Неделя е ден за размисли, дъждовно е, а и по няколко канала за 1001 път въртят филма. Та си мислех отново за алтернативната история. В края на 12в., Западна Европа е пренаселена, добре военно организирана и вече има нужда от експанзия. Търговията трябва да се разраства, многобройните синове на аристокрацията искат замъци, земи, власт и пари, а родните земи са тесни. В същото време на Изток има много земя, при това плодородна, не толкова населена и слаба във военно отношение. Второто българско царство възниква като плод на случайност, във време когато установените в Сицилия нормани вършеят от Драч, през Солун до Одрин, а Исак Ангел се нуждае от вдигане на данъците, за да затвърди династичен брак с желания съюзник Унгария, за да помогне на разпадащата се империя. В 1204г., кръстоносците ликвидират слабата Византийска империя и си взимат своето. На бившите и територии възникват десетки феодални владения на западни рицари. Такива щяха да възникнат вероятно и на българска територия ако не бяха Асеневци. Всъщност империята на Асеневци помпа мускули само в рамките на 40-43г. и със смъртта на Иван Асен се започва 150г. агония, преминала основно в селски разправии за по 2-3 града (Несебър и Созопол, важни само щото от там върви търговия с Генуа и Венеция на вътрешния гьол Черно море), често свивана изцяло на север от Стара планина и загуба на стратегическо предимство за сметка на Сърбия, Влашко и Унгария. Накрая идват османците, насмитат ни всичките, 5 века назадък, изоставане, пропускане на цели епохи от общоевропейското и цивилизационно развитие и накрая бай Ганьо прави Трета Българска държава, с целия и блясък видим в 2021г.
В този смисъл, нямаше ли да е по-добре кръстоносците да бяха завладели целите Балкани, да създадат тук свои сеньории, херцогства, княжества, кралства и прочие. Сигурно щяха да се свият отсам Босфора и Дарданелите, но никога Генуа/Венеция нямаше да превозят отсам османски войски. Щяха да ни натискат да ни покатоличват, нямаше да имаме собствени държави за дълъг период от време като чехи, словаци, словенци, хървати, но в края на 19в., щяхме да влезем в Новото време, напълно интегрирани в европейския концерт, познати на света, усвоили поетапно всички привички на цивилизацията. Рано или късно щяхме да се сдобием със собствена национална държава и твърде вероятно етническата ни територия щеше да е по-голяма от настоящата. Губим Асен, Петър, Калоян, Иван Асен, Светослав Тертер и Иван Александър, но печелим липса на изостаналите османци и светло бъдеще.

Нещо по въпроса е загатнал и проф. Иво Христов:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, много добре обяснено. Мисля няма никакъв шанс някога да заприличаме на общество като западните. Мисля и Петър Голийски имаше разсъждения за непоринатата византийска воня.

Мдаа, брилянтни разсъждения. Не се шегувах предният път, като писах, че започвам да го харесвам!

По-сложно е, макар съчетанието "византийска воня" и да има резон.
Да не забравяме, че Византия поне до времето на Ираклии е пряк и директен наследник на Римската империя с латински официален език, използваща римското право. След него започва силно да се разминава, но тук играе вече много силна роля християнството и в частност православието.
Важно е да се отбележи, че има нюанси. И. Христов обрисува най-общо нещата.
Ние сме в периферията на този цивилизационен модел и макар и православни, сме някак в страни от останалото православие. У нас се откриват както типични за православният свят черти, така и много различни от него, които повече ни сближават със Запада. Това са го знаели и разбирали много от възрожденците, както и българите от ТБЦ. Не случайно започва тогава дистанциране от Русия и сближаване с Германия и да не забравяме: почти вечен антагонизъм със Сърбия и Гърция (с п0следните едва днес сме що годе в добри отношения).
Що се отнася до ВБЦ, може да се порасъждава в различни от познатите исторически факти посоки, но ще изчакам втората част от интервюто на Христов.

Не мисля, че бихме прокопсали като етнос под латински скиптър. Не ни е очаквала завидна съдба: справка, 3-годишната окупация на Видинското царство от унгарците. Не е въобще сигурно, че щяхме да се съхраним като единен етнос така, както става в рамките на Османската империя.

Единственият ни шанс е бил Калоян да остане жив още 30-30-40 години и да мачка наред. Племенникът му е бил много по-мек и затова от Българската империя за 15-20 години остават жалки огризки... Може би с Калоян щяхме да сме по-тясно свързани с Рим. И едва ли би допуснал връщане на Константинопол на Никея или Епир.

Редактирано от goga на 10.10.21 18:17.

Що се отнася до ВБЦ, може да се порасъждава в различни от познатите исторически факти посоки, но ще изчакам втората част от интервюто на Христов.

