Интересно свидетелство за България отпреди 80 години. Видеото е снимано през 1991 г, този човек тогава е бил 85-90-годишен. Вижте първо езика, на който говори. Ми, той си е едно към едно почти с българския македонски диалект. В друга тема ставаше дума кои тогава ходели по кръчмите: ето кои – пройдохите и сиромасите. Това е историята на човек, който обичал чашката и намерил спасение в духовното учение на Беинса Дуно. Много чистосърдечен разказ. Вижте как говори за децата си – имах една дъщеря, имах един син...Имало ли е репресии срещу левичарите? Ами, имало е, и не са си полювали, защото е била заплашена самата държава. Ония оттатък какво реват за Ваташа? Кой каквото търси, това намира...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 02.09.21 13:23.

"Говорът в Щипско е много подобен на този в Софийско" - Константин Иречек.

Оказа се, че човекът бил на 95 през 1991 г, тоест роден е през 1896 г
Въобще не му личат.

Кемалисткият лозунг „Селянинът е господар на нацията“ се заражда по време на пребиваването на Мустафа Кемал Ататюрк по българските земи. Това пише в труда си „Ататюрк“ английският писател барон Кинрос (Патрик Балфур). Той изтъква, че думите на основателя на Република Турция са изречени в момент на възхищение от българския селянин.
Барон Кинрос описва следния случай: „… В сладкарницата на грандхотел „България”, където Мустафа Кемал обича да си пие кафето, влиза възрастен селянин с шаячна аба, калпак и цървули… Келнерът обаче се преструва, че не го забелязва. След настойчиви подтиквания отива и грубо го предупреждава, че няма да му сервира… Разгневен, селянинът вдига заплашително тояга и изрича мисли, които поразяват посетителите и особено Мустафа Кемал:
- Как имате смелостта да ме гоните? – протестира селянинът. – България се храни от потта на челото ми! Моята пушка пази България! Извиканият на помощ полицай също не може да излезе на глава с него и се принуждават да му сервират.” Когато Кемалистката революция побеждава в Турция, пред близки и приятели Ататюрк говори с възторг за този случай. "Ето такъв искам да бъде турският селянин. Докато нашият селянин не стане господар на страната си, Турция няма да напредне", казва държавникът.

https://youtu.be/-1sbI4c05a4
На 3:54.
200 българчета от Солун, посетиха село Бояна, 1943г.

Обща история не се само комитите и войводите от Илинденското въстание, обща история са и Злодеите!

Александър Г. Белев е един от основателите на крайнодесната българска организация "Ратник", главен комисар в Комисарството по еврейските въпроси (1942 до 1943 г.) на България, близък сътрудник на германските нацисти и главен организатор на депортацията на 11 363 евреи от Македония и Беломорска Тракия.
Александър Белев е син на Георги Иванов Белев от Охрид, член на Младата македонска книжовна дружина (Лозари), участник в Илинденското въстание, деец на Върховния македонски комитет, последен директор на Солунската мъжка гимназия "Кирил и Методий" и член на Националния комитет на македонските братства в България.
Майка на Александър Белев е Надежда Миланезе (Миланезова), българска учителка по потекло от Италия и Далмация.

https://www.strumski.com/...

(Обявление за сватба на Надежда Миланезова с Георги Ив. Белев, венчани във Видин, 7 юлий 1896 г., публикувано във в. "Глас Македонски", година III, брой 69, 11 юлий 1896 г.)

