А, няма съмнение. Може да се дадат много примери, не само у нас и не само в историята, но и при обикновените познати ни хора. Колкото и странно да ни изглежда, понякога е така.
И като сме на думата,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 30.09.21 11:11.

Любчо и Илия са братовчеди.

крайнодесната българска организация "Ратник"

----

Ратник, а и СБНЛ са по-скоро в ляво.

На 11 юни 1944 г. до село Овчеполци, Пазарджишко е варварски разстрелянъ отъ американците, докато се спуска къмъ земята съ парашутъ, Иванъ Неновъ Боневъ. Единъ отъ легендарните летци на Царството България. Бранили небето надъ България отъ англо-американската агресия.

На 11.06.1944 г. излитатъ 16 български Месершмита, за да пресрещнатъ армада отъ 200 американски „крепости“, охранявани отъ множество П-38 „Лайтнингъ“ и П-51 „Мустангъ“. Завързва се поредниятъ неравенъ въздушенъ двубой, въ който всеки роденъ пилотъ се дуелира съ няколко вражески самолета. Иванъ Боневъ се хвърля смело въ битката и успява да добави още една победа къмъ сметката си – единъ П-51 „Мустангъ“, но бива обграденъ и сваленъ, като успява да скочи съ парашутъ.

Докато се спуска къмъ земята, той бива забезанъ отъ американски пилотъ, който насочва машината си къмъ безпомощно падащия Боневъ, прицелва се и го разстрелва. По поводъ този варварски актъ, неприсъщъ на пилотите, Стоянъ Стояновъ пише:

„Ние често разсъждавахме на тази тема и бяхме единодушни, че не трябва да стреляме срещу обезоръженъ противникъ, нито да се обстрелватъ невинни хора, работещи по нивите. Неписанъ законъ беше правилото да не се стреля въ въздуха по летецъ, който е скочилъ съ парашутъ. Силенъ преломъ въ разбиранията ни се получи, когато узнахме за жестокостьта, проявена срещу нашия другар.“

„На 11 юни 1944г., призованъ отъ свещения дългъ да брани хубавото ни отечество, загина още единъ герой – летецътъ изтребитель Иванъ Неновъ Боневъ, кавалеръ на ордена за Храбрость, на 28 години, роденъ въ Разград… Литна героятъ съ своята птица въ люта бранъ съ коварния врагъ, подтикнатъ отъ безстрашното си сърдце, готовъ за жертва предъ олтара на хубавата ни татковина. Хвърли се въ атака средъ градъ отъ снаряди и намери своята геройска смърт.“

вестникъ „Зора“, бр. 7477

Българските пилоти винаги са се отличавали съ своята жертвоготовность и умения. Свидетелство за това са и думите на Едуардъ Тинкъръ – американски пилотъ, участникъ въ въздушния бой надъ София на 20.12.1943, който казва:

„Българските летци се биятъ съ ожесточение, като че ли защитаватъ най-скъпата светиня на света. За менъ те изчерпватъ понятието ненадмината ярость въ авиацията.“

Иванъ Боневъ е роденъ презъ 1916 г. въ Разградъ, той е възпитаникъ на Школата за запасни офицери. Презъ 1938 г. е средъ учещите се въ пилотския випускъ, а по-късно е между 11-те избрани да бъдатъ обучавани за пилот-изтребители въ Казанлък. Става часть отъ 682-ро ято и охранява бреговетена Черно море отъ летище Балчикъ.

Усещането за идващата къмъ България война се засилва и ученията ставатъ все по-чести и по-сериозни. Презъ 1942 г. за командиръ на ятото е назначенъ Стоянъ Стояновъ, най-резултатниятъ български асъ, който на следващата година е прехвърленъ въ Карлово и участва въ облитането на новите „Месершмити” 109-G, а следъ това и въ обучението на пилотите, определени да сформиратъ новия 3/6 орлякъ. Единъ отъ тяхъ е и Боневъ, който показва завидни умения, докато е базиранъ въ Балчикъ.

Първиятъ му въздушенъ двубой е на 01.08.1943 г. съ началото на съюзническата операция „Tidal Wave“ (Приливна вълна). Цельта е бомбардиране на нефтените рафинерии въ Плоещъ, Румъния, съ идеята да се нанесе ударъ върху снабдяването на Германия съ петролъ. Американските бомбардировачи Б-24 „Либерейтъръ“ прелитатъ надъ Адриатическо море и презъ Скопие се насочватъ къмъ Плоещъ, като български „Авиа“ Б-534 ги пресрещатъ, но безъ особенъ резултатъ.

