем идентично е "наричането" на врага и в Украйна и в Македония. Както, според украинските учебници, днешните руснаци са азиатци и татари, така и според официалните скопски писания българите са определяни като "монголско татарско племе от тюркската група народи".

"Бугарите са номадско племе, занимавало се с грабителство, а по произход са турци, татари, монголи“. Номади – т.е. скитници. Грабители – т.е. бандити. Племе, а не народ. Турци, татари, монголи....

Сравнението на Украинския и македонския "опит" може да заеме хиляди страници и дори да се напише цяла книга, но тук ще се ограничим само с още две - при това - доста трагикомични.

Ако в Македония се разпространява идиотщината, че най- древните македонци живели в Индонезия преди 500 000 години (твърдение на скопския академик Петар Попоски), то в Киев са доста по-скромни. Те пишат, че имало украинци по техните земи "само" отпреди 140 000 години.

И още:

В украинските учебници ясно е написано, че не Червената армия, а Украинската въстаническа армия (УПА) изгонва нацистите от страната.

Според скопските "историчари" по подобен начин македонски партизани изгонили германците, а "бугарската фашистичка армия" нямала нищо общо.

Така стоят нещата с цялата история на двата "новоизпечени велики народа".

Предвид настоящата война се моля само "македонското величие" да не доведе до подобни "мероприятия" и на Балканите!

По стар путлерастки обичай забрави да кажеш, че македонизма е измислен с активната помощ на Русия и особено на СССР. За украинството СССР също играе роля. За македонизма тя продължава и до днес.

Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила!

Редактирано от jingiby на 01.05.22 07:39.

Украинската нация се заражда в рамките на Руската империя през XIX век на основата на украинската народност.
Признатият за най-голям украински възрожденец Тарас Шевченко умира в годината на отменяне на крепостното право 1861.
През 1862 друг интелектуалец - Павло Чубински съчинява националния им химн .
Украинският национализъм си е сравним с полския.

"Идеята за вмененото етническо или расово превъзходство дори не е само европейска. Подобни доктрини са използвали китайци, японци, ацтеки, че и племето зулу в Южна Африка. Както се казва - нищо ново под слънцето."

Така е, нищо ново и в Русия, от възприятието и, че е Третият Рим и фактически наследник на изчезналата Византийска империя, т.е. нейният владетел е наместник от Бога на земята, който е призван да управлява над останалите народи, до фашизоидната и престъпна днешна идеология, наречена "Руски мир" в която няма място за някои народи, камо ли за държави...

Има запазени преки спомени, включително на впоследствие емигрирали евреи, как са насаждани украинството и украинският език в Одеса през 20-те години на миналия век в творческо-културната сфера ...с пролетарска нетърпимост...няма как да се повярва, без да се прочете.

Виждаш ли какво става, когато някой пише за история с пропагандни цели? Тюрлюгювеч.

***
Слава Україні!

Та като стана дума за Шевченко, той много мяза на нашия Мисирков. От Уики:

В Петербург Шевченко става студент при Брюлов в Художествената академия, издържа се с много гравюри и картини. Там той започва своята литературна дейност основно на украински език, за което поема редица критики от властта и руските литературни критици, за това че пише на „мужицкия език“ или „малоросийското наречие“. Той няколко пъти се връща обратно в родината си, където се сблъсква с реалностите на все още закрепостените си роднини и познати от детството, но и неговата слава на художник и поет го свързва с украински поети и интелектуалци, но и представители на местното дворянство, които му симпатизират.

Най-плодотворният и щастлив период от живота му е между 1840 и 1847 година, когато излизат негови стихосбирки.

През април 1846 година става член на тайната украинска организация „Кирило-Методиево братство“, в чиято програма са идеите за украинско национално възраждане, панславизъм под формата на славянска конфедерация, демокрацията и социалното равенство (включително отпадане на крепостничеството).

По стар путлерастки обичай забрави да кажеш, че македонизма е измислен с активната помощ на Русия и особено на СССР.

Айде да не пренаписваме историята. Прекрасно знаеш, че македонизма е гръцка творба, подета плахо от сърбите, и доразвит от Коминтерна (Васил Коларов). Окончателно наложен от сърбите.

Алексо Мартулков пише в спомените си, че Димитър Чупаров не е „чужд на Азиатския департамент“ на руското външно министерство, който отговаря за политиката към Османската империя. В България дейността му се отчита като просръбска и македонистка, а той самият е определян като сръбски и руски шпионин. Сочи се и подкрепата му за избрания на 16 май 1902 сръбски митрополит от Цариградската патриаршия Фирмилиан Скопски, който със сръбска и руска дипломатическа помощ измества българския Скопски митрополит. В спомените си Христо Шалдев, който се запознава с Чуповски в Петербург, се изразява крайно отрицателно за него и неговите приближени. Според Шалдев основните идеолози на Чуповски са Стоян Новакович, който тогава е сръбски посланик в Санкт Петербург...

Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила!

Според Шалдев основните идеолози на Чуповски са Стоян Новакович, който тогава е сръбски посланик в Санкт Петербург..

Ми затова писах по-горе, че сръбският "македонизъм" е бил плахо предложен от Новакович, но отхвърлен от сръбските власти в полза на южносърбиянската доктрина.