(Карта за обвиняемо лице на Александър Георгиев Белев от VII състав на Народния съд, 04.12.1945 г., ЦДА, ф. 1449, оп.1, а.е.187)

"През това време аз бех учител във Видинската гимназия - с неколко доброволци пристигнах в София с намерение да замина за Македония. Обаче разколебан и ведно с Георги Баласчев издавахме ежедневна притурка на в. "Глас Македонски", седмичен вестник издаван от Коста Шахов." (Георги Белев - "Македонските легални организации в България", ЦДА, ф. 767 к, оп. 1, а. е. 75)

"Най-сетне, на 2-й август сутринта, изпратен с цветя и хиляди благопожелания от жена си и тригодишния си син, качих се на трена от Горно-Банската гара и заминах аз за сборния пункт - да влеза в четата на Юрдан Стоянов и да се бия за свободата на Македония." (https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2939 - Георги Белев от Охрид, Вардарска Македония - "Габровско-Априловската въстаническа чета. Нейното участие в македонското въстание през 1903 г. (спомени)", София, 1912 година)

http://narodensud.archives.bg/SEARCH

Илинден е един епизод.Например Питу Гули загива във въстанието, а неговият другар тогава и участник в същите събития Милан Гюрлуков оцелява и после...
Познавах внуците на войводата Евтим Полски, починаха наскоро.От биографията му е видно, че става войвода на селската чета в родното си село Нивичани, Кочанско през 1910, замествайки баща си, убит тогава при обезоръжителната акция на младотурците, на които са сътрудничели дейци на сръбската пропаганда и такива местни, попаднали под тяхно влияние.Така, че е бил еднакво немилостив и към едните, и към другите.

За този Белев обикновено се казва, че има твърдения за произход от Охрид, за които няма достатъчно данни да се потвърдят. Сигурно ли е, че това са родителите му?
Няма да слагам хилещо се смайлче заради характера на събитието, с което е свързан.

”...и тогава може би
облаче ще полети
и турчето ще засвири на цигулка...”

От един град и от един род може да има всякакви, а и отделна личност е възможно да претърпи всякакви метаморфози.

Струмски са добри в издирването на родословие.

А, няма съмнение. Може да се дадат много примери, не само у нас и не само в историята, но и при обикновените познати ни хора. Колкото и странно да ни изглежда, понякога е така.
И като сме на думата,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 30.09.21 11:11.

Любчо и Илия са братовчеди.

крайнодесната българска организация "Ратник"

----

Ратник, а и СБНЛ са по-скоро в ляво.

На 11 юни 1944 г. до село Овчеполци, Пазарджишко е варварски разстрелянъ отъ американците, докато се спуска къмъ земята съ парашутъ, Иванъ Неновъ Боневъ. Единъ отъ легендарните летци на Царството България. Бранили небето надъ България отъ англо-американската агресия.

На 11.06.1944 г. излитатъ 16 български Месершмита, за да пресрещнатъ армада отъ 200 американски „крепости“, охранявани отъ множество П-38 „Лайтнингъ“ и П-51 „Мустангъ“. Завързва се поредниятъ неравенъ въздушенъ двубой, въ който всеки роденъ пилотъ се дуелира съ няколко вражески самолета. Иванъ Боневъ се хвърля смело въ битката и успява да добави още една победа къмъ сметката си – единъ П-51 „Мустангъ“, но бива обграденъ и сваленъ, като успява да скочи съ парашутъ.

Докато се спуска къмъ земята, той бива забезанъ отъ американски пилотъ, който насочва машината си къмъ безпомощно падащия Боневъ, прицелва се и го разстрелва. По поводъ този варварски актъ, неприсъщъ на пилотите, Стоянъ Стояновъ пише:

„Ние често разсъждавахме на тази тема и бяхме единодушни, че не трябва да стреляме срещу обезоръженъ противникъ, нито да се обстрелватъ невинни хора, работещи по нивите. Неписанъ законъ беше правилото да не се стреля въ въздуха по летецъ, който е скочилъ съ парашутъ. Силенъ преломъ въ разбиранията ни се получи, когато узнахме за жестокостьта, проявена срещу нашия другар.“