При завръщането на бомбардировачите отъ Румъния българските летци излитатъ за втори пъть. Иванъ Боневъ съ своя „Месершмитъ“ e въ двойка съ Стоянъ Стояновъ, и заедно поематъ курсъ къмъ американските машини. Двамата се изправятъ сами срещу група отъ около 20 вражески самолета. Стояновъ напада пръвъ, следванъ неотлъчно отъ Боневъ и сваля една „летяща крепость“. Следъ като си разменятъ местата, Иванъ Боневъ прострелва друга, която пада къмъ земята, и първата му въздушна победа вече е фактъ. За действията си въ боя получава орденъ „За храбрость“.

Участва въ още 7 въздушни боя, като на 18.01.1944 той сваля още единъ „Либерейтъръ“, и се проявява като смелъ, способенъ и хладнокръвенъ летецъ, преди да дойде фаталниятъ день.

По време на англо-американските бомбардировките, съ бордовите; картечници на смъртоносните машини се обстрелвани улици и дворове, а средъ уцелените има и деца. Самолетите атакуватъ и пътнически и дори санитарни влакове, като се води целенасочената стрелба по мирни граждани.

Смята се, че въ този периодъ са бомбардирани общо 168 населени места, като са пуснати близо 50 хил. бомби. Загиватъ 1828 души, а хиляди сгради са разрушени. Нанесените щети възлизатъ на 24 млрд. лева.

Основната тежесть въ борбата съ англо-американските самолети ляга на плещите на българскителетци. Изправени срещу смазващо превъзходство на противника, оставени безъ значителна помощь отъ германските съюзници, българските пилоти влизатъ въ обречени въздушни битки, защото на земята загиватъ мирни хора. Защото България разчита само на техния героизъм…

Единъ отъ тези мъже е Иванъ Боневъ, който макаръ да загива едва на 28 години, изписва съ златни букви името си въ славните страници на българската бойна авиация.

Редактирано от komitaO3 на 12.06.22 21:54.

Царство България се е било с всички съседи у с всички велики сили.

Рицарството във въздуха, приключва с ПСВ.
Асовете на въздушната война през ВСВ, вече са друга бира.
Има опити в началото, да се пазят скочилите с парашут изтребители.
В битката за Англия, някои германци започват да си изпускат нервите, а е възможно да са били така инструктирани от Гьоринг (по-малко живи защитници в небето на острова, по-голям шанс за нашествениците).
Англичаните на свой ред разстрелват скочили германски пилоти в небето на С. Африка.
Сходна е ситуацията и със съветските пилоти, защитаващи СССР.
В небето на Германия, след колосалните загуби на бомбардировачи, съюзниците също започват да разстрелват скочилите с парашут германци.
Тази война променя разбиранията за чест и не са пощадени не само ВВС на различните воюващи държави, но и ВМФ, където с напредването на военните действия, спасяването на давещи се екипажи, става последна грижа на виновника за потъването на противниковия съд (в началото на ВСВ, това все още се прави).

Да, въпрос на уважение, рицарска етика и, да го наречем колегиалност, към противника е. Айде, ако беше в небето над Англия, да кажем няма разлика между десантчик с парашут и пилот от свален самолет. И двамата може да са въоръжени до зъби. Но в случая става дума за защитник на собствената си родина, не е... морално ли, етично ли, не знам как да го кажа. А най-отвратителното е, че убиваш напълно беззащитен човек. Вярно е, че същият този пилот утре може да се качи на друг самолет и... Предполагам, че всеки войник решава такива неща на момента, но е възможно да изпълнява протокол.

***
Слава Україні!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колега, поне забавлението се е родило. Човек поне веднъж в живота си трябва да стреля с 8 картечници наведнъж по бягащ дупнишки добитък.

Бе и това не е така!
Да, на бръснещ полет някои изтребители рискуват за нищо - я целнат бягащ добитък, я изкъртят мазилката на някоя сграда, при което доволно лесно може да станат жертва на леко стрелково оръжие, демек правят се на гъзари, после да се фукат пред колегите!
От друга страна това при бомбардировачите не е възможно, защото при тежките четиримоторни такива, бръснещ полет е невъзможен.
Дядо ми (Бог да го прости), който е живеел на 50км. от София в едно китно селце, ми разказваше:
"Когато чувахме рева на моторите от далеч, тичахме по поляните край селото, да наблюдаваме какво става във въздуха. Виждахме големи самолети да пускат бомби хаотично по гори и полета, където им падне, но никога не ги хвърляха над селото, а са го виждали от високо (селото е от големите). Чудехме се защо, а после разбрахме, че са се освобождавали от бомбения товар, за да бягат от нашите изтребители, но нас все пак ни пазеха".

Това е истината: бомбели са квартали на София, но са избягвали да изсипват над мирните селца.

Нашето село е бомбено. Комшиите още разправят как червата на кравата им висяли на дървото. Първо избомбили пътническия влак, уж пътувал някакъв важен германец вътре, после каквото останало е изсипано над селото, което тогава е било на 1км. от жп линията.