"Те са родени в необятните пространства на степите и в средата на първото хилядолетие нахлули в Европа - хуни, авари, българи, хазари. Четири цивилизации, четири народа, оставили светъл белег в световната история".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ХУНСКОТО ПРИДВИЖВАНЕ КЪМ ЕВРОПА

„В териториите, през които се извършва хунското придвижване към Европа, липсва, както се вижда, хомогенна етно-културна група, която може да бъде обявена за пряк предшественик на българите от V-VII в. Налице са само отделни елементи от погребалния обряд като северна ориентация, полагане на череп и крайници от кон или друго жертвено животно, месна храна, слаба монголоидност на расовия европеиден тип. Засега е трудно да се посочи конкретна географска област, от която тези елементи са попаднали в Европа, още повече, че някои от тях се откриват и в културата на дохунското население в източноевропейските степи. Така в настоящия момент проблемът за археологическата локализация на прародината на българите остава открит. Като се има предвид посоката на хунското движение към Европа и районите, през които са преминали двете хунски колони, в състава на прабългарите до разселването им в средата на VII в. с голяма вероятност могат да се предполагат три групи население: 1. Ираноезични групи от степите на Средна Азия и Източна Европа. 2. Угри от лесостепната област на Западен Сибир. 3. Хуни от Централна и Средна Азия, чийто етнически облик при пристигането в Европа изглежда вече е бил значително смесен. Наличието на тези три етнически съставки се установява и от етимологията на прабългарски племенни имена от VI-VII в. и от родовите имена от IХ в. Значително, ако не и преобладаващо, ще е било присъствието на източноевропейските ираноезични племена сармати и алани, взели участие във втората фаза на прабългарския етногенез както чрез запазилите номадски начин на живот групи в степите, така и чрез преминалите към уседналост групи от лесостепната област. Защитата на иранската теза чрез предполагаемо присъствие на преобладаващо азиатско източноиранско население е неубедителна доколкото се позовава само на проблематично тълкуване на името булх и на легендарното известие на Михаил Сирийски. Масата от преобладаващо население с индоевропейски произход изглежда била оглавявана от аристокрация от тюркски произход или придържаща се към тюркската културна традиция.“

Р. Рашев, 2005, 26-27.

Това доколкото си спомням сме го коментирали тук преди десетина и повече години.
Обаче същото, което пише Рашев с известни разлики в детайлите важи и за останалите три групи народи с които започнах темата.
Хуните определено са били доста смесени, защото се срещат имена както от от индо-европейски, така и от тюрко-монголски произход.
И за аварите се твърди, че са съставени от две големи групи племена (вар/уар и хоните), т.е. има монголски, но и индоевропейски елементи, а към тях изглежда на даден етап са присъединени и угорски такива.
Хазарите също са описвани по два различни начина: светли и смугли. Там тюркския елемент е очевиден, но със сигурност измешан и с кавказки.

Damgaard et al. 2018 found that the Huns were of mixed East Asian and West Eurasian origin. The authors of the study suggested that the Huns were descended from Xiongnu who expanded westwards and mixed with Sakas.[50][51] Neparáczki et al. 2019 examined the remains of three males from three separate 5th century Hunnic cemeteries in the Pannonian Basin. They were found to be carrying the paternal haplogroups Q1a2, R1b1a1b1a1a1 and R1a1a1b2a2.[52] In modern Europe, Q1a2 is rare and has its highest frequency among the Székelys. All of the Hunnic males studied were determined to have had brown eyes and black or brown hair, and to have been of mixed European and East Asian ancestry.[53] The results were consistent with a Xiongnu origin of the Huns.[54] In an interdiciplinary study, Savelyev & Jeong 2020 found no clear evidence of continuity between the Xiongnu and the Huns, and concluded that no genetic evidence suggest that the steppe component of the Huns was derived from the Xiongnu or other populations of the eastern steppe.[55] Keyser et al. 2020 found that the Xiongnu shared certain paternal and maternal haplotypes with the Huns, and suggested on this basis that the Huns were descended from Xiongnu, who they in turn suggested were descended from Scytho-Siberians.[56]

ПосЪрбен Yugo-Communist Евроатлантически/Gender