Еден од начините да се држат македонците под натиск и заплаха во секој еден момент, да им се убие секаква надеж дека нивните деца ќе можат да имаат нормален и пристоен живот дома и дека ќе се налага да бегаат од сопствените огништа. Ежедневни написи по многу од порталите, платени од различни центрове. Примерно: некакав “албански интелектуалец Џелал Зејнели“

“Нарекувајќи ги Македонците „етничка група без идентитет“, овој политички аналитичар тврди: „Која било влада во Скопје без Албанците во неа не би имала легитимитет – ниту внатрешен, ниту надворешен. Без Албанците во владата Македонија доживува смртоносен инфаркт. Ниту една етничка заедница во Европа не е угнетена како Албанците во Македонија, кои сочинуваат 30 проценти од нејзиното население, наспроти една етничка група без идентитет. “

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 30.07.21 08:38.

... овой што зборува, яс ли го натерав?

„Таму над Готен е имало битка, в која се учествували комитите и Турците. Това е било пред Илинден… На сам ден Илинден. Там са ги обиколили Турците и после са дошли и бугарските ВМРО шо се комити и са им помогнали, та са створили два обрача, три дена е трајала битката. И ние од селото одлучихме да ја напраиме таа битка и ја сум од организационио одбор“

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, нали сте библиска земjа? На Алекзандар унуки.
Идентитетот го браните од бугариве?
Писнало ми е всичките македонци да се оплаквате от албанците и да се надявате на помощ.
Ей на - господарите от Сърбия как добре се справиха с тях!
Следвайте им модела и всичко ще е супер.

Разумното решение им го даде Георгиевски преди 20 години, но те не бяха и не са готови. И внуците ще правят орлета с пръсти.

Саше, при нас казваш само половината истина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех, Београде, спасение наше
С Тито/ЮНА/Лепа Брена/Црвена звезда (и т.н.) во срцето засекогаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами ще трябва да почакаме да видим какво ще каже преброяването в края на годината (ако го проведат реално) дали подобни твърдения имат основание.
Иначе народ, който е от 1 300 000 човека, няма положително възпроизводство, няма опция за самостоятелно съществуване. Той трябва да се прикачи към друга метрополия. Вижда се, че политическия, интелектуалния и бизнес елита на Северна не може да се откъсне от Сърбия.
Ако си албанец какво правиш?

Ако бях албанец щях да работя за далечната цел - овладяване на северномакедонската държава когато избирателите мохамедани надхвърлят половината. И ако до тогава гяурите са дотам глупави да се карат с потенциалните си съюзници, то е добре дошло.

Ако бях албанец щях да работя за далечната цел - овладяване на северномакедонската държава когато избирателите мохамедани надхвърлят половината. И ако до тогава гяурите са дотам глупави да се карат с потенциалните си съюзници, то е добре дошло.

Мисля, че мнението ти е много крайно. Едва ли албанските мюсюлмани разсъждават с понятията на един войнстващ халифат. При тях силата която ги мотивира е силното чувство за национална принадлежност, а не чувството за религиозна принадлежност. Религиозността е само начин за прокарването на границата между нас -албанците и те -християните - в тези райони македонци и сърби. Не оспорвам възможността да има и религиозна радикализация в отделни членове и групи, но определено тя не е водеща, така че такива драматични определения като гяури едва ли присъстват в масовото съзнание на албанците.
Що се отнася до начертаната от теб програма - овладяване на македонската държава от албанците - също е прекалено драматично като виждане. Наталитета на албанците в момента не е като тоя през 80-те или през 90-те. И в крайна сметка едва ли в близките дори 50 години ще могат да се превърнат в половината от населението в Северна. Все пак обаче със силното си чувство за национална принадлежност и предвид институционалните слабости на македонската държава, това население, което в момента е около 30 % от общата численост на популацията има много силни шансове да федерализира държавата и да получи всичко, което иска.
Защо говоря за институционални слабости в Македония. Най-вече защото там няма върховенство на закона. Законността е на ниво какво може да бъде договорено и уговорено между силните на деня. (В много отношения България при Борисов беше същата хубост). В такъв смисъл държавата се ползва само и единствено като репресивен апарат - който държи управлението може да има лост за влияние - т.е. държавата във Вардарско е една висша форма на мафиотска структура. Ето защо там проблемите не могат да се решат по законен начин а само по силов. Имаш ли достатъчно сила и позиция да овладееш държавата - държиш икономиката, държиш държавния репресивен апарат и имаш възможност да вършиш каквото искаш. В този смисъл албанците са се ориентирали много добре. Действай силово, използвай заплахата със сила и винаги ще получаваш това, което искаш.
Заради това уж умерени хора като Сашето намират, че албанския проблем може да се реши само със сила.
Колко са заблудени всъщност могат да разберат едва когато им наритат изнежените задници.