Втората част е налична на сайта:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук не става въпрос кой да е живял повече или по-малко години, а за по-големи исторически процеси, които не зависят от 1 човек. След Калоян е Борил, но след него Иван Асен. И кво? Нищо. Защото няма изградена система, а се разчита на бащицата. То цялата ни история е такава. Има бащица-добре сме, няма бащица-зле сме. Именно това е същността на това което обяснява и Иво Христов, че там силата идва от долу, а при нас е див централизъм.
Винаги първи години на окупация са зле, но после следва интеграция и прочие. И без тва цялата ни аристокрация ВБЦ е куманска. Що пък да не беше латинска.
За нас най-важно исторически е било да отървем османското. А видно разчитайки на силния бащица, не се е получило.
Не е сигурно че сме щели да се разпаднем като етнос. Можеше да, но можеше и не. Факт е, че по време на византийското владичество, не се разпадаме, защо това да се случва по време на хипотетично латинско такова. Напротив, щяхме да консервираме присъствие до Адриатика, а и в Епир и Тесалия. Вероятно нямаше да излезем всички православни накрая, щеше да има и католици, а и протестанти след Реформацията, но в крайна сметка щяхме да сме живели в християнски прогресивен свят, а не в западнала анадолска империя.

Ми, то цялото Средновековие се крепи на бащицата. Фландрия като първа вкусва търговските капиталистически отношения да не е прокопсала? Трупа богатство, за да го харчат испанци, французи и хабсбурги.
Силната династия и централизацията осигуряват жизненост на държавата, а не барутът, тържищата и религията.
Просто, ако бяхме католици, щяхме да сме част от по-голяма общност, вплетена в система от васални зависимости. Тогава и шансът да получим военна помощ е по-голям. Но това в никакъв случай не е безплатно. За справка, италианските държавици през 15-16 век.

Калоян, царувал 50 години, с осигурен обучен и достоен наследник - това са 100 г доминация на Балканите. Век, в който да се заздрави българският етнос от Белград до Днестър и Драч.

Първата ни държава защо е вървяла - имала е жизнени династии. Ако владетелят не става, ичиргубоилът или кавханът ще поемат, докато синът или внукът се окажат качества. Тогава сме в перманентно настъпление 300 години. Не заради религия или технологии. А заради здрава армия и централизирана мощ.

Редактирано от goga на 10.10.21 21:06.

Изгледай видеото споделено от куманич.

Интересна хипотеза, но за съжаление т.нар. Латинска империя, както и сродните и производни владения в Романия докъм 15 век, си остават един паразитиращ цирей, без особени постижения. По-разумна алтернатива с оглед възпирането на тюрките извън Балканите би била неуспехът на 4-ия кръстоносен поход и запазването на Романия от династиите на Комнините и Ангелите. България при всички случаи щеше да си вземе своето, при все че Цариград щеше да се запази като сериозен властови и икономически център, какъвто вече не е към 1261г.

Всяка метрополия паразитира върху колониите си. Самостоятелното ни съществуване през ВБЦ води до много срамни моменти, които игнорираме, за сметка на фаворизиране на 2-3 царе и преекспонирането им. Балканите разединени, не устояват на османците, а папата и Запада все отлагат кръстоносни походи, поради не особена загриженост към еретиците, за каквито ни смятат. По-късно Венеция показва как се воюва за Кипър и Крит, когато са техни, а Генуа за Родос. Примера с каталанската дружина от началото на 14в., впоследствие изкристализирала в Атинско херцогство, показва какъв е бил начина за война с османците-тотална война, на тяхна територия. Балканските държавици нито имат военните сили, нито парите за да си позволят да водят такава война или да наемат сили, които да им свършат работата. Иберийците показват начина-династични бракове и обединение на каталонци и кастилци в една държава. Ние не съумяваме да произведем подобно династично обединение на Балканите. Разправиите България-Византия между 1241-1371г., са буквално смешни и жалки. Да не говорим за Душановото царство и наследниците му, които се хващат туша за гуша (Костур 3 пъти си сменя владетеля), когато османците вече са трайно на Балканите. Абсолютно селски разправии. Да не говорим за "богатствата" на феодалите ни, продукт на експортна суровинна търговия. Наследството на Вълкашин, погинал при Черномен се изразявало в 90кг. сребро, депозирано в банка в Рагуза, което тримата му сина си разделили, като двама дуфтили за Венеция, а третия Крали Марко остава, само за да завърши като турски васал при Ровине.

Според написаното излиза, че ако латинците колонизираха Балканите, при твърде ограничените им ресурси през 13-14 век, това щеше по-вероятно да спре тюрките, отколкото неразнебитена Романия, контролираща немалка част от Мала Азия, както изцяло черноморското си и средиземноморско крайбрежие включително и Малка Армения. Именно латинците, с много див късмет, съсипаха този бент, който успешно бранеше от 7 век себе си и Европа от мюсюлманско нашествие.

Нещата приключват още 1071г. с битката при Манцикерт. Всъщност след смъртта на Василий Българоубиец в 1025г., Византия е в непрестанен териториален разпад. Защитата на Мала Азия е прекършена поради устойчиво недалновидната икономическа политика на Константинопол към стратиотите. Тази прослойка държи защитата на Мала Азия и задържа тюркската колонизация. Обедняването и, води до пропукване на границите и разлагане на морала. Зачестяват случаите на изселване или дори преминаване на страната на тюрките, впоследствие придружено с доброволно приемане на исляма. Лагинците не колонизират Балканите, а сменят главата, която събира данъците, без да засягат интересите на местното население и в повечето случаи на аристокрацията, както и на Константинополската патриаршия. Латинците към 1204г., удрят това, което вече е прогнило. Към онази дата, Византия за 130г. от Манцикерт, без латинска помощ е загубила 2/3 от малоазиатските си територии. Но нас слабо ни касае Мала Азия. Нас ни касае, кой докара османците на Балканите. Това първо бе Кантакузин в гражданската война, а после генуезците срещу пари. Ако латинската империя си беше останала на Балканите, нямаше сама срещу себе си да превозва османци.