„На 11 юни 1944г., призованъ отъ свещения дългъ да брани хубавото ни отечество, загина още единъ герой – летецътъ изтребитель Иванъ Неновъ Боневъ, кавалеръ на ордена за Храбрость, на 28 години, роденъ въ Разград… Литна героятъ съ своята птица въ люта бранъ съ коварния врагъ, подтикнатъ отъ безстрашното си сърдце, готовъ за жертва предъ олтара на хубавата ни татковина. Хвърли се въ атака средъ градъ отъ снаряди и намери своята геройска смърт.“

вестникъ „Зора“, бр. 7477

Българските пилоти винаги са се отличавали съ своята жертвоготовность и умения. Свидетелство за това са и думите на Едуардъ Тинкъръ – американски пилотъ, участникъ въ въздушния бой надъ София на 20.12.1943, който казва:

„Българските летци се биятъ съ ожесточение, като че ли защитаватъ най-скъпата светиня на света. За менъ те изчерпватъ понятието ненадмината ярость въ авиацията.“

Иванъ Боневъ е роденъ презъ 1916 г. въ Разградъ, той е възпитаникъ на Школата за запасни офицери. Презъ 1938 г. е средъ учещите се въ пилотския випускъ, а по-късно е между 11-те избрани да бъдатъ обучавани за пилот-изтребители въ Казанлък. Става часть отъ 682-ро ято и охранява бреговетена Черно море отъ летище Балчикъ.

Усещането за идващата къмъ България война се засилва и ученията ставатъ все по-чести и по-сериозни. Презъ 1942 г. за командиръ на ятото е назначенъ Стоянъ Стояновъ, най-резултатниятъ български асъ, който на следващата година е прехвърленъ въ Карлово и участва въ облитането на новите „Месершмити” 109-G, а следъ това и въ обучението на пилотите, определени да сформиратъ новия 3/6 орлякъ. Единъ отъ тяхъ е и Боневъ, който показва завидни умения, докато е базиранъ въ Балчикъ.

Първиятъ му въздушенъ двубой е на 01.08.1943 г. съ началото на съюзническата операция „Tidal Wave“ (Приливна вълна). Цельта е бомбардиране на нефтените рафинерии въ Плоещъ, Румъния, съ идеята да се нанесе ударъ върху снабдяването на Германия съ петролъ. Американските бомбардировачи Б-24 „Либерейтъръ“ прелитатъ надъ Адриатическо море и презъ Скопие се насочватъ къмъ Плоещъ, като български „Авиа“ Б-534 ги пресрещатъ, но безъ особенъ резултатъ.

При завръщането на бомбардировачите отъ Румъния българските летци излитатъ за втори пъть. Иванъ Боневъ съ своя „Месершмитъ“ e въ двойка съ Стоянъ Стояновъ, и заедно поематъ курсъ къмъ американските машини. Двамата се изправятъ сами срещу група отъ около 20 вражески самолета. Стояновъ напада пръвъ, следванъ неотлъчно отъ Боневъ и сваля една „летяща крепость“. Следъ като си разменятъ местата, Иванъ Боневъ прострелва друга, която пада къмъ земята, и първата му въздушна победа вече е фактъ. За действията си въ боя получава орденъ „За храбрость“.

Участва въ още 7 въздушни боя, като на 18.01.1944 той сваля още единъ „Либерейтъръ“, и се проявява като смелъ, способенъ и хладнокръвенъ летецъ, преди да дойде фаталниятъ день.

По време на англо-американските бомбардировките, съ бордовите; картечници на смъртоносните машини се обстрелвани улици и дворове, а средъ уцелените има и деца. Самолетите атакуватъ и пътнически и дори санитарни влакове, като се води целенасочената стрелба по мирни граждани.

Смята се, че въ този периодъ са бомбардирани общо 168 населени места, като са пуснати близо 50 хил. бомби. Загиватъ 1828 души, а хиляди сгради са разрушени. Нанесените щети възлизатъ на 24 млрд. лева.