В периода между Призренската лига и обявяването на независимостта на Албания е вървял процесът на консолидация на албанската нация, като изповядваната религия вече няма толкова голямо значение.
Външната им демонстрация на ислям, е най-голяма в Северна Македония именно като показване на различност пред другите.В Албания, а и в Косово, където са си само те, просто няма пред кого да се доказват.

Покрай религията те асимилират или привличат за съюзници местните помаци, цигани мохамедани и турци. Мисля, че когато след 50-100 години му дойде времето за смяна на караула от една страна ще са бившите османлии - албанци, торбеши и турци, а от другата сърбомакедонци, власи и сърби. Както правилно отбелязваш религиозните чувства не са до там силни, но религията подчертава различието с конкуренцията. Дали ще допуснат федерализация, ако са достатъчно силни мисля че не, това би поставило граници пред експанзията им.

Редактирано от mulcho на 02.08.21 13:29.

Ме загрижи само фактот што двете топчиња беа заведени во нивните архиви како Бугарски. Едното наведено дека е од Илинденско востание 1903 година а другото од почеток на XX век едноставно само заведено како Бугарско. Тогаш вработените во одделот за реставрација каде што се наоѓа едно од двете побара од мене да им објаснам кое било тоа востание односно се прашуваше што значело напишаното на архивскиот документ „ İlyan isyan“.

Жената е вознемирена, па обяснила на турците каква грешка са допуснали.
Дето се казваше в оня виц за възкръсналия Гоце- Събирай другарите, почваме всичко отначало!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И те коригирали обаче!
Дай да ходим и ние да им обясним по същия начин, щом така лесно се ловят на обяснения. ;)

”...и тогава може би
облаче ще полети
и турчето ще засвири на цигулка...”

Ама прост народ тези турци, 500 години ги владеели и живели сред тях и да не разберат, че те не българи ами македонци, добре че е отишла Ивковска да ги научи!

А и как някакъв историчар отива в музея на чужда държава да ги коригира и те веднага слагат ново листче с надпис "Миллет Македон"?!?
И то в Турция? Това е меко казано несериозно и обидно за домакините.

Един мой човек, в качеството си на обикновен посетител във Военния музей във Виена, им обърнал внимание, че в раздела за Първата световна война има манекени с униформите на германски, австроунгарски и турски войник, като съюзници от Централните сили,а няма на български. По-късно му пратили съобщение, че са добавили и българския войник.

Предполагам, че са направили справка все пак, надали е на гола дума на случаен посетител. Вероятно са решили, че няма да взимат страна в спора. На снимката се вижда, че и етикетът "булгар" не е махнат.

”...и тогава може би
облаче ще полети
и турчето ще засвири на цигулка...”

Виенчани нещо много ни пропускат. ;) Нали помните, че 2019 г. Пловдив заедно с италианския град Матера беше културна столица на ЕС - определят по два града на година. 2020 беше Риека в Хърватия и още някой град. Бях опитала да гледам от Ютюб издание на австрийския "Стани богат" - колко му разбирах, отделен въпрос. Имаше въпрос за Риека като културна столица. Водещият след това уточни с кой друг град заедно е била и допълни: "А миналата година беше Матера". Точка. :D

”...и тогава може би
облаче ще полети
и турчето ще засвири на цигулка...”

Гледам, статията е от 2017 г. а снимките са от 2014 г. Ама дали е коргирано в каталога на музея? Щото в статията пише:

Сл.1 Лево може да се види стариот архивски документ на кој е наведена 1903 година и Илинденско востание, а десното забележано дека топот е Македонски . Подоцна овие податоци ќе бидат обработени и ќе влезат како корегирани и во генералниот каталог на музејот за топовско оружје.

Че едно листче закрепно с телбод може да е сложено да не се скърши хатъра на гостенина. След неговото излизане се махат телчетата...

Аз пък се подразних в Шонбрун, когато раздаваха тур гайд плеърчетата на входа и те питат какъв език искаш, български есетествено, нямаше.
Защо?!? Няма българи във Виена, не сме в ЕУ, малко посетители, за да сложат езика ни?
Имаше сръбски, румънски, унгарски и останалите натам са ясни. Кой трябва да се обади или да напише мейл? Не е ли посланика или консула или там някой от шибаното посолство, които са затрупани с работа може би?

