Много интересна книжка на Моско Москов от 1911 г. , посветена на емиграцията на българина. Самият автор е роден 1863 г. в Лясковец в семейство на градинари-емигранти, подобно на Цани Гинчев, който пише: "Вий рядко ще намерите от Търновския окръг, като изключите градищата, мъж, който да не е живял в няколко градове във Влашко, Сърбия, Унгария и в последно време в Русия и можете да си въобразите с колко человеци и народности и вери се е срещал... ” Интересна и много актуална тема и днес.. М. Москов пише: "Като отива да търси прехрана по чужди страни, българинът оставя своите полета необработени, неизползвани, а колкото са обработени, не са доходни, защото се обработват много примитивно. У нас има две — ако може да се каже — по-оживени съсловия: чиновническото и емиграционното. Горе-долу грамотното наше население търси чиновнишко слугарство и чака няколко години, партизанствува най-нископробно, да може да се докачи поне до една стражарска служба. Другото — емиграционното — отива по чужбина и земята ни се обработва не както трябва и затова не е тъй добре използвана. Няма да пренасям читателя си ни в Белгия, ни в Холандия, ни в Германия, ни във Франция и няма да им чета лекции върху земледелието на тия страни. Нито ще им говоря, че там населението е много по-гъсто, но сравнително живее много по-добре и, макар земята да е по-малка, много по-плодородна е, и е по-добре използвана. Напр. Белгия е три пъти по малка от България, една голяма част от повърхнината ѝ е планиниста, а изкарва повечето жито, отколкото изкарваме ние. А за образцовите ѝ млекарници, за стопанството ѝ — то е крайно развито. Ами индустрията ѝ. Ами Холандия? Ами Франция, откъдето се изкарва 34% от виното на цяла Европа. Ами Германия? Страни населени двойно, тройно повече отколкото България и земледелието, индустрията са развити по най-модерния начин. А ние сме зели да се оплакваме, че няма с какво да се храним; сили млади, енергични метат канцелариите на различните учреждения и... гладуват или сме отишли по чужбина да си дирим прехраната. Дунавските и тракийските равнини могат да прехранят четири пъти повече от това население, което имат днес тия равнини, но где ръце да ги обработят? Белгия има 250 души на квадратен километър, Холандия — 175, а България — всичко 41 и пак няма за нашето население място и прехрана..."
Може да прочетете книжката тук➡ https://starotarnovo.blogspot.com/2022/01/blog-post.html
|