|
Маските падат и в историческата комисия
От Жасминка Павловска - 11:11 17.11.2021 г 2178
Снимка: Игор Бансколиев
Тези дни обществеността стана свидетел на поредния крещящ пример за изказване с политически мотивирана квалификация, чрез което беше направен опит да се дисквалифицира цялата македонска историография. Опитът дойде отвътре, точно от председателя на македонската част на историческата комисия. Квислингският синдром, чрез който се прави опит да се деградира македонската нация по български сценарий, отново излезе наяве. Имахме няколко такива примера с професори, които преди това са заемали държавни длъжности. Но този път подобно нещо се появи в историческата комисия, която трябваше да изнесе историческа истина и факти, вместо първия човек да изнесе политически парадокси, глупости и неистини, наложени от официална София
ВЪВЕДЕНИЕ: ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА МАКЕДОНСКАТА ЧАСТ НА ИСТОРИЧЕСКАТА КОМИСИЯ ДРАГИ ГОРГИЕВ
Сътресенията в македонската част на комисията кулминират, от която вече напуснаха трима членове от първоначалния състав. Въпреки твърденията на тези, които останаха в комисията, че „няма политическо влияние върху тях“, все пак тези, които не останаха в комисията, напуснаха именно заради, както се казва, „непоносимо политическо влияние“ и представиха поредица от показатели в полза на това.претенция. С последното напускане на член на комисията се оповестиха поредица от твърдения, някои от които мистериозно представени, които все пак влязоха в радара от обществен интерес, но вероятно и като обект на интерес на компетентните институции. Изказването на председателя на историческата комисия, от друга страна, предизвика допълнително объркване, негодувание и плам,
Какво точно каза председателят на македонската част от комисията Драги Георгиев
Изявлението, което беше посрещнато с удивление от македонската научна и политическа общественост, определено от обществото като скандално и политически мотивирано, а в България тълкувано като признание за фалшификат, направи председателят на македонската част на комисията Драги Георгиев, в интервю за медиите, прочете: „В Македония историографията беше във функция на изграждане на нация. Никой в ​​Македония не се противопостави на възгледите на нашите историци. Никой. Имаха свобода, имаха друга мисия. Тук трябва да го погледнем по-смело. Това е факт, нацията ни е изградена така и не бива да се страхуваме от това. Нашата нация е изградена. Ние имаме в миналото, когато тази нация е била построена, че не отговаряме на академичната наука. Някои въпроси бяха или отстранени, или подбрани избирателно. Имаше и фалшификати и това трябва да се каже. „Вместо „български“ някои историци написаха „македонски“.
Толкова голям парадокс, че дори собствените му научни трудове като историк са компрометирани като фалшификати
- Не разбирам как човек, който трябва да представлява и защитава с научни аргументи македонската историческа наука и македонската нация, прави публично такива политически мотивирани квалификации, които дисквалифицират цялата македонска историография и деградират македонската нация като фалшифицирана. Не разбирам какво има предвид: че македонците са българи, че сме фалшифицирали историята на нациостроенето? Неадекватно и отвратително да се говори за исторически фалшификати в 21 век! Ако се твърди такова нещо, трябва да се изведат конкретни аргументи и аз призовавам председателя на македонската част на историческата комисия, ако има такива, да разобличи така наречените фалшификации на македонската историография. Толкова голям парадокс е, че дори собствените му научни трудове като историк,
Професор Чепреганов посочва факта, че в миналото е имало един или два отделни случая, когато македонските историци са смятали, че споменаването на "българи" в определени документи от определен исторически период трябва да се "чете като македонци", но не е имало интервенции в документите, което би предполагало фалшификации., но това са отделни научни възгледи.
- Обсъждано е и в македонските, и в българските исторически кръгове и е изяснено. Поради отделни научни възгледи не може и не трябва да се налага ковашко петно ​​върху македонската историография, а македонската нация трябва да се нарича "фалшификат". „Специално в българската историография има много по-явни фалшификати“, каза историкът Чепреганов.