Нямаше да има българи и България вероятно. Историческата традиция, самостоятелната църква и книжнина, международният престиж - това подхранва слабото етническо чувство в онези времена.
Нищо светло не виждам, ако не се беше появила възобновена българска държава до 100 години след 1189 г.

Днес, ако ни имаше, щяхме да сме някаква маргинална група между Искър, Стара планина и Провадия. ЗА справка, Босна и Хърватия.

А, че кръстоносците не са били особено добронамерени към нас показва държанието им дори в 15 в, когато сме уж единоверци срещу измаилтяните.

Редактирано от goga на 11.10.21 08:28.

Боже,Боже ..мой....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Латински държави Латинска империя Латинската империя (1204–1261), съсредоточена в Константинопол и обхващаща Тракия и Витиния, е създадена като наследник на Византийската империя след Четвъртия кръстоносен поход, като същевременно упражнява номинален сюзеренитет над останалите княжества на кръстоносците. Нейните територии постепенно са намалени до малко повече от столицата, която в крайна сметка е превзета от Никейската империя през 1261 година. Херцогство Филипопол (1204 - след 1230), феод на Латинската империя в Северна Тракия, до завземането му от българите. Лемнос образува феод на Латинската империя под венецианското семейство Navigajoso от 1207 г. до завладяването от византийците през 1278 г. Неговите владетели носят титлата megadux („велик херцог“) на Латинската империя. Солунското царство (1205–1224), обхващащо Македония и Тесалия. Краткото съществуване на Царството е почти непрекъснато обезпокоявано от войната с Втората българска империя; в крайна сметка тя е завладяна от Епирското деспотство. Графството Салона (1205–1410), съсредоточено в Салона (съвременна Амфиса), подобно на Бодоница, се формира като васална държава на Солунското кралство и по-късно попада под влиянието на Ахея. Попада под каталунското, а по-късно и на наварското владичество през 14 век, преди да бъде продаден на рицарите Хоспиталер през 1403 г. Най-накрая е завладян от османците през 1410 година. Маркизатът от Бодоница (1204–1414), подобно на Салона, първоначално е създаден като васална държава на Солунското кралство, но по-късно попада под влиянието на Ахея. През 1335 г. венецианското семейство Giorgi поема контрола и управлява до османското завоевание през 1414 г. Княжество Ахея (1205–1432), обхващащо полуостров Морея или Пелопонес. Той бързо се очертава като най-силната държава и процъфтява дори след гибелта на Латинската империя. Основният му съперник е Византийското деспотство на Морея, което в крайна сметка успява да завладее Княжеството. Той също така упражнява сюзеренитет над лордството на Аргос и Науплия (1205–1388). Херцогството на Атина (1205–1458 г.), с двете си столици Тива и Атина и обхващащо Атика, Беотия и части от южна Тесалия. През 1311 г. херцогството е завладяно от Каталунската компания, а през 1388 г. то преминава в ръцете на флорентинското семейство Ачиауоли, което го запазва до османското завоевание през 1456 г. Херцогството Наксос или на архипелага (1207–1579), основано от фамилията Санудо, обхваща по-голямата част от Цикладите. През 1383 г. преминава под контрола на семейство Криспо. Херцогството става османски васал през 1537 г. и най-накрая е присъединено към Османската империя през 1579 г. Триархията на Негропонте (1205–1470), обхващаща остров Негропонте (Евбея), първоначално васал на Солун, а след това на Ахея. Той беше фрагментиран на три барони (terzi или "триархии"), управлявани от двама барона ( сестиери). Тази фрагментация позволи на Венеция да придобие влияние, действайки като посредници. Към 1390 г. Венеция е установила пряк контрол над целия остров, който остава във венециански ръце до 1470 г., когато е превзет от османците. Малки кръстоносни княжества Окръжният палатин на Кефалония и Закинтос (1185–1479). Той обхваща Йонийските острови Кефалония, Закинтос, Итака и от около 1300 г. също Лефкас (Санта Маура). Създаден като васал на Кралство Сицилия, той е управляван от семейство Орсини от 1195 до 1335 г. и след кратка интерлудия на управлението на Анжу, окръгът преминава към семейство Токо през 1357 г. Графството е разделено между Венеция и Османската империя. 