Знае ли някой (напълно сериозен съм), как точно се става историк в Скопие? На каква база, какви изпити, критерии и т.н.?
Къде по време на обучението им се вписват историческите източници, как се възприемат, имат ли изобщо някакво значение?
Тези четиримата от комисията са с югославски дипломи само или някой от тях е завършил в по-ново време, някъде на запад или изток?

Ами има членове от македонска стран на смесената комисия с екзотични професии . В линка, който посочих в другата тема става дума за двама от тях - Вангелов и Ристески. За тях Наум Кайчев казва:

...Двамата съавтори не са историци - единият политолог, а другият антрополог, и това личи от предложения на вниманието ни блог.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/05/30/4214762_za_obedinenieto_okolo_nashata_obshtata_istoriia_-_car/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понеже преди това прочетох линка ти от другата тема, та за това и питам съвсем сериозно.
Посочените двама македонисти (това е точно, защото това не са македонци за мен, а нещо си там , което само на пръв поглед има човешки вид, но не принадлежи към него, т.е. не е хомо-сапиенс), очевидно нямат никакви професионални познания по въпросите на историята и е странно да са в комисия, занимаваща се основно с исторически въпроси.
Оставата другите двама: те професионални историци ли са и ако да, кога са се дипломирали, къде евентуално са специализирали, къде и колко време са стажували и работили, имат ли сериозни професионалн изяви зад граница, т.е. извън РСМ или са просто едни полит-проститутки и историческата наука не само не им е силна страна, но тя и въобще не ги интересува, като предните двама!

Другите двама са Петар Тодоров и Драги Георгиев (и двамата от института за национална история в Скопие). За последният Цочо Билярски се е изказал без да пести епитети:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от cumanich126454 на 30.05.21 17:05.

ПЕТАР ТОДОРОВ
виш научен соработник/вонреден професор
Област на истражување
Урбана и социјална историја на Османлиската Империја и на Балканот (XIX – XX век)
Историско образование и учебници по историја
E-адреса
todorovpetar@yahoo.com
Образование
2013 докторирал на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ – Скопје, Филозофски факултет – Институт за историја; наслов на докторската дисертација: Скопје од почетокот на 19 век до крајот на османлискиот период
2006 магистрирал на Висока школа за општествени науки – Париз (Ecole des hautes
études en sciences sociales – Paris); наслов на магистерскиот труд: Une ville de la
province ottomane Skopje (Üsküb) 1800 – 1912: approche géographique et démographique
2003 дипломирал на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ – Скопје, Филозофски факултет – Институт за историј

И Стефан Дечев за Петар Тодоров:

Интересно е включването на историка Петър Тодоров (в българската комисия липсва човек с неговото отворено мислене и интелектуален калибър). Младият македонски професионалист е открито срещу ангажираната историография, която служи на определени държавни политики. Тодоров много ясно проблематизира в изследванията си понятието „етничко-географска Македониja“ (не поставяно досега под въпрос от нито един от членовете на българската комисия по отношение на „България“). Говори за „раята“, и слага в скоби израза „македонски народ“ или пък целенасочено поставя кавички около „македонското население“, когато съзнава, че би пренесъл неадекватно съвременни категории към отминала реалност. И двата термина видимо трябва да демонстрират условния характер, който младият македонски историк влага в тях и отсъствието все още на идея за общност и подобна идентичност. Позицията му пък спрямо хайдутството като движение често грабещо и християни, и мюсюлмани, също е един научен възглед, традиционно не много добре приеман от широката публика в България. Отново Тодоров разглежда как ВМОРО по време на Първата световна война, пък дори и един Кръсте Мисирков, са на страната на България (кощунствено първото за ДПМНЕ, второто за всички, и като цяло неудобна тема в Република Македония). Той не крие българския на практика профил на ВМОРО в очите на чужденците, както и самопоставянето й под българска военна команда. Без да разглежда отношенията между българската войска и местното население в Македония през войната като идеални, Тодоров разкрива случаи на като цяло позитивно усещане и посрещане на „освободители“. В крайна сметка той вижда цивилните не като пасивни жертви, както смята от години македонската историография, а активни актьори, особено чрез и през ВМОРО и българската войска. Тодоров не избягва и проблемни места от историята (има опит с македоно-албанските конфликти и учебниците по история). Изследовател е и на основните митове, един от тях за „вечната жертва“ (с който поплак е пълна и българската публичност).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... че в една от многобройните дискусии по клубове и мрежи един участник се хвалеше, че дипломната му работа била

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вероятно завършват история някъде в СМ, масата отива да преподава в училищата, а подбрани екземпляри, хора изпъкнали с ум и лишени от съвест се привличат за ,,научна работа". Едва ли е възможно почтен човек (освен ако е природно тъп) да е северномакедонски историк. Истината им е ясна, но ядат хляб дебело намазан с масло за да я нагаждат към официалната версия. Вярваш ли, че Драги не знае какви са Гоце, другарите му или възрожденците, ясно му е, но не може да го каже на публиката без да приключи с кариерата си.

Закачам се само формално за теб. Пренавивате се според мен, подобно на Дечев, но в другата посока. Щъркот например се е изказвал сравнително позитивно за Драги Георгиев - в смисъл, че е умен и подготвен. Не е възможно да няма и такива.
А и историята не е само един период и само Балканите. Учат си я останалата, предполагам, както всички.
Иначе и аз мисля, че трябва да не си съвсем почтен, за да защитаваш македонския възглед върху балканската и македонската история. Друг вариант не виждам, ако си историк.

”...и тогава може би
облаче ще полети
и турчето ще засвири на цигулка...”

Закачам се само формално за теб. Пренавивате се според мен, подобно на Дечев, но в другата посока. Щъркот например се е изказвал сравнително позитивно за Драги Георгиев - в смисъл, че е умен и подготвен. Не е възможно да няма и такива.

Е, аз не съм пренавит. Дори се опитвам да ги разбера. За мен по-специален интерес предизвика неизвестният за мене (до вчера) Петар Тодоров. Порових доста за него и засега си изградих позитивно впечатление. Ето например една негова изява (е, бугарите в нея не се упоменават, но е добре да се види начинът му на мислене):

Историјата која се изучува во основно и средно образование треба да развива критичко мислење кај децата, но во моментов таа улога историјата ја нема. Во моментов имаме развивање на силни политички митови во историјата, злоупотреба на историјата и историско образование кое поттикнува конфликти внатре во нашето општество помеѓу различни етникуми Македонци – Албанци, Албанци – Срби, Албанци – Турци, Македонци – Турци... Ромите воопшто ги нема во учебниците по историја, замислите како се чувствува еден припадник на ромската заедница во Република Северна Македонија, кога тие како воопшто да не постојат во земјата. Тоа мора да се промени и сите сме сложни дека неопходна е реформа за да имаме современо образование кое ќе развива критичко мислење и нема да иницира поделби.