Основната тежесть въ борбата съ англо-американските самолети ляга на плещите на българскителетци. Изправени срещу смазващо превъзходство на противника, оставени безъ значителна помощь отъ германските съюзници, българските пилоти влизатъ въ обречени въздушни битки, защото на земята загиватъ мирни хора. Защото България разчита само на техния героизъм…

Единъ отъ тези мъже е Иванъ Боневъ, който макаръ да загива едва на 28 години, изписва съ златни букви името си въ славните страници на българската бойна авиация.

Редактирано от komitaO3 на 12.06.22 21:54.

Царство България се е било с всички съседи у с всички велики сили.

Рицарството във въздуха, приключва с ПСВ.
Асовете на въздушната война през ВСВ, вече са друга бира.
Има опити в началото, да се пазят скочилите с парашут изтребители.
В битката за Англия, някои германци започват да си изпускат нервите, а е възможно да са били така инструктирани от Гьоринг (по-малко живи защитници в небето на острова, по-голям шанс за нашествениците).
Англичаните на свой ред разстрелват скочили германски пилоти в небето на С. Африка.
Сходна е ситуацията и със съветските пилоти, защитаващи СССР.
В небето на Германия, след колосалните загуби на бомбардировачи, съюзниците също започват да разстрелват скочилите с парашут германци.
Тази война променя разбиранията за чест и не са пощадени не само ВВС на различните воюващи държави, но и ВМФ, където с напредването на военните действия, спасяването на давещи се екипажи, става последна грижа на виновника за потъването на противниковия съд (в началото на ВСВ, това все още се прави).

Да, въпрос на уважение, рицарска етика и, да го наречем колегиалност, към противника е. Айде, ако беше в небето над Англия, да кажем няма разлика между десантчик с парашут и пилот от свален самолет. И двамата може да са въоръжени до зъби. Но в случая става дума за защитник на собствената си родина, не е... морално ли, етично ли, не знам как да го кажа. А най-отвратителното е, че убиваш напълно беззащитен човек. Вярно е, че същият този пилот утре може да се качи на друг самолет и... Предполагам, че всеки войник решава такива неща на момента, но е възможно да изпълнява протокол.

***
Слава Україні!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колега, поне забавлението се е родило. Човек поне веднъж в живота си трябва да стреля с 8 картечници наведнъж по бягащ дупнишки добитък.

Бе и това не е така!
Да, на бръснещ полет някои изтребители рискуват за нищо - я целнат бягащ добитък, я изкъртят мазилката на някоя сграда, при което доволно лесно може да станат жертва на леко стрелково оръжие, демек правят се на гъзари, после да се фукат пред колегите!
От друга страна това при бомбардировачите не е възможно, защото при тежките четиримоторни такива, бръснещ полет е невъзможен.
Дядо ми (Бог да го прости), който е живеел на 50км. от София в едно китно селце, ми разказваше:
"Когато чувахме рева на моторите от далеч, тичахме по поляните край селото, да наблюдаваме какво става във въздуха. Виждахме големи самолети да пускат бомби хаотично по гори и полета, където им падне, но никога не ги хвърляха над селото, а са го виждали от високо (селото е от големите). Чудехме се защо, а после разбрахме, че са се освобождавали от бомбения товар, за да бягат от нашите изтребители, но нас все пак ни пазеха".

Това е истината: бомбели са квартали на София, но са избягвали да изсипват над мирните селца.

Нашето село е бомбено. Комшиите още разправят как червата на кравата им висяли на дървото. Първо избомбили пътническия влак, уж пътувал някакъв важен германец вътре, после каквото останало е изсипано над селото, което тогава е било на 1км. от жп линията.