1479. Родос става щаб на военния монашески орден на рицарите хоспиталиери от Свети Йоан през 1310 г., а рицарите запазват контрола върху острова (и съседните острови от групата на островите Додеканези), докато не бъдат свалени от османците през 1522 г. Генуезки колонии Опитите на генуезците да окупират Корфу и Крит след Четвъртия кръстоносен поход са осуетени от венецианците. Едва през 14-ти век, експлоатирайки крайния упадък на Византийската империя по време на династията Палеолог и често в съгласие с отслабените византийски владетели, различни генуезки благородници установяват владения в североизточната част на Егейско море: Семейство Гатилуси създава редица феодове, под номинален византийски сюзеренитет, над остров Лесбос (1355–1462), а по-късно и островите Лемнос, Тасос (1414–1462) и Самотраки (1355–1457), както и Тракийски град Айнос (1376–1456). Светлостта на Хиос с пристанището Фокея. През 1304–1330 г. при семейство Закария и след византийска интерлюдия от 1346 г. и до османското завоевание през 1566 г. под Maona di Chio e di Focea търговско дружество. Венециански колонии Република Венеция е натрупала няколко владения в Гърция, които са част от нея Stato da Màr. Някои от тях оцеляват до падането на самата република през 1797 г .: Крит, известен още като Кандия (1211–1669), едно от най-важните отвъдморски владения на Републиката, въпреки честите бунтове от гръцкото население, той е запазен, докато не бъде превзет от османците в Критската война. Корфу (1207–1214 и 1386–1797), е превзет от Венеция от своя генуезки владетел малко след Четвъртия кръстоносен поход. Скоро островът е превзет от Епирското деспотство, но превзет през 1258 г. от кралство Сицилия. Островът остава под властта на Ангевин до 1386 г., когато Венеция възстановява своя контрол, който ще продължи до края на самата република. Лефкас (1684–1797), първоначално част от окръг Палатин и управляваното от Орсини деспотство Епир, той попада под османско владичество през 1479 г. и е завладян от венецианците през 1684 г., по време на Морейската война. Закинтос (1479–1797), първоначално част от графството Палатин и управляваното от Орсини Деспотство Епир, той пада във Венеция през 1479 г. Кефалония и Итака (1500–1797), първоначално част от окръг Палатин и управляваното от Орсини Деспотство Епир, те попаднаха под османско владичество през 1479 г. и бяха завладени от венецианците през декември 1500 г. Тинос и Миконос, завещани на Венеция през 1390г. различни крайбрежни крепости в Пелопонес и континентална Гърция: Модон (Метони) и Корон (Корони), окупирани през 1207 г., потвърдени от Договора от Сапиенца и държани до превземането от османците през август 1500 г. Науплия (италиански Наполи ди Румъния), придобита чрез закупуването на властта на Аргос и Науплия през 1388 г., държана до превземането от османците през 1540 г. Аргос, придобит чрез закупуването на властта на Аргос и Наупия, но завладян от Деспотството на Морея и не предаден на Венеция до юни 1394 г., държан до превземането от османците през 1462 г. Атина, придобита през 1394 г. от наследниците на Нерио I Ачайоли, но загубена от негодния син Антонио през 1402–03, факт, признат от републиката в договор през 1405 г. Парга, пристанищен град на брега на Епир, придобит през 1401 г. Той се управлява като зависимост на Корфу и остава такъв дори след края на Венецианската република през 1797 г., окончателно отстъпен от британците на Али паша през 1819 г. Лепанто (Наупактос), пристанище в Етолия, заграбено за кратко от венециански капитан през 1390 г., през 1394 г. жителите му предлагат да го предадат на Венеция, но са отблъснати. Най-накрая продаден на Венеция през 1407 г. от нейния албански владетел Пол Спата, загубен от османците през 1540 г. Патра, държана през 1408–13 и 1417–19 на лизинг, за 1000 дуката годишно, от латинския архиепископ на Патра, който по този начин се надява да осуети турско или византийско превземане на града. Северните споради (Скиатос, Скопелос и Алонисос), са византийски владения, попаднали под властта на Венеция след падането на Константинопол през 1453 г. Те са пленени от османците при Хайреддин Барбароса през 1538 г. Монемвасия (Малвазия), византийска застава, непокорена от османците през 1460 г., тя приема венецианското владичество, докато не бъде превзета от османците през 1540 г. Воница на брега на Епир, пленена през 1684 г. и държана като континентален екслав на Йонийските острови до края на републиката. Превеза на брега на Епир, окупирана по време на Морейската война (1684–99), завзета през 1717 г. и държана като континентален ексклав на Йонийските острови до края на републиката. Целият полуостров Пелопонес или Морея е завладян по време на Морейската война през 1680-те години и се превръща в колония като „Кралство Морея“, но е загубен отново за османците през 1715 година. Галерия - https://bg.danangwiki.com/634401-latin-greece-PHBPIT

Много на сериозно взимаш нещата. Няма причина да се палиш. В История.Бг по БНТ не веднъж са разглеждали подобни хипотези, макар и за по 2-3 минути.

Изгледах го. В общи линии споделям казаното от него с изключение на подразбиращия се от думите му залез на Запада в този век. Конкуренция, да, баланс, добре, но залез, не. Предполагам, че силните векове са останали назад в лицето на 19-ти и 20ти, но в 21-ви Запада няма да сдаде първенството.
Под една или друга форма тук сме беседвали не веднъж в миналото за това.