Професор Чепреганов смята, че подобни изказвания на председателя на македонската част на комисията поставят под въпрос научната достоверност на цялата комисия.
- Ако в македонската историография имаше фалшификати, защо членовете на комисията не ги откриха преди нейното формиране? Защо членовете на македонската част на комисията нямаха забележки към съдържанието на учебниците по история в Македония само преди три-четири години, преди комисията да бъде сформирана в резултат на Споразумението за добросъседство? Цялата работа на комисията и изявленията на нейните членове са политически мотивирани. Ако бяха научно мотивирани от оставките на трима от първоначалните му членове, останалите членове щяха да отстояват и защитават своите научни аргументи и да посочат политически натиск. Така те биха показали, че няма политическо влияние в работата на комисията. Като останаха в комисията, те застанаха зад политиката. Всъщност, Комисията е създадена с цел историците да дадат резултати по Споразумението за добросъседство, които да зарадват едната страна - българската. Очаква ли някой, че България ще включи македонската нация в учебниците си, когато не я признава политически – задава по-риторични въпроси професор Чепреганов.
Председателят на македонската част от комисията разбира ли тежестта на изказването си
По отношение на твърденията за „фалшификации“ в македонската историография, университетският историк Наде Проева се чуди дали наистина председателят на македонската част от комисията не разбира тежестта на изявлението си, или го е дал в интерес на политическо облекчение за премахване на българското вето , за започване на македонските преговори за членство в ЕС.
- Твърденията за фалшификати в македонската историография са хиперболизиран извод за нещо, което в науката се разглежда като случай на методологическа грешка. Понякога се казва, че историята е субективна, защото нещата трябва да се видят и тълкуват в историческия контекст. Изолираните случаи от началото на самостоятелното писане на македонската история (защото преди образуването на македонската държава, основно други са писали историята на нас, македонците) са в духа на известна либертарианска еуфория и според исторически контекст, в документите е имало случаи, когато е изписано български, в научната интерпретация да се нарича македонски. Но това не означава промяна на изходния документ, т.е. фалшификация, но по-неподходящ методологичен подход, за отбелязване на съдържанието на оригиналния документ в бележка под линия. Всъщност, всяка национална историография, когато се формира, тръгва от митовете. А на понятието „българин“ винаги трябва да се гледа според съответния исторически контекст – казва професор Наде Проева.
Многозначността на името "българи"
Историкът Наде Проева в бивша рубрика в "Нова Македония" обяснява многозначността на понятието "българи" в съответствие с историческия контекст.
- Нещо, което е изяснено, но, за съжаление, премълчано и недостатъчно огласено, е неяснотата на марката - обозначението - българи. А именно до създаването на съвременната българска държава това обозначение е имало няколко значения, защото националното пробуждане на балканските народи започва с борбата за освобождение от османско владичество. А именно в османската държава не се признават народи, а религия, така че белезите гръцко-римски, български, сръбски нямат етническо, а религиозно и социално значение. През 15-ти век османците признават три религии (народи): армено-григорианската, еврейската и римската миллет, която включва всички православни християни на Балканите, за които отговаря Константинополската патриаршия. , а след това и търговец .
Наричат ​​го като български селянин, земеделец, градинар, а поради презрението на гърците към българите, православните българи в градовете се наричат ​​елини, за което са писали много чужди, дори български учени (А. Балан, М. Младенов). Освен тези причини, голяма роля за налагането на името българи на македонците изиграва и българската пропаганда, която е подкрепяна от Османската империя. Така през 1870 г. България получава правото да има своя църква – Екзархия, която в Македония открива църкви и училища на български език с намерението да побългари македонците. Целта на османците е да разделят християнските народи (гърци, българи, сърби, румънци), като им дадат право да отварят училища и църкви в рамките на империята, за да ги управляват по-успешно. Името българи е разпространено и прието от македонците, както поради близостта на езика, така и защото македонците и българите се борят заедно за възраждането до средата на 19 век. Но от втората половина на 19 век започва разделение преди всичко в езиково отношение, което укрепва македонското национално съзнание – пише професор Наде Проева.
|