Мисля, че това за германеца във влака некъде го срещнах. Било е май около 9-ти септември, щото и наши важни клечки са по влаковете и дим да ги няма...
То почти веднага нашите сменят андреевския кръст с кокардата на крилете и фюзелажа, но пък американците по грешка ги взимат за японци (вътрешния кръг червен, външния пръстен бял, като японския боен знак) и стрелят по тях във въздуха. Било си е хаос известно време, но бързо се усещат нашите и слагат пресечената зелена черта с което знака остава в историята като отечествено-фронтовски (ОФ - боен знак).

Ние имаме много повече информация от тях. Дядовците и бабите ни разказват нещата пречупени през тяхната гледна точка на призмата. Ако питаш едната ми прабаба, навъсено ще ти каже "ти не знаеш какво е монархия", ако питаш другата, ще ти каже, че е било Рая. Бог да ги прости и тях двете.

Аргументите ми защо няма "пазене":

Причина №1

Видиш ли изтребител, или хвърляш бомбите веднага по продължението на случайното си местоположение, или обикалят около тежкия бомбардировач докато не го свалят. Може да изчакат да им свършат боеприпасите за картечниците. Германците са ползвали челна атака срещу Либерейтър и Летяща крепост за да убият пилотите. Може и да се целят отдалече в едно от двете крила.

Причина №2

От височина 5000-9000 метра и да искат не са знаели дали бомбата ще падне в селото, или на полето. Мерникът губи всякаква функция в случай, че не спазват много конкретна постоянна скорост и не летят на една височина в права линия.

Причина №3

Стратегията dehousing е това, което се подразбира. Познавам жена, чийто баща един ден отива и къщата му е на земята. Тогава е било село на 10-15 км. от София. В неговия случай или американците са го пазели некадърно, или са пазели първо своя задник, или просто не е имало български месери, които да им пречат.

А при килимните бомбардировки бомбите падат равномерно на успоредни линии, само че при рязка промяна на скоростта и/или посоката, попаденията изглеждат хаотично, точно както е наблюдавал дядо ти.

Абе човек, не те разбирам,
Дрезден, Хамбург, Нагасаки (айде Хирошима за демонстрация, нали), чувааал ли си?

Ти за пилотите у нас. Ами изключително безмислена жестокост на съюзниците.
А за джентълмените от ПСВ:
“Отишъл Джери да пуши” (нещо такова беше) — ефемизъм за разстрелване на пленени на бойното поле, когато сержанта казвал — заведи го да пуши, и той умирал ‘шот задух’.


Едва сега, след Виетнам са горе долу поправени правилата за водене на война, за да не предизвикват отвръщение.

Хамбург и Дрезден, нема да се съгласят с вас, че са пазили хората.

То от 10 км, все че види селото, че и да го пази.

Ми не е точно така.
Не сравнявай важния за германците пристанищен град Хамбург с никому неизвестни български селца.
Първо - бомбометанията тогава се правят на височина под 8000м.
Второ - селцата в региона за който говоря, често са на по-малко разстояние от 5км. едно от друго.
На дистанция от моето и околните, все още могат да се видят рововете от бомбените взривове, обрасли порядъчно.
Но нито една къща както в моето, така и в множеството околни села няма пострадала в даденият период.

Така е, старите са пречупвали гледната си точка, според живота, който са водили и до някъде личните си предпочитания, подхранвани от местните радиоточки.
Тук става въпрос за друго: наблюдение от земята, очевидци на събитията.

По аргумент-1. Нашите нямат плътна въздушна отбрана. Изтребителите са ни в крайно неравностойно положение, спрямо американските атакуващи формации.
Като прибавим и отработената им тактика на взаимно пазене от бордовите им стрелци (5-6 на брой), нямат необходимост от спешно освобождаване на товара (правят го в екстремни случай).

По аргумент-2. Да, не могат да са абсолютно сигурни в безопасното освобождаване на бомбите, но формациите следват определени маршрути, които се нарушават разбира се при въздушен бой. Много ясно могат да избегнат полет над добре забележимите от 5-6000м големи селца. Отваряш бомбовия люк над голяма зелена ливада.

