В България селяните се оказват имотни, охранени и предприемчиви. А не крепостни или "роби". Но и други подробности от лятото на 1877 г. шокират руските кореспонденти и офицери....

„По пътя Свищов-Търново:
Чудесен път се ширеше пред нас – красива природа, превъзходно шосе, образцови мостове, мраморни чешми с чистота, студена вода. Къде сме ние? Нима в нецивилизованата, в дивата Турция? И отново мислим за родината, а тъжите сравнения ни хвърлят в досадно лошо настроение…
Некрасиво, без съмнение, чувство на завист, неща други, будеха в мен нерадостните мисли за родината, докато погледът се спираше на тези пътища, мостове, чешми, които упорито говореха за благоустройство на страната. Ето турците, мислех си аз, и те са постигнали външен европеизъм, а щом те са варвари, защо у нас няма такива мостове и чешми!
-Вие постоянно ругаете всички турци, каза моят спътник, но вижте как тази дива, според вас, орда се грижи за нуждите на страната. Къде у нас има такива пътища, такива мостове, чешми? Да не би около Петербург и Москва? Там навсякъде по пътя има само дупки, покрити с натрошени клони, а водата е мръсна, ако нямаш късмета наблизо да тече чиста река.“

Редактирано от goga на 20.09.21 17:23.

Скоро стигнахме друго село и решихме да спрем за почивка. Заведоха ни в къщата на мухтаря, или селския старейшина, такива най-често бяха избирани сред най-заможните хора. Като че ли тази къща беше най-хубавата от всички в това голямо село. Разгледах я отвътре. Една неголяма стая, в която на пода се бяха натъркаляли за през нощта десетина.
Почти с нищо тази къща не се отличаваше Скоро от повечето дървени в нашите села. Същата мръсотия, също така струпани хора в задушлива спарена атмосфера. Разбира се, не биваше да се правят никакви обобщения от една-две къщи в едно-две села, но все пак изводът се натрапваше – не всички българи процъфтяват, не всички живеят задоволени, едва ли не в разкош, както се говореше още от първия ден на нашето навлизане в България.

Тъй, опиши какво заварват в Дряново ;)

Мъжете се покланяха приятелски и сваляха шапки, а на всяка шапка се виждаше кръст. Без съмнение ние бяхме желани гости и съдейки по външния вид, бяхме в най-слънчево настроение. Истинска идилия! Само че така безгрижни ли бяха душите на тези хора? Робството приучва на лъжи и лицемерие, а тези „добродетели” създават втора природа. Трудно се стига до искрени чувства, когато хората са доведени до такова животинско състояние, че са способни да целуват ръката, нанасяла удари върху човешкото им достойнство. Това е познато и се случва в определен обществен строй, познат не само на българите. Тогава любовта и ненавистта се изразяват в еднаква форма. Ето защо и тук външният вид изобщо не доказваше, че хората спокойно виждат бъдещето си. Зад усмивката бе скрита невидима на пръв поглед тревога и ако се вгледате внимателно, потуленият страх нямаше да ви убегне.
Не ми беше трудно да се убедя в това, когато заедно с другите влязох в конака, т.е. в полицейското управление, където беше наредено да се съберат членовете на временната управа на общината, заменяща турските власти. Тези хора бяха десетима плюс председателя, но в конака дойдоха не само членовете на временната управа, а и много жители, та стаята, коридорът, дворът - навсякъде се изпълни с народ.
Събралите се българи бяха обзети от необикновено покорство с печата на страха, нещо, с което ние вече бяхме свикнали. Те стояха прави и при една само дума се кланяха и благодаряха, благодаряха и се кланяха.
- Вие познавате ли прокламацията на руския цар към българите? - питат ги чрез младия преводач, син на известния поет Славейков.
- Не знаем! - отговаряха българите.
- Вие знаете ли, че занапред български и завинаги сте освободени от плащане на бедел.
- Не знаем! - отговарят българите и се кланят.
Бедел е данък, който турците вземали от всички християни, за да ги освободят изцяло от военна служба. Да го платят за българите явно не е било особено трудно, като се знае, че благодарение на него те са се освобождавали от най-тежката, макар и най-висша в морален смисъл, повинност. Но за да цениш тази повинност, е нужно съзнанието, че за всеки човек е дълг да защити родината си, да отстоява нейната независимост, свободата на народа си и наред с това е необходимо убеждение, че човек защитава скъпи за него интереси, заради които е готов да жертва живота си

„-Знам, че „братушките“ не могат да ме понасят – каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата – но ми е все едно. Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с него сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е – двайсет и пет нагайки! Нека ги е страх!
-Чакайте – възразих аз – нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите.
-Нека ви направя за седмица шеф на кааза и ще видите може ли човек без нагайка. Всеки ден ще ви трябват двеста-триста! Не познавате българите, а колкото до тяхното разположение – Бог да им е на помощ, но на нас защо ни е?
-Забравяте, че сме дошли да ги освобождаваме! А вие, с нагайката!
-Повярвайте ми, за тях нагайката е най-доброто освобождение!“

„Богатата природа, непознатата за нас растителност, неожънатото жито, разкошните лозя отклоняваха очите ни от запуснатите или опожарени села....

Редактирано от goga на 20.09.21 22:49.

Утин е соросоид и "чужд агент".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Утин е соросоид и "чужд агент".

-----
Утин е евреин което в случая му помага да е по обективен.

Това е по повод днешния ден:

Има отчетливи разлики, които се набиват в очи, още щом човек влезе в България Даже моят водач-мюсюлманин (от най-правоверните, които стриктно спазват изискванията на своята религия) ми обърна внимание на тези неща, при това по своя инициатива. За да демонстрира своята съпричастност към България, той отиде дотам да ми заяви, че „където правителството е добро, всичко върви добре”. Българските пътища са прокарани не само добре, но и са грижливо поддържани. Пътническите коли могат да карат в тръс, като пътникът се друса не повече, отколкото ако пътува по някой английски селски път. Полетата се обработват добре. Всякакъв вид добитък е грижливо изведен на паша, а не както в Турция, където домашните животни обикалят във всички посоки, тъпчат житените ниви и навлизат в обработваемата земя. Сеното и зърното се събират грижливо, на малки купи под навеси, покрити със слама. Горите се разработват системно, като на мястото на изсечените дървета се засаждат нови, които идват да заместят онзи дървен материал, който е използван за продажба или за всекидневни нужди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите