Митологията за изостаналото царство
62 отговора
0 прегледа
Митологията за изостаналото царство
През 1939 г Царство България изпреварва по икономически показатели Югославия, Румъния, Полша,Испания и Португалия. И е почти на нивото на Унгария:
[линк]
[линк]
Редактирано от goga на
Re: Митологията за изостаналото царство
Незнам как да коментирам... Ама СССР преживял голодомора през 1933 е пред нас. А пък Испания май все още си ближе раните от гражданскат война.
Re: Митологията за изостаналото царство
Така, де, така. А пък Сърбия преживя война и пак е преди нас. Сега тва. Любимо! Така, де, не е преди нас, ама беше. ;) А ако не е, то е заради войната. И пак сме наравно с тях, без да сме воювали. Изобщо - най-смотаните и най-никаквите сме.
Гога, митологията е и в двете посоки. Според убежденията - и митологията. ;) Икономически тигър също не сме били. Но да, любимата на някои мантра как и през 1939-та, или която там година, сме били, доказано и неопровержимо, най-бедни в Европа, също в явно пресилена.
”И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре...”
Гога, митологията е и в двете посоки. Според убежденията - и митологията. ;) Икономически тигър също не сме били. Но да, любимата на някои мантра как и през 1939-та, или която там година, сме били, доказано и неопровержимо, най-бедни в Европа, също в явно пресилена.
”И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре...”
Редактирано от MupaM на
Re: Митологията за изостаналото царство
На мен тия сравнения от миналото са ми много смешни. Един дол дренки, все изостанали, аграрни държави, без индустрия, спорят коя е по-малко бедна. Настоящите сравнения с Румъния и Сърбия, са не по-малко смешни. Мощно изостанали държави, които са като титани пред Молдова, Грузия и Босна, но не могат да дишат прахта дори на Унгария, Полша и Чехия. Някак си, да броим кой има по-малко кръпки на потурите...
Re: Митологията за изостаналото царство
Ми, такова е било времето.
Сега и на някой в Норвегия с тесла му е смешно, че караме дизели от 90-те.
Сега и на някой в Норвегия с тесла му е смешно, че караме дизели от 90-те.
Re: Митологията за изостаналото царство
Помпай си самочувствието със захарен памук. Щом те кефи.
Re: Митологията за изостаналото царство
При условие, че това е една шеста от земната суша даже са смешни съветските показатели. А гладоморът не е от беднотия, а от тъпотия и човеконенавистна философия. Убиват от глад най-заможните селски слоеве в Украйна и Русия, за да може Тухачески да строи колосални танкови армади за покоряване на загниващия свободен свят.
Редактирано от goga на
Re: Митологията за изостаналото царство
Ми, да, кефи ме.
Дядо ми не е гонил кози, а е карал камион Опел.
Дядо ми не е гонил кози, а е карал камион Опел.
Re: Митологията за изостаналото царство
Ама те германците в блиндиран вагон я закараха тази човеконенавистна философия там.
Re: Митологията за изостаналото царство
Върха не е 1939, а 1942-43, и другия е 1981-1984. Твърденията, че сме били аграрна страна е некоректно, да припомня, че сме имали 3 авиозавода. През соца пък бяхме №1 по кражби на интелектуална собственост и заводите в Ботевград и Стара Загора бяха доказателство. Нали не сте забравили компютрите Правец и ДЗУ (най-големите пирати на СД-та в света).
Re: Митологията за изостаналото царство
Дядо ти може да не е гонил кози, ама това е бил най-разпространения добитък в България до 1944г. и сме били на първо място по абсолютен брой кози в Европа 
Забравете Испания и Португалия
Две години след обявяването на независимостта – през 1910 година, брутният национален продукт (БНП–ППС) на глава от населението е $270, на последно място в Европа и на Балканите. Към 1938 той се покачва до $420, с което България изпреварва Югославия, Румъния, Полша, Португалия и разкъсваната от гражданска война Испания по този показател.[28] Реалният БВП на глава от населението през 1939 година, приравнен към стойност на долара за 2011 година, е $2649 – третият най-нисък в Европа след Югославия и Румъния.[29]
Източник: Университета в Грьонинген
Източник: Университета в Грьонинген
Извън илюзиите
Производителността на селското стопанство е много ниска. Към края на 1930-те години средно на хектар в България се добива два пъти по-малко продукция, отколкото в развитите европейски страни, включително тези с по-лоши климатични или почвени условия от българските.[30] Между 1934 и 1945, средната площ на обработваемата земя намалява от 0,5 до 0,4 хектара на стопанство. Към 1945 в страната има 1,2 милиона стопанства, като почти всички от тях са малки и неспособни да се самоиздържат. Единствено едрите стопанства увеличават площта си за същия период, но те притежават едва 2% от обработваемите земи.[31] Разпокъсването на земите се дължи на семейните навици на унаследяване и нуждата да се осигури земя на нарастващото селско население. През 1930 година близо 50% от работната ръка в селското стопанство е безработна, а през зимата заетостта спада до 30%.[31] Дефлацията и повишените данъци за обслужването на външния дълг довеждат до стопяване наполовина на общия доход на селското население между 1929 и 1933.[32]