По аргумент-3. Селцата в близкото обкръжение на София, т.е. това което днес наричаме предградия, са били точно толкова уязвими, колкото и столицата. Не по причина, че са били обекти, но поради баналния факт, че като цяло началните бомбардировки срещу стратегически цели и промишлени центрове, винаги впоследствие са преминавали в масирани терористични бомбардировки.
Това важи за всички воюващи страни: американци, англичани, германци, японци, руснаци, италианци (примери колкото искаш).

Абе, няма оправдание — айде острова пред Хамбург, добре, Простанището и пром зоната, ОК. Града защо? Нито има войска, нито има стратегическо значение (Т.е. Да е на пътя на настъпваща войска). Нещо като обстрелите на Харков днес.

Гледам за Дрезден, некоя причина, може би за 30хил ранените войници дето били там …
Нагасаки и те сигурно са имали пристанище и затова.

Незнам, какво оправдаваме, има бележки от Чърчил, какво е целял с бомбадировките. Виж ги. И САЩ действат дневно време, айде има прицели, ама Британците с нощните рейдове … СКО това не е военен тероризъм, незнам какво е.

Че има и хора в България, които му се възхищават на този пияница Чърчил. Мазохизъм и нихилизъм. Това е.

Умен мъж с интересен характер, но чак пък възхищение!
Ястреб за времето си, както и в началото на СВ, но понедолювал ни в късните си години.
Харис, командващия стратегическите сили на кралската авиация - той си е военнопрестъпник.
Изобщо, британците са били по разрушителни, но и американците копират от тях на японска земя. Нямат оправдание, ни за старинния Дрезден, нито за другите градове.
Но ние винаги се сещаме за тях, защото действат в голями формации с тежки бомбардировачи, които останалите воюващи страни нямат.
Остават в историята Б-17 Флаингфортрес, Б-24 Либърейтър, Б-29 Суперфортрес от американска страна и Ланкастър, Халифакс и Стирлинг от британска страна.
Съветите имат своя Пе-8, но той не може да се сравнява с гореизброените.
Същото важи и за италианския Пиаджо П-108.
Немския Хе-177, който има бъдеще, до края на войната чисти детските си болести, а дефанзивният стил на действия в края на войната, кара немците да изоставят Ме-264 Ню Йорк и сходните нему в полза на реактивните бомбардировачи като Арадо Ар-234.
Японците простo не успяват да стигнат до серийното производство на Накаджима G8N.

Смисъла ми е, че няма подобни варварства от Червената армия или Вермахта.

Не че и те не са били военно престъпници, ама поне някаква рационална нотка е имало. Лондон, Ковънтри, не са били и на процент по жестоки от която и да единична даже бомбандировка на Германски градове. А за наказателните рейдове от края на войната даже ми се повдига.

И затова, няма как да оправдая, или да се съглася, че видиш ли защото не са уцелили вашето село, тези авиатори са “пазили мирното население, понякога”.

Е, знаеш, че 6-те пилота на "Енола гей", като научват какво е останало след "Хулигана" в Хирошима, се побъркват.
В нашия случай американските бомбъри и техните противници, нашите изтребители, установяват дори приятелски отношения след ВСВ (писал съм за това тук).

Германците и Съветите бомбят от една страна със средни двумоторни бомбардировачи, а от друга с много по-малки формации.
То и целите в такъв случай са различни.
Същото важи и за японците и италианците.
Е имат първите своята Варшава и Ротердам, вторите Берлин, а третите и четвъртите своите Малта и Нанкин, но не могат да се сравняват с англо-американските брутални масови разрушения...

[...] определени маршрути, които се нарушават разбира се при въздушен бой. Много ясно могат да избегнат полет над добре забележимите от 5-6000м големи селца. Отваряш бомбовия люк над голяма зелена ливада.