Кръстоносците имат противоречиво поведение по нашите земи.
Традиционно, бедняците от 1-вия и в някаква степен от 2-рия кръстоносен поход, зорлем накарани да сложат кръста и меча п0 пътя за светите земи са си били пладнешки крадци и мародери. Рицарското съсловие, макар и не изцяло е било с различно държане, понякога дори в защита на местните българи.
Не бива да се обобщава, но пък и нашите не са им оставали длъжни, като са отравяли водата и кладенците по пътя им.
Една уния с по-късна дата от страна на Тертерите или Шишманите, би могла да изиграе позитивна роля при османското нашествие. Генуезци, венецианци и унгарци щяха да са по сговорливи при подобни обстоятелства.
Но вече изградената самобитна българска култура, която в този момент започва да се развива и в Русия, Сърбия и Влашко, е трябвало да остане непроменена и неподменяна. Латинския език, щеше да е по-популярен сред нашето духовенство и аристокрация с тежест, каквато да речем е имало гръцкия до този момент.
Нищо повече, освен признатото върховенство на папата.
Това действително можеше да смали времето ни под османска власт, така както се случва при унгарци, а и хървати.

да ,де ..но си е гадно да мечтаеш да замениш едно робство с друго,пък било и уж по цивилизовано...поляците да не би да са по-щастливи под руско и немско робство..?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от o_megas на 11.10.21 14:58.

Всъщност разсъжденията ми не са породени от идеята, че едно робство е по-добро от друго, а от голямата идея, какво е можело да допринесе да отървем 5 века османско присъствие. В мечтите ми бих искял да видя как щяха да изглеждат градове като Хоталич, Урвич, Винчан, Овеч, Червен, Копсис при нормално естествено развитие. Ще ми се да бяхме развили самоуправляващи се градове, с истинска градска прослойка. Затова ако можех да избирам, винаги бих избирал свободата, но ако можех да избирам между чуждо владичество, 1000 пъти повече бих избрал латинско, унгарско или хабсбургско, пред османско.

Ами то и до 1185г. няма България, но нито сме били изчезнали, нито сме загубили нещо особено от етническото си землище. Само аристокрация нямаме много, щото се е инкорпорирала сред византийската, но след 50-100г. и латинците щяха да са по-българи от българите. Както се случва с куманите и династиите им. Тази вечер всъщност предаването по История.Бг е за куманите. То и Фердинанд е раждан във Виена, но Борис няма и грам съмнение че е с 1000% българско чувство.

винаги бих избрал българското

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво! Така и трябва!

и са със 100% българско самосъзнание...за Гърция им остана само любовта към ....морето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Морето си струва.

Редактирано от komitaO3 на 11.10.21 15:38.

Още малко е трябвало да ни претопят. Самият факт,че мелези между кумани, власи и българи ни правят държавата, е показателен. Още 200 г без църква и държава и щяхме да сме приключили во веки като значим балкански етнос.

Да не мислиш, че някой щеше да помни царете Самуил, Симеон и Петър през 14-15 век....
А пък културата и книжнината ни през 12 век са били далечен спомен. В 14 в щяха хептен да ги няма и като спомен.

Просто Асеневци съживяват етнонима "българи. Вдъхват му престиж и историческа перспектива.

Латините щяха да владеят ромеизиран плебс.

А видно е, че такова маса лесно се претопява.

Редактирано от goga на 11.10.21 17:32.

Не съм съгласен. За периода 1018-1175г., претопяваме заселилите се тук узи и печенеги, както и по-раншните манихеи (които и сега са си на север от Пловдив, но вече са българи). Латините щяха да заселят точно толкова, колкото са заселили на Кипър, Крит или Корфу (наследниците на италоезичните заселници са под 3% от 110 000 население и вече говорят само на гръцки, а Венеция държи острова до 1797г.). Очевидно Византия се е отнасяла добре с българите, тъй като след 1078г., нямаме никакви антивизантийски въстания, както и каквито и да било данни за гърцизация. В 13-14в., българите си ги има навсякъде на Балканите, очевидно жизнени, без стремеж да се срамуват да са българи, каквото констатира в късния 18в. Паисий. Аристокрацията ни си я е имало, макар и без висши постове, домашния и език е несъмнено български, а българссите тагми воюват напълно боеспособно както срещу Петър Делян в 1041г., така и срещу селджуките в 1071г., в рамките на византийската армия. Арменците да не би да се претопиха, като изкараха 700г. във Византия, та чак османците в 20в. ги изколиха. Асеневци не съживяват етнонима българи, щото си го е имало, а се окичват със славата на Симеон и Самуил, които очевидно са били помнени.

Даваш примери с полудиви степни народи.
Без църква и държава, не става. Другото щеше да бъде: говорят на някакъв език, но се смятат за гърци или франки. Без елит, няма историческо бъдеще.
За малко да ни гърцизират при османците. Трябвало е гърците 100 години по-рано да се еманципират. Обезглавяват ни духовно, отнемат ни църквата. Елитът ни османски. Остава простият селянин, който както се вижда в Лариса и на Халкидики си става прав грък, без проблем, нищо, че дядо му е говорил на някакъв странен език.
ВБЦ ни дава глътка въздух да се консолидираме като етнос, който е започнал да се поразмива и ромеизира.
В най-добре случай щяхме да сме като Босна: един език, различни религии, а после и етноси.

Редактирано от goga на 11.10.21 18:39.

Човек, ти смесваш периоди, не привеждаш конкретни примери, вкарваш лозунги вместо факти. Така спор не се води. Няма смисъл.