Всъщност това точе е "открито" от историчарот Ванче Стойчев още през 1997 г. На него явно не му е направило впечатление надписът за произход:

Въстаниците от Крушовската република през 1903 г. също са имали черешови топчета. Едно от тях е пленено и през 1997 г. е открито в депото на „Аскери музей”. През 2003 г., по повод 100-годишнината на Илинденското въстание то е изложено в Скопие, а през 2013 г. в Музея на македонската революционна борба е поставено негово копие.

Може би за нашите научни и музейни работници ще бъде интересно да разберат как е „открито” Илинденското черешово топче (на македонски „Црешово топче”)? Написано е в интернет: „Първият македонец, видял Црешовото топче, който в същност е успял да открие къде се пази то, е полковник Ванче Стойчев, професор от Военната академия в Скопие. Заедно с военна делегация, той на 2 юни 1997 г. е бил в Истанбул. Отишъл във Военния музей и потърсил да му покажат Црешовото топче. Понеже не било изложбен експонат на музея, кураторите намерили топчето и позволили на полковника да го фотографира.”

Откривателят Ванче Стойчев съобщава следната подробност, която е интересна, ако има желаещи да потърсят българските топчета: „В Музеят първо ми казаха че нямат такова нещо, защото сред изложените експонати няма топче. След това ми казаха „елате утре”. Отидохме на следващият ден, директорът на музея ни каза да почакаме. Изпрати екипа в депото и след 15-тина минути видяхме как четирима войника носят с особена почит топчето, а зад тях идва кураторът. Аз се развълнувах, застанах мирно и по военному поздравих, докато те носеха и положиха топчето пред нас.”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

редовно.

толку.

Ебавам се, бре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Едно от силните вълнения на моето детство беше появяването на сръбската пропаганда в Ресен. За нея ще имам повод да говоря по-нататък по разни случаи, които вълнуваха българския народ в Македония, както и в княжеството. В 1899 година в борбата за кумановската църква и героичната смърт на Екатерина Симидчиева; 1902 година — Фирмилияновия въпрос. Сега се касае за нейното начало в Ресен.

Сръбският именит държавен мъж Милован Милованович писа в сръбското списание „Дело“, че до 1889 година никой в Сърбия не мислел за Македония.[5] Действително тъкмо тогава сръбската пропаганда се яви в Македония. Тя търсеше пропаднали хора между българите или гъркоманите, плащаше им и не искаше от тях на първо време нищо друго освен това да казват, че са сърби. И в Ресен се намери един такъв човек, който веднага стана предмет на общо презрение и омраза. След това на сръбската пропаганда се поддаде и един от по-първите хора в града, един от Стрезовците.

Те бяха трима братя: Йон, Наум и Сотир. За единия от тях, Йон, будител и водител на българщината в града, вече говорих. Вторият брат, Наум, беше тих човек, далеч от обществените работи, но много добър българин. От неговите многобройни синове единият, Петър, бе войвода през Илинденското въстание; вторият, Славе, падна убит в Балканската война като български запасен офицер; третият, Борис, действуващ офицер в България, свърши военната академия в Париж и постъпи в генералния шаб. Третият от братята Стрезови, Сотир, бе учил няколко класа гимназия в Атина, обаче гръцкото образование не бе повлияло на неговото българско чувство. Той е имал отначало дюкян и там е продавал български книги. Но, ненавикнал на сериозна работа, живущ без сметка, взел да разпилява наследения от баща си имот, продавайки днес една нива, утре друга. Накрай, останал почти без нищо и без работа, той отиваше от дюкян на дюкян на приказки. В това положение на обеднял и празноскиташ го завари сръбската пропаганда и го зачисли в своите редове. Баща ми, който на млади години го имал за свой приятел, напразно се бе опитвал да го отвърне от това му падение. „Не беше възможно — разказвал ми е той после. — Брат му Йон го насърчаваше. Той бе злият ангел.“ Как се случи така, че Йон Стрезовски, ученикът на Димитър Миладинов, такъв пламенен, такъв безстрашен българин, се обърна тайно срещу своята народност и взе да руши делото, за изграждането на което той най-пръв и най-напред се бе трудил! Това е мъчен въпрос за обяснение, но не без друг пример в българския живот. Не бе ли Драган Цанков, големият деец на Българското възраждане и Черковния въпрос, смелият борец за защита на Търновската конституция, когато тя беше потъпкана от преврата на 1881 година, не бе ли той, който през време на Регентството 1887 година искаше от великия везир турците да окупират Източна Румелия, така че Кямил паша каза на д-р Вълковича „Mais c’est un traitre!“ ( „Но това е предател!“)

Лоши, силни страсти са докарвали срамни промени като тия. Такъв бе случаят и с Йон Стрезовски. Една наранена амбиция докара у него пъкления обрат. До деня, в който двамата Татарчеви, Георги и Михаил, се върнаха от Източна Румелия, в Ресен неговото водителство в народните работи било, както споменах, общопризнато. Те — по-млади, по-дейни — почнаха да му го оспорват и най-сетне му го отнеха. Обидата бе голяма и той не можа да я понесе. Към това се прибавило по-късно и друго едно жестоко разочарование.