По аргумент 2 не ме разбра май. Бомбите не падат на мястото, което виждаш в настоящия момент. Падат пред бомбардировача, защото заедно със самолета, при мятането, те освен надолу, имат движение напред с начална скорост примерно 300-400 км./ч. Демек се намираш тук:

небе
--->---------------->---
5км надолу, земя
---А----------------Б---

Вместо в точка А, която тогава виждаш под теб, те падат някъде след средата между точка А и точка Б.

Това "някъде" е отклонение от няколко метра до няколко километра. Ъгъл на атака, скорост, ориентация и изобщо всичко подобно влияе на тази геометрия, и на око не става. Ако спазват стриктни условия за да е точен мерникът тогава ще знаят. Щом бягат, е въпрос на късмет коя бомба ще падне в гората, и коя ще падне в най-близкото село.

Това е ако изобщо са искали да пазят населението извън градовете с административни функции. Инструкциите, както стана ясно, са били по възможност да се пазят работнически квартали.

Дали някои нарочно са бомбили села, какво се учудваш? Като ти прегори психиката, всичко е иху-аху. И нашата армия е извършвала военни престъпления.

Разбира се, че бомбите не падат на мястото, от където са пуснати от определена височина.
И да, играят посочените от теб фактори, особено височина на полета и вятър, но ъгъла на атака при тежките бомбардировачи, летящи във формация, знаеш, че е нулев.
При въздушен бой с изтребител, това се нарушава, но пък те никога не изхвърлят бомбите извън хоризонтален полет.
При средните бомбардировачи се случва (разбира се при лек ъгъл на атака), но не коментираме тях.
И тук даже не опираме до това какво са искали или не пилотите и съответно щурман-мерачите, отговорни за бомбомятането.
Ти го написа - имали са инструкции, а и не се е предвиждало безцелно освобождаване на бомбовия товар.
Естествено, като ти кипне адреналина, избият ти част от екипажа във въздуха, а другата вече приготвя парашутите, заради надупчения ти самолет, да не се интересуваш, какво има на няколко хиляди метра под теб. Това не ги прави военнопрестъпници.
А че такива има във всяка една война, когато ескалира и дори безобидни хорица с оръжие в ръка изтрещяват и са способни на престъпления, мисля е ясно на всеки любител, що годе запознат с военната история на света.
За това не трябва да има, било "специални операции", било "ограничени конфликти" и прочие названия с които да се прикрива една или друга война!

Не знам какво ти е.

България обявява война на САЩ и Великобритания, но пушка не пука. Те хвърлят запалителни бомби, гаврят се с листовките и коментарите по радиото, хвърлят ДВУТОННИ бомби по еврейски училища, църкви и жилищни сгради с невинни хора... няма какво да разправям...

От правна гледна точка Украйна и РФ не са във война. Тоест там няма нищо, а Путин си е интересен и умен човек като българомразеца Чърчил, така ли?

Парашутите с провизии за шумкарите са може би американска хуманитарна помощ за чиляци в нужда.

Виждал ли си снимки, колега? Поле със строителни отпадъци и коруби от сгради. Карето с ул. Търговска, като символ на старата София го няма вече, старата София я няма. и това е културно-материалната страна на нещата. Нарязани със стъкла от прозорци пометени от ударната вълна, разпарчетосани българи... спазване на обещанията за помощ на бъдещото болшевишко ЯСНО клане.

Твоето/вашето е откачена от реалността работа. Като забавящ се откачен вагон. Просто е това.

Сега може да минеш на баташкото клане и назад. Султан по избор, може да нападнеш и Ататюрк... ще се намери за какво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не забравяй! През 1932 г. преброили един милион българи длъжници на банките:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вчера предпоследния голям актьор, раждан в Царска България, пое към небесните сцени. Поклон пред Славчо Пеев, Бог да го прости.
Коригирах заради Васил Михайлов.

Редактирано от NAVYBG на 28.02.24 14:01.