Мисля, че това за германеца във влака некъде го срещнах. Било е май около 9-ти септември, щото и наши важни клечки са по влаковете и дим да ги няма...
То почти веднага нашите сменят андреевския кръст с кокардата на крилете и фюзелажа, но пък американците по грешка ги взимат за японци (вътрешния кръг червен, външния пръстен бял, като японския боен знак) и стрелят по тях във въздуха. Било си е хаос известно време, но бързо се усещат нашите и слагат пресечената зелена черта с което знака остава в историята като отечествено-фронтовски (ОФ - боен знак).

Ние имаме много повече информация от тях. Дядовците и бабите ни разказват нещата пречупени през тяхната гледна точка на призмата. Ако питаш едната ми прабаба, навъсено ще ти каже "ти не знаеш какво е монархия", ако питаш другата, ще ти каже, че е било Рая. Бог да ги прости и тях двете.

Аргументите ми защо няма "пазене":

Причина №1

Видиш ли изтребител, или хвърляш бомбите веднага по продължението на случайното си местоположение, или обикалят около тежкия бомбардировач докато не го свалят. Може да изчакат да им свършат боеприпасите за картечниците. Германците са ползвали челна атака срещу Либерейтър и Летяща крепост за да убият пилотите. Може и да се целят отдалече в едно от двете крила.

Причина №2

От височина 5000-9000 метра и да искат не са знаели дали бомбата ще падне в селото, или на полето. Мерникът губи всякаква функция в случай, че не спазват много конкретна постоянна скорост и не летят на една височина в права линия.

Причина №3

Стратегията dehousing е това, което се подразбира. Познавам жена, чийто баща един ден отива и къщата му е на земята. Тогава е било село на 10-15 км. от София. В неговия случай или американците са го пазели некадърно, или са пазели първо своя задник, или просто не е имало български месери, които да им пречат.

А при килимните бомбардировки бомбите падат равномерно на успоредни линии, само че при рязка промяна на скоростта и/или посоката, попаденията изглеждат хаотично, точно както е наблюдавал дядо ти.

Абе човек, не те разбирам,
Дрезден, Хамбург, Нагасаки (айде Хирошима за демонстрация, нали), чувааал ли си?

Ти за пилотите у нас. Ами изключително безмислена жестокост на съюзниците.
А за джентълмените от ПСВ:
“Отишъл Джери да пуши” (нещо такова беше) — ефемизъм за разстрелване на пленени на бойното поле, когато сержанта казвал — заведи го да пуши, и той умирал ‘шот задух’.


Едва сега, след Виетнам са горе долу поправени правилата за водене на война, за да не предизвикват отвръщение.

Хамбург и Дрезден, нема да се съгласят с вас, че са пазили хората.

То от 10 км, все че види селото, че и да го пази.

Ми не е точно така.
Не сравнявай важния за германците пристанищен град Хамбург с никому неизвестни български селца.
Първо - бомбометанията тогава се правят на височина под 8000м.
Второ - селцата в региона за който говоря, често са на по-малко разстояние от 5км. едно от друго.
На дистанция от моето и околните, все още могат да се видят рововете от бомбените взривове, обрасли порядъчно.
Но нито една къща както в моето, така и в множеството околни села няма пострадала в даденият период.

Така е, старите са пречупвали гледната си точка, според живота, който са водили и до някъде личните си предпочитания, подхранвани от местните радиоточки.
Тук става въпрос за друго: наблюдение от земята, очевидци на събитията.

По аргумент-1. Нашите нямат плътна въздушна отбрана. Изтребителите са ни в крайно неравностойно положение, спрямо американските атакуващи формации.
Като прибавим и отработената им тактика на взаимно пазене от бордовите им стрелци (5-6 на брой), нямат необходимост от спешно освобождаване на товара (правят го в екстремни случай).

По аргумент-2. Да, не могат да са абсолютно сигурни в безопасното освобождаване на бомбите, но формациите следват определени маршрути, които се нарушават разбира се при въздушен бой. Много ясно могат да избегнат полет над добре забележимите от 5-6000м големи селца. Отваряш бомбовия люк над голяма зелена ливада.

По аргумент-3. Селцата в близкото обкръжение на София, т.е. това което днес наричаме предградия, са били точно толкова уязвими, колкото и столицата. Не по причина, че са били обекти, но поради баналния факт, че като цяло началните бомбардировки срещу стратегически цели и промишлени центрове, винаги впоследствие са преминавали в масирани терористични бомбардировки.
Това важи за всички воюващи страни: американци, англичани, германци, японци, руснаци, италианци (примери колкото искаш).

Абе, няма оправдание — айде острова пред Хамбург, добре, Простанището и пром зоната, ОК. Града защо? Нито има войска, нито има стратегическо значение (Т.е. Да е на пътя на настъпваща войска). Нещо като обстрелите на Харков днес.

Гледам за Дрезден, некоя причина, може би за 30хил ранените войници дето били там …
Нагасаки и те сигурно са имали пристанище и затова.

Незнам, какво оправдаваме, има бележки от Чърчил, какво е целял с бомбадировките. Виж ги. И САЩ действат дневно време, айде има прицели, ама Британците с нощните рейдове … СКО това не е военен тероризъм, незнам какво е.

Че има и хора в България, които му се възхищават на този пияница Чърчил. Мазохизъм и нихилизъм. Това е.

Умен мъж с интересен характер, но чак пък възхищение!
Ястреб за времето си, както и в началото на СВ, но понедолювал ни в късните си години.
Харис, командващия стратегическите сили на кралската авиация - той си е военнопрестъпник.
Изобщо, британците са били по разрушителни, но и американците копират от тях на японска земя. Нямат оправдание, ни за старинния Дрезден, нито за другите градове.
Но ние винаги се сещаме за тях, защото действат в голями формации с тежки бомбардировачи, които останалите воюващи страни нямат.
Остават в историята Б-17 Флаингфортрес, Б-24 Либърейтър, Б-29 Суперфортрес от американска страна и Ланкастър, Халифакс и Стирлинг от британска страна.
Съветите имат своя Пе-8, но той не може да се сравнява с гореизброените.
Същото важи и за италианския Пиаджо П-108.
Немския Хе-177, който има бъдеще, до края на войната чисти детските си болести, а дефанзивният стил на действия в края на войната, кара немците да изоставят Ме-264 Ню Йорк и сходните нему в полза на реактивните бомбардировачи като Арадо Ар-234.
Японците простo не успяват да стигнат до серийното производство на Накаджима G8N.

Смисъла ми е, че няма подобни варварства от Червената армия или Вермахта.

Не че и те не са били военно престъпници, ама поне някаква рационална нотка е имало. Лондон, Ковънтри, не са били и на процент по жестоки от която и да единична даже бомбандировка на Германски градове. А за наказателните рейдове от края на войната даже ми се повдига.

И затова, няма как да оправдая, или да се съглася, че видиш ли защото не са уцелили вашето село, тези авиатори са “пазили мирното население, понякога”.

Е, знаеш, че 6-те пилота на "Енола гей", като научват какво е останало след "Хулигана" в Хирошима, се побъркват.
В нашия случай американските бомбъри и техните противници, нашите изтребители, установяват дори приятелски отношения след ВСВ (писал съм за това тук).

Германците и Съветите бомбят от една страна със средни двумоторни бомбардировачи, а от друга с много по-малки формации.
То и целите в такъв случай са различни.
Същото важи и за японците и италианците.
Е имат първите своята Варшава и Ротердам, вторите Берлин, а третите и четвъртите своите Малта и Нанкин, но не могат да се сравняват с англо-американските брутални масови разрушения...