За славяните ясно.
За държавотворните българи също. Примерите и за едните в случая примитивно организирани, живеещи племенно векове наред, попадащи случайно или не в различни държавни организации и другите, високоорганизирани, строго йерархизирани с изградени държавни, военни, религиозни и търговски традиции са много.
За името също е ясно. Всякакви представки, наставки и прочие с неадекватни, защото не кореспондират със самоопределенията на съвременниците, оставили достатъчно исторически източници за себе си. Да не заприличваме на македонистите все пак...
Персите от древността нямат много общо с тези от средновековието, които пък нямат общо с тези днес. Но първите не ги наричаме авестийци, вторите пехлависти, а третите фърсита. Вярно, паралелно с името перси, ги наричаме и иранци, но то и гърците се наричат елини, особено самите те (не и византийци и ромеи).

прабългарската управляваща върхушка говори на славянски поне от средата на 9ти век /а вероятно и от по-рано, може би от времето на Крум/.
ние сме наследници на въпросните славянизирани прабългари и в много по-голяма степен на тая славянска маса, която почва да се нарича масово българи през 10ти век. от втората половина на 10ти век и със сигурност от 11ти век нататък славянския етноним изчезва напълно при нашите хора за сметка на българския.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е. Но аз не говоря генетично кой на кого е наследник. Както знаем, сме миш-маш етнически.
Говоря за историческата традиция. Тя е "българска", а не "славянска", "влашка" или "тракийска".
Българите, които избраха да са власи, са отвъд Дунава.
Южни славяни знаем кои как ги направиха.
Има и примери как станаха турци и селджуки, а също и потомци на куманите.

Основата на всичко е традицията, а не кръвта.

Редактирано от goga на 06.11.21 21:34.

ами не знам как я дефинираш тая българска историческа традиция, но буквално за 100 години имаш една сериозна религиозна, езикова, че даже и етническа трансформация. хан Омургаг още прави тангристки жертвоприношения на животни /кучета/, 60-70 години по-късно директния му наследник /правнук/ Симеон Велики, е с майчин език славянски, ревностен християнин и най-голям патрон на развитието на славянската книжовност в България /като България не без основание е смятана за люлка на славянската култура и книжовност, да не говорим, че това културно и духовно наследство го почитаме и до ден днешен и е в основата на модерното ни самоопределяне като българи/.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, явно има, щом при Иван Владислав има кавхан и ичиргубоил, и самият владетел се нарича "българин родом".
В крайна сметка, нещата не се случват изведнъж, а има "традиция" - поколение след поколение, нещо остава, друго се изменя, но остава името, споменът (когато го има), навикът.

Иначе, какво и днес има "нашенци". Ама, някои от тях не се смятат за "българи". А други от тях се приемат за наследници на българите от времето на Борис Първи.

И друг път съм го казвал: Асеневци е съмнително какви българи по кръв са, твърде е вероятно да са мелези, но поради начетеността си и историческия престиж от спомена за старото българско царство, държат да се пишат "български царе".
Ако се бяха писали "влашки" единствено, дали днес щеше да има и далечен спомен за нещо "българско"?

Стефан Душан по кръв е минимум три четвърти българин, И вероятно го е знаел. Но е избрал да е сръбски, а не български "цар".

Редактирано от goga на 06.11.21 22:02.

Съвременният български народ си е нещо като словашкият, с тази разлика че неговите унгарци /пра-българите/ са изчезнали и смело е присвоил етнонима им, защото е свободен.

Може и така да е.
Но без етнонимът, зад който стои историческата традиция на българската държава и църква, нямаше да ни има като общност.

Редактирано от goga на 06.11.21 22:06.

единствената традиция, която остава във времето от идването на прабългарите на Аспарух е всъщност само етнонима. даже старите прабългарски аристократически титли изчезват с малки изключения /напр. боляр от боил-ар/
другите "традиции" са постепенно заменени - религията идва от ИРИ, езикът /заедно с книжовността и културата/ - от "славянската маса". такива "български" традиции като деформиране на черепа, жертвоприношения на кучета и подобни, отмират много преди Иван Владислав да напише на славянобългарски, че е българин /за каквито са се смятали и всичките му славяноговорящи поданици, макар и някои с имена от тюрскски произход/.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не изчезва всичко. Но днес не можем да преценим кое от къде точно идва. Има много езически пластове и днес.
Ако питаш културолозите, етнолозите, фолклористите и антрополозите - най-различни пластове има във фолклора и вярванията ни, или поне ги е имало до появата на модерната епоха.

да не би англичаните или фрацузите от 10-ти век да имат нещо общо едно към едно с тези от 20-ти век.? Крепила ги е историческата традиция, пазена чрез аристокрацията, църквата и монархията. До модерната епоха, когато това се трансформира в романтичен национализъм в детски стадий.

Редактирано от goga на 06.11.21 22:15.

То и после е така при Георги Войтех. Византийското владичество променя много. 168г. пряко влияние не са малко, при все, че и преди това има наченки на такова.
Но Калоян после си посочва предците, както и в по-късните добавки от времето на Иван Александър в манасиевата хроника и така до Паисии Хилендарски.