Индустриалният сектор е слаб и не играе значима роля в икономиката. Между 1895 и 1928 са предприети редица мерки за стимулиране на промишлеността, като безмитен внос на машини, данъчни облекчения и ниски цени за превоз. В периода между Първата световна война и Голямата депресия, най-вече между 1926 и 1929 година, промишлената продукция нараства двойно.[30] Увеличението е главно при текстилните изделия, грънчарството и електроенергията; почти всички останали отрасли, включително мелничарските и хранително-преработвателни дейности, кожарството, дървопреработката и металодобива и металообработката отслабват. През 1930-те много от стимулиращите мерки са отменени, и на практика е забранено създаването на нови предприятия. Съществуващите продължават да са неконкурентни. Към 1941 в царство България има 3467 частни, 130 държавни и 275 кооперативни предприятия, средно с 26 работници и 110 конски сили двигателен капацитет.[33] През същата година, 41,3% от индустрията се състои от дребни производства и занаятчийство, 54,6% от по-крупно производство, и 4,1% представлява строителни дейности.[26] В международен план, България изостава между 10 и 16 пъти от водещите европейски промишлени страни.[33]
Индустриалният сектор е слаб и не играе значима роля в икономиката. Между 1895 и 1928 са предприети редица мерки за стимулиране на промишлеността, като безмитен внос на машини, данъчни облекчения и ниски цени за превоз. В периода между Първата световна война и Голямата депресия, най-вече между 1926 и 1929 година, промишлената продукция нараства двойно.[30] Увеличението е главно при текстилните изделия, грънчарството и електроенергията; почти всички останали отрасли, включително мелничарските и хранително-преработвателни дейности, кожарството, дървопреработката и металодобива и металообработката отслабват. През 1930-те много от стимулиращите мерки са отменени, и на практика е забранено създаването на нови предприятия. Съществуващите продължават да са неконкурентни. Към 1941 в царство България има 3467 частни, 130 държавни и 275 кооперативни предприятия, средно с 26 работници и 110 конски сили двигателен капацитет.[33] През същата година, 41,3% от индустрията се състои от дребни производства и занаятчийство, 54,6% от по-крупно производство, и 4,1% представлява строителни дейности.[26] В международен план, България изостава между 10 и 16 пъти от водещите европейски промишлени страни.[33]
Re: Митологията за изостаналото царство
Ми те закарват в Русия Ленин, той вдига Октомврийската революция, идват болшевиките и те правят Голодомора.
Re: Митологията за изостаналото царство
Боли ма фара за Русия, НЕП-а и Ленин, честно.
Re: Митологията за изостаналото царство
Ние трябва да се приучим да разсъждаваме като българи, от българска гледна точка и спрямо българския интерес. От наша гледна точка, Голодомора, НЕП-а и други подобни, се използват в България днес, като русофобска пропаганда, какви изверги са били руснаците и как трябва да ги мразим, да не им се доверяваме и на кратко да ги приемаме като врагове. 1 на 100 000 обаче се сеща, че ако я нямаше Октомврийската революция, с нейните последствия като Голодомор, Гулаг и прочие, в 1919г. в Ньой щеше да присъства Имперска Русия. И тогава случилия се в реалността Ньой, щеше да ни се види като лек шамар по бузата. Щяха да хвърчат наиши черноморски територии, които да осигурят по-голям хинтерланд на руския Цариград. Удоволствието което си доставяме срещу руснаците в Добруджа в 1916г.и на Солунския фронт, вероятно щяха да ни струват и Горна Джумая, Кюстендил и Видин в полза на сърбите. Тъй че грам като българин не ми пука какви извращения са вършили болшевиките. Дюшеш на нас ни идва Октомврийската революция, та да се разминем с малката беля в Ньой.
Редактирано от komitaO3 на
Re: Митологията за изостаналото царство
Няма надеждна статистика за периода. Последната версия на таблиците на Мадисън
за 1939 г. дава Германия 8617 единици БВП, Италия 5 246, Япония 4 804, Гърция 4 205, Испания 2 885, Португалия 2 888, Югославия 2 072,
Сърбия 1 651.
За България 2 672.
за 1939 г. дава Германия 8617 единици БВП, Италия 5 246, Япония 4 804, Гърция 4 205, Испания 2 885, Португалия 2 888, Югославия 2 072,
Сърбия 1 651.
За България 2 672.
Re: Извън илюзиите
Доходите на голям дял от българите тогава и преди това е бил от комбинация от някакъв занаят+парче земя и/ или животни- дори и без пазарно значение, но като гаранция, че и в кризисни моменти може да си произведе нещо за ядене.