Умуването дали български и македонски са два езика е наистина проблем, от който може да ви заболи глава. Но глототомията не е от вчера. По политически и други причини е напълно възможно от един език да се пръкнат два. Пак си е същият език, но има две или повече названия и разбира се, писмени варианти. Ще дам пример с новоперсийския език, фарси. Възникнал от 9 в. насетне, след двувековен хиатус след арабското завоевание, който го отделя от пахлави т.е. от средноперсийския. Сега е официален в три държави, но с три различни имена. Фарси в Иран, Фарси кабули или по-популярното дари в Афганистан и тоджик в Таджикистан. И трите форми имат писмен стандарт, който се различава, но нито един сериозен лингвист не ги разглежда като отделни езици. Подобна е ситуацията с хинди и урду..абсолютно еднаква езикова основа, на елементарно ниво са един език, но на по-сложните нива на езика са два стандарта. Няма да се спирам на румънски и молдавски, които на практика са идентични, на фламандски и холандски, които и вече официално се наричат с общото име нидерландски, нито пък на сърбохърватските деривати, които се разроиха на пет стандартни езика. Но даже и нидерландският е сравнително ново явление, поради което през 1848 г. немските интелектуалци се вайкат, че е време да се кодифицира ясно немският език, за да не се отдели някое парче от него, така както е станало с нидерландския, който се е отделил от долнонемските наречия през 16 и 17 в. В Швейцария напълно сериозно се е дискутирало да се създаде нов литературен език швицердюч, а за сардинския и до днес се дискутира италиански диалект ли е или отделен език. Най-безцеремонно обаче се е конструирал корсикански "език" от диалекти, които са доста близки даже до тосканския, а елазският и люксембургският език са ми любимите творения....Така че в този контекст, има, разбира се, македонски език, но диалектната му основа е същата като на българския стандартен език и това лесно може да се докаже филологически.

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Т.е., твоята идея си е признаване на македонският език, но и истината за българският му произход да не се изкривява!
То това и е заявено от наша страна или не съм те разбрал правилно?

Всеки според мегдана и професията му. Това са факти, представени в сравнителен анализ. Тоест, имаш Проучване и Анализ. Това е "тежката" работа, изискваща познания и методология.

Което търсиш се нарича Предложение и План за прилагане. Те са функция на друг тип роля, защото касае по-широк обществен и политически въпрос, Предложение се прави от организирани общественици. То вече ще има двойната сила на научната обосновка и обществената подкрепа. Накрая, чисто политически и не задължително със същите изразни средства се прокарва, а с официалните социални служби официализира. Например в администрация, учебни заведения и т.н.
Човека си е свършил неговата част от работа.

Това не е края, не е дори началото на края, но може да е края на началото!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, това накрая си е мотото на мотата.
Чърчил, въпреки в даден момент отношението му към нас, голям ум.

Нашата работа сега е, защото не сме от никоя от споменатите страни, да държим позицията на видно място, макар и в тесен форум. Човека си е дал усилие, трябва да се уважи.

Най-добре е някой с противоположно мнение да се появи, ама къде ти. Ще му е нужно двойно повече време и усилия да проучи поне и не е сигурно ще намери ли. Затова такива позиции имат нужда да "отлежат", но не и да се забравят.

Поне това дължим не само на автора в частност, а на правдата, като категория и етичен принцип.

То е ясно как изглежда ситуацията от научна гледна точка, но една позиция, дори слаба, не е добре да се отстъпва без бой. Ако имат доброто желание да се разберем все нещо трябва да занесат в къщи, да обявят и своя победа.

Така де, това е изход....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Колкото повече такива неща "раждаме" (за съжаление не всекиму е дадено), толкова повече сериозни и културни най-вече хора се показваме. Това е пътя и това са средствата. Помията с помия не се бори, а с качествен продукт.

Друго не можем повечето, но ако и където е нужна подкрепа според силите...

Не се хлъзгай на македонистката теза, че им оспорваме наименованието и признаването на езика: 1) не е вярно, 2) с признаването им сме им признали всичко по тяхната Конституция.
Няма как обаче да "признаем", че това е език със столетна автентична и различна лексика от българския. В цяла източна Европа само "техния" и нашия са аналитични, граматиките са почти 1:1, няма и друг начин как да бъде.

То това е ясно, но те май нещо не са доволни от формулировките, които искаме да се приемат в ЕС относно езика им. За нас, че винаги ще си остане един диалект на българския, няма съмнение.