Карай да върви. Да живее Филип Хубавия от Загора!

Да, то щото Дърман и Куделин са много нашенски (не мога да слагам емотикони от известно време, ама считай че се плезя).

По време на Комнините до голяма степен тюрките са изолирани по високото плато на централна и източна Анатолия без излаз на море и без контрол на основните търговски пътища. Романия в немалка степен остава сериозен играч справил се в крайна сметка и с норманите. С България следват поражения, но българите нямат възможност да завземат Цариград и постигането на въоръжено равновесие в Тракия е въпрос на време.

Много са съмнителни възможностите, действията и желанията на латинците. "Присъствието" ми както на Балканите, така и в Близкия Изток, не остава с нищо друго в историята като цяло освен повсеместно насилие, разруха и поголовен грабеж.

Иво Христов от днес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При 80% дебили, абсолютно релевантно и за политическата класа, ще гаснем безутешно и неотменимо, като при това ще е бавно и мъчително, защото освен прости, сме и инати. И да, никой не ни е виновен.

Предполагам, че за 80% население "дебили" е станало дума в изказването на въпросния професор?

Доста странно, бих казал дори, дебилно изказване.

На 80%

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Закон на Парето (Правило 80/20)


Правилото 80/20, официално наричано “Закон на Парето”, “Принцип на Парето”, а понякога и “Закон за елита” гласи, че за много събития приблизително 80% от резултатите се дължат на 20% от причините.
Тази закономерност е открита от италианския икономист Вилфредо Парето още през 1896г. и е публикувана в неговия първи труд “Курс по политическа икономия”. В наши дни вероятно най-големият експерт в света по тази тема е Ричард Кош, автор на “Принципът 80/20 и още 92 силови закона на природата”.
Първоначалната идея се родила, когато в своята зеленчукова градина Парето установил, че около 20% от граховите шушулки раждат 80% от граховите зърна. Впоследствие, анализирайки разпределението на богатството в Италия, той установил подобно съотношение – 80% от земята е собственост на 20% от населението.
Правилото 80/20 става популярно през 1937 г., когато експертът по управление Джоузеф Джуран му дава публичност и предлага да се казва “Закон на Парето”.
Главната теза на Закона на Парето е, че повечето неща в живота (резултати, награди, усилия) не се разпределят равномерно – някои имат по-голямо значение от други. Казано с езика на цифрите, 20% от усилията раждат 80% от резултатите.
Голямата идея на Закона на Парето
Ако приемем тезата, че повечето неща в живота не се разпределят равномерно и че някои имат по-голямо значение от други, то каква е голямата идея на Правилото 80/20?
За мен отговорът се крие в определяне на приоритети и фокус към най-важните неща.
Ако само 20% от усилията раждат цели 80% от резултатите, всичко, което човек следва да прави е да полага въпросните 20% от усилията в своята работа и да игнорира останалите 80%.
Това изисква яснота по главните приоритети и фокус в работата. При равни други условия, резултатите ще са много добри, може би дори отлични, с цената на по-малко време, енергия и стрес.
Преди да разгледаме приложението на Правилото 80/20 в различни сфери от работата, бизнеса и живота, нека отговорим на един важен въпрос.
“Закон” ли е наистина Законът на Парето?
Законът на Парето не е закон в строгия смисъл на думата. Не винаги съотношенията между нещата са 80/20.
Например, в една фирма е възможно 20% от служителите да създават не 80%, а само 10% от резултатите. Или 50%. Или 90%. Напълно е възможно 20% от служителите да вършат 100% от работата, а останалите 80% да не вършат абсолютно нищо.
Ето защо, трябва да имаш предвид, че Законът на Парето всъщност е по-скоро наблюдение върху начина, по който често пъти се случват нещата. Правилото 80/20 е относителен, понякога груб ориентир за типичните разпределения в живота. Просто тези разпределения, особено когато става дума за съотношение между работа и резултати, много често са несиметрични.
Как да прилагаш Закона на Парето в управлението, работата и бизнеса?
Правилото 80/20 в управлението на хора
Ето как можеш да отнесеш Закона на Парето (Правилото 80/20) в управлението на хора:
• 20% от служителите създават 80% от резултатите. Това означава, че като мениджър следва да знаеш кои са твоите топ-служители, които правят най-високи продажби, създават най-добрите продукти или разрешават най-големите проблеми. Отдавай на тези хора нужното признание, уважавай ги и ги възнаграждавай подобаващо. Не бива да забравяш, че служителите в Топ 20% са твоите “звезди”.
• 20% от служителите предизвикат 80% от проблемите. Става дума за неща като междуличностни конфликти, влошаване на атмосферата, безпричинни отсъствия, неспазване на стандартите за работа и др. Като мениджър следва да познаваш добре проблемните служители и да се фокусираш върху техния прогрес, а когато това не е възможно – вероятно да се освободиш от тях.
• 20% от мениджърските действия допринасят за 80% от мениджърската ефективност. Това означава, че следва да познаваш отлично твоите мениджърски роли и отговорности. Фокусирай се върху най-важните роли и отговорности, без разпиляване, микроуправление или стремеж към тотален контрол.
Правилото 80/20 в продажбите
Ето как можеш да отнесеш Закона на Парето (Правилото 80/20) в продажбите:
• 20% от клиентите създават 80% от оборота. Това означава, че като продавач е нужно да познаваш задълбочено твоите клиенти и да знаеш кои от тях правят по-големи или по-чести поръчки/покупки. Твоят главен приоритет като търговец следва да е насочен към максимално удовлетворяване на нуждите и желанията именно на тази група клиенти.
• 20% от търговския персонал прави 80% от оборота. Това значи, че като мениджър по продажбите следва да знаеш кои са твоите топ-продавачи и да им отдаваш нужното признание и възнаграждения.
• 20% от клиентите правят 80% от оплакванията.Главната ти задача тук е да идентифицираш тази група клиенти, техните основни оплаквания и да откриеш начини за оптимизиране на усилията и времето, които се отделят за работа с тях.
Ето и една интересна подробност. Установено е, че Правилото 80/20 в продажбите работи и на по-дълбоко ниво. 20% от 20% на клиентите са причина за 80% от 80% от оборота. Или, сметката показва, че съгласно Закона на Парето 4% от клиентите носят 64% от оборота.
Вгледай се в тези Топ 4% от клиентската ти база. Как би могъл да откриеш повече такива клиенти? Това би имало огромно значение за твоите продажби.
Правилото 80/20 в маркетинга
Ето как можеш да отнесеш Закона на Парето (Правилото 80/20) в маркетинга:
• 20% от продуктите носят 80% от оборота. Това означава, че продуктовата диверсификация може да има ограничено влияние върху продажбите и да не си струва усилията и инвестициите. Това е тема от съществено значение за твоя бизнес план.
• 20% от маркетинговите дейности водят до 80% от маркетинговите резултати. Това значи, че е добре да се фокусираш върху онези маркетингови дейности (промоционални, дистрибуционни), които имат най-висока възвръщаемост. Подобни решения без съмнение ще имат силно влияние върху твоя маркетинг микс.
Правилото 80/20 в управлението на проекти
Ето как можеш да отнесеш Закона на Парето (Правилото 80/20) в управлението на проекти:
• 20% от усилията в един проект произвеждат 80% от резултатите. Това е добре известно в управлението на проекти. За да не надхвърляш заложените срокове или бюджети, като мениджър на проект следва да използваш Правилото 80/20 за по-добро планиране, изпълнение и проследяване на резултатите, както и управление на риска.
• 20% от дефектите причиняват 80% от проблемите. Това означава, че като мениджър следва да идентифицираш източниците на основните проблеми, които водят до дефекти, сривове или кризи в дейността. Фокусирай се върху тях и вложи максимална енергия. Понякога тези проблеми са по-комплексни и нямат бързи решения, но разрешаването им следва да бъде основен приоритет.
Правилото 80/20 в управлението на времето
Ето как можеш да отнесеш Закона на Парето (Правилото 80/20) в управлението на времето:
• 20% от задачите през деня ще донесат 80% от резултатите. Следва да избираш внимателно в какви задачи инвестираш времето си. Като правило това трябва да са малко на брой, но важни задачи. Да се прави планиране на дейностите за работния ден или седмица и да се избира работа по важните (но често неспешни) задачи, е клювочо умение за успешно управление на времето.
В резюме
Законът на Парето (или Правилото 80/20) има своите ограничения, но основната идея е проста и полезна: повечето неща в живота не се разпределят равномерно.
На база на тази идея, твоята задача, без значение конкретната ти дейност или длъжност, следва да е да вземеш определени решения за разпределяне на времето, ресурсите и усилията ти, за да получиш максимални резултати и възвращаемост.
Направи списък с всички твои главни цели, дейности, проекти и отговорности в живота. Кои от тях са, или биха могли да са, твоите Топ 20% на дейностите, които водят, или биха могли да доведат, до 80% от твоите резултати?