От други семейства излязоха учени хора. От Татарчевите — двама лекари; от Ляпчевите — Андрея, който следваше още в Европа, но вече имаше име. Неговите синове не се учеха добре. Никой от тях не бе стигнал даже до Солунската гимназия. Страшна завист го обзела, която се превърнала в злосторство. Той като че ли искал да отмъсти на българщината заради пропадането на неговите лични надежди. Макар да не излизаше наяве в полза на сръбската пропаганда, знаеше се, че той подтиква към нея, и народът се отвърна съвсем от него.[6] Трябва да забележа за чест на синовете му, че те бяха безучастни в тъмното дело на баща им и останаха добри българи.

За разпространение на своята пропаганда сърбите основаха в Цариград свой вестник, който се казваше „Цариградски гласник“. Издателят му беше от Охрид, на име Групчев, от семейство, познато по своето родолюбие. Напечата се също в Цариград един календар на име „Голуб“. Не съм видял „Цариградски гласник“ в ръцете на някого в Ресен. Но „Голуб“ се разнасяше по дюкяните и будеше ирония, защото сръбският език се виждаше на хората комичен. Помня, че две сръбски думи от тоя календар — „на почетку кишу“ — се разнасяха от уста на уста и възбуждаха смях. Никой не разбираше какво значат те, но звучеха забавно."

Редактирано от goga на 10.08.21 21:36.

... да скршите со големиот чекан:

„Емигранти Българи живущи въ Америка подаряватъ за основа на камбанария в черквата Св. Богородица“. 19 III 10 год. Майстор Д.Г.Т

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ова е знак за добрососедството?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Променили и фамилиите на загиналите! Колко жалки и комплексирани създания са сърбомакедонците...

Е сега малку приказнава на мене ми нема смисла. Прво, како тоа Бугарите би кревале таков споменик на свој непријател, ако Велко и неговите четници не се бореле за обединувањето на Бугарија, во услови кога во Македонија има чети и приврзаници на таа кауза?
Второ, како би дошол да ги најде загинатите некој од Софија, да ги знае имињата на загинатите и нивните родни места без тоа да го направи некој локален човек или човек на Организацијата?
Трето, уште повеќе ме мачи мислата, зошто чекаа до 2021 година да го сменат споменикот селаните на Клепач или роднините на загинатите? Па, тој споменик бил барем 105 години таму време во кое со Македонија владеели сили, кои повеќе од се би сакале ваквите споменици да се урнат. Барем тоа „Обединението на България“ да го тргнеле како што на многу места самите луѓе после ВСВ со длето ги тргале придавките бугарски, името Бугарин итн. Очигледно тоа на некого не му сметало доволно до оваа пролет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...без това да го направи некой локален човек или човек на Организацията...
Именно.От факта, че четниците са погребани в черковния двор следва, че са им извършвани потребните православни помени , а Организацията е имала възможно точни и подробни статистики - например броят на загиналите въстаници в 1903 се дава като точно 994, а не се закръгля на 1000 .

Toni Kocev
На влезот од Црквата “Света Недела “ во Битола има натпис каде што пишува - “ Овој свет храм на пресвета и славна великомаченица Недела , се издигана основно со помош на Бугарите , осветена на 13 октомври 1863 г. “ . Најголемата икона во Црквата е на светите брака Кирил и Методиј , под која пишува - “ Бугарски просветители од Преслав “ ................ Од каде накаде Бугари во Битола да градат црква , уште пред да се создаде Егзархијата ? Не знам што чека Миленко та не земе “токмакот “ и да испокрше тие натписи ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виждал съм надписа, не е голям и ако не ти го посочат, няма да го забережиш. Гробищата към черквата също крият много тайни.

Е той циркулира от 20 години (снимката с изчегъртаните букви), но сега май отново са нанесли "БЪЛГАРИТЕ" върху изтритото. Не знам по чия инициатива.