"Отначало турците не се вълнували.Някои даже осмивали четите, задето от гората пращали писма със заповеди и заплашвания.....
Когато обаче почнаха убийства и процеси, в които се разкри ширината на революционното дело, турците почнали да се ожесточават и това се виждало в отношенията им към българите. Имало от тяхна страна ръмжене. Поздравленията между българи и турци ставаха по-рано по един особен етикет: когато един българин срещнеше турчин, казваше му: "Много ти години, аго!" Турчинът отговаряше: "Да си жив!" Ако поздравът идваше от някой млад човек, турчинът отговаряше: "Да си жив, синко!" Сега обаче отговаряше: "На сиджим, синко!" /"Да те видя обесен на въже!"/
......
Илинденското въстание донесе за мохамеданите очаквания отдавна от тях ден за разплата. Те били просто озверели.
....

След Балканската война един турчин се оплакал на баща ми. Баща ми го питал как е в Ресен, той отговорил:"За християните не знам. За нас, турците, едно ще кажа: по-рано куче не останахме да мине край джамията сега свинете влизат в нея. После осъдил грешките на турците и българите, които заедно докарали сърбите да царуват в Македония. За грешките на турците той намирал извинение: "Ние бяхме прости, ами твоят син ходил по Европата, не разбираше ли що ни чака едните и другите?"
........
През 1941 г се върнах в родния си град и намерих там турците доста оредели.
Макар сръбската власт да се бе държала добре с тях, в някои случаи даже беше ги привилегировала, те зле са гледали на нея. Има някои черти у сърбите, които отвращават турчина:техния разгулен живот, псувните им, самохвалството... "
/"Ранни спомени", Симеон Радев/

Редактирано от goga на 06.08.21 06:26.

Когато като ученик срещнах за първи път твърдението, че ВМОРО е в основата на сепаратизма и организация която значително повече ни е навредила отколкото нещо допринесла (,,Държавникът Стефан Стамболов" на Енчо Матеев) аз не бях готов да го приема, с времето се убедих че това е точно. Тези е трябвало да ги гоним по-стръвно и от турците.

Не трябва да бъркаме романтиката и героичния епос с хладния и безпристрастен анализ. 118 години по-късно, вече можем да гледаме на тези събития по-безпристрастно.
Да, Княжеството/Царството допуска фатални грешки. Но изначалното отслабване на българския елемент е провокирано от създаването и дейността на ВМОРО.

Част, от която впоследствие еволюира в опортюнистична и сепаратистка терористична организация.

Редактирано от goga на 06.08.21 08:10.

Четете какво пише Даме Груев по въпроса: бързали са да са с крак момента, преди сръбската пропаганда да раздели народа.

Няма да споря с Даме, но андартите и сръбските четници се появяват след 1903 г.
А формалният повод за екзекуцията на Борис Сарафов е, че след разгрома през 1903 г договаря пускането на сръбски чети по канал на ВМОРО срещу пари и оръжие от Белград.

Хубава работа, ама българска:

След преместването на Пере в Битоля дойде и Даме и в късо време между нас се появиха конфликти. Една от причините за това бе следната: вземем ли решение по даден въпрос, Даме не се стесняваше после да застъпва противното на взетото от нас становище. А на мен такива работи не ми харесваха. Винаги бих се съгласил с изменение на взето вече решение, но ако това, разбира се, става не по волята на един човек, а по общо решение, по решение на всички ни, по решение на цялото ръководство. Веднаж казах на Даме, че този начин на работа няма да върви занапред, и се оттеглих за известно време от активно участие в работите на организацията. Все пак продължавах да помагам в организационните работи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От спомените на Димитър Мирчев (издадени от Зоран Тодоровски):

Много интересна и изключително непозната е частта от
записките на Д. Мирчев, която се отнася за разделянето на
Организацията, за настъпилите противоречия и междуособни
борби, достигащи до физическа разправа. В новото течение,
наречено "Братство“, се включват "еволюционистите“ от ВМОРО.
Според оценката на Д.Груев, дадени на спомените му, те
прокламират еволюционния път за осъзнаване на народа, който
изключва прибързана революция. Към Братството се
присъединява Д. Мирчев, докато Д. Груев се противопоставя на
тази идея. През 1899 г., когато борбата между двете течения се
засилва, Д. Мирчев и Д. Груев се намират в Битоля. Настъпилият
разрив между двамата бивши приятели е толкова сериозен, че Д.
Груев дава нареждане за смъртно наказание на Мирчев. В
същото време, пише по-нататък Мирчев, с Даме се срещахме
като добри приятели. Той идваше у дома, дето бях се
настанил при брата ми Йована, с цел все да научи нещо из
кръга на братствената ми организация. Терористът обаче,
когото бе изпратил да ме убива, случи се да е мой роднина.
Казваше се Димко Тошев… Той отива при брата ми Йована и
му съобщава решението. Но фактът далеч не ме стресна,
нито ме учуди, тъй като и аз от друга страна търсех и
нагласявах убийци да убият Даме или Ан. Лозанчев, един от
най-дейните хора в Битоля. Така двамата приятели, които
бяхме прекарали 2 и ½ години в една стая, бяхме делили всички
радости и несгоди в живота, щяхме да се избием от
недоразумения. Щастието ни запази за задружна работа
отпосле“.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По принцип не само в българските, а и в революционните движения по целия свят много често под "идейни различия" се разбира чисто лични отношения.

Лозанчев доста пълно описва причините за въстанието.
Други други, също оставили спомени, посочват у него същите нелицеприятни черти, както той у тях.
Той има предимство, че надживява повечето от тях и вече са малко преките свидетели, способни да го опровергават.

„Голяма вражда делеше семейство Стрезови от семейство Татарчеви. Стрезовците бяха дошли в Ресен от Преспата, дето имаха чифлик в село Волкодери. Те се хвалеха с някакъв голям произход. Един от синовете на Йон Стрезовски, Коста, обичаше да прави намек доста наивно, че те произлизали от някой си болярин Стрез, който уж бил от рода на Самуила. Произходът на Татарчеви не ми е известен. Говореше се, че те водили рода си от тези куриери, които пренасяли пощата в Турско и които се наричали татари.“

"Побългаряването на власите продължи през времето на последната война с установяването на българската власт в Македония. Стана един вид преброяванев на населението, за да се види кой от коя народност е. Един влах, принадлежащ към едно от семействата, които през моето детство бяха стълбовете на гърцизма, дойде да ми каже: "Беше. Се писаф болгарин!"
За нещастие политиката на тогавашното българско правителство обезсърчи и огорчи тия от чуждите народности в Македония, които искаха да се приобщят към българската народност или българската държава. В своето безумие министърът на вътрешните работи Габровски даде заповед, щотп жителите на Македония да се делят на две категории: едни н- българи, други - от небългарски произход, като се дават на първите особени привилегии, а вторите да се смятат като граждани втора класа."

Редактирано от goga на 08.08.21 08:39.