Предполагам, че за 80% население "дебили" е станало дума в изказването на въпросния професор?

Намери време и го изгледай - няма да съжаляваш. От този видео материал оставам с впечатлението, че Иво Христов застава на здрави националистически позиции (в добрия смисъл на думата). Не случайно той обяви, че няма да влиза в депутатски листи, но не излиза от политиката.

Не си струва, мисля - лице, което искрено смята 4/5 от околните за "дебили" е със сериозни проблеми и отклонения. Националист и народ от "дебили" не се връзва изобщо.

Съветвам те - изгледай го (не е много - само 15 минути). Аз го гледах 2 пъти и се подписвам под всяко негово изречение.

Е, ти си ивохристовист, за тебе ясно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 13.10.21 11:53.

Точно в този клип виждам нов Иво Христов. Прави някаква заявка за дейно участие в процесите, а не само да го играе на Касандра. Не знам дали ще прави свой проект или ще се присъедини към някой съществуващ (например на К. Костадинов).
---
П. П. Изгледай го, де...

Абе, сякви комбинации има, нищо, че не звучи логично. Като се огледаш, 4/5 от българите смятат 4/5 от българите за кво ли не. А не е възможно 4/5 (първите споменати) да имат отклонения. ;) Има и пишман-националисти от типа "тъжен националист" (не знам дали описва ясно и вярно това, което си представям) - един вид "аз обичам народа си, но виждам ясно недостатъците му".

”...и тогава може би
облаче ще полети
и турчето ще засвири на цигулка...”

Между другото: В тази сказка той застъпи и темата "Македония". Водеше със себе си един от Струмица.

И кое му е новото? Да, прави хубав обзор, но като какво решение? Според мен зад рамото му наднича Копейкин, и де факто масква! Редно да имаме предвид, че живковия успех го направиха хора, родени в Царство България, сегашното е последствие на родените при Живков.

И кое му е новото? Да, прави хубав обзор, но като какво решение?

Е, личи си, че поне ти си си направил труда да го изгледаш... Според мен Иво Христов (по подобие на Левски) е тръгнал по страната да основава революционни комитети. За целта използва мрежата на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иво Христов никога няма да стане значим политик. Единственият му шанс е да се присламчи към някой по-обаятелен за масите.
Тъй, че каквото и да говори, ще си остане просто един кръжок по интереси и лайкучка.

Да, изгледах го, много ме човъркаше какво предлага, ама се казах наивен, защото нищо не предложи. Много е далече от Левски, ама твърде много далече, няколко галактики! Освен, ако не искаш да го припознаеш в подобна светлина. Като как точно тоя "левски" би се пришил къмто антибългарската партия на комундетата? Трябва да си малоумен!
Т.нар. "поента" е една и съща на всички партии и подобни организацийки като финално постижение.
И ако има нещо вярно подобно за Ротари клуб, най-вероятно се захлебил покрай тях.
Размених няколко реплики с него във ФБ отдавна. Дедите ни са били почти земляци. Да, много е умен, да - откровен е, типично за нашата зодия. Но също типично за Девите е да анализираме - е, той има нещо завоалирано, но не хубаво.

Е, това само първата част от 12-те части от разговора. В момента гледам десетата част посветена на зелената енергия:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от cumanich126454 на 13.10.21 16:57.

Както и да го върти, да смесва верни факти, накрая праща целенасочено подвеждащи заключения.
Нещото, което има основания са следните - различните субсидии на различни селскостопански продукти. И за това, от най-подходящото място за зеленчуци, сега си ги внасяме. Защо някой да ходи да бере домати в Гърция, Италия и Испания, а не го прави тук, където производителността и вкуса са в пъти по-големи и по-добри от тези страни? Преди 2 месеца видях картофи, внос от... Франция?! Това е идиотско.
Иначе зелената сделка е тъпня, и първи ще го усетят тези, които най-много тръбяха за нея - немците. Още малко обаче...
Ние задължително трябва да си направим 2 нови ядрени блока.

Защото зърнарите обират лъвския пай от евросубсидиите за земеделски производители. Тук или имаме огромни латифундии или дворни стопанства. Средата липсва, а именно ферми с по 5-6 дка. обработваема земя, с която да зареждат сергиите по пазарите. Схемата би следвало да бъде готови бизнес-планове, разработени от съответната държавна агенция, с подсигурени средства по европейска програма и със свещ да търсят хора, които да се навият да се захванат с това. Така ще се държат селата живи. А сега ти или аз ако искаме да правим ферма, отиваме, купуваме земя на пичка си лелина, щото хубавата земя вече е окрупнена в 5-6 частни фонда, търсим посредническа агенция, която да ни напише европроекта, срещу 20-25% ресто, взимаме пари, които с или без ресто са недостатъчни и отиваме да бъхтим нахалост. После за да дооборудваме фермата, трябва кандидатстване по още минимум 3 програми, отново рушвети, години минават, може и отказ да получиш и накрая ако не си се отказал, след 5-6г., ще можеш реално да започнеш да градиш на стабилна основа. Междувременно РИОСВ и Басейнова дирекция ще ти стъжнят живота, за да ти пречат да изкопаш собствен водоизточник за напояване, а съответното енергодружество ще ти прави мизерии до дупка за присъединяване поне 1-15г. и отново вървиш или на рушвет или на скъп агрегат. Те затова ще ядем картофи от Франция, а плодородните ни земи ще са засяти с това, за което се взима най-лесно субсидия и лесно се събира рушвет.
Междудругото, качественото българско зърно се изнася, а тук ядем хляб, забъркан с шибани смески и остатъци, а по бутиковите пекарни бичат с италианско брашно и затова 350гр. хляб там е 5лв.

Редактирано от komitaO3 на 13.10.21 18:24.

Чух откъса. Да, начетен, с ясен израз, добре подготвен, умен над средното ниво политици.

Като "творчески интелигент" обаче, изглежда, смята свободните си размисли по народопсихология и подобни отвлечени материи за истини от последна инстанция, че даже и за закони.

Недостигът на техническо и практическо образование и опит не би му помогнал да надмогне склонността си към необосновани обобщения по недоказуеми теми или да преодолее откровеното си черногледство, което и при липсата на решения, го изпращат като политик в трета глуха.

Да, прави ми впечатление на черноглед, разочарован, обезсърчен, в известна степен саможив и в лека форма, надявам се, мизантроп...поради това е трудно да бъде възприман като успешен политик или патриот.

Като мнение по определена тема, да, има нужда от всякакви гледни точки.