Не съм почитател на Русия. По-скоро съм анти-Путин. Но трябва да си много тъп да излизаш открито срещу военна суперсила и да й даваш повод да те смачка.
Трябваше 2014 г да се бият за Крим. По щеше да има смисъл. Сега се надяват на НАТО. Накрая ще се сбутат между Лвов и полската граница и повече няма да помиришат Черно море.
Ако идеята е в Зап Украйна да се появи държава членка на ЕС и НАТО, това е пътят: дървене на мечката и яко носене на бой, за да предизвикат съжаление и емпатия на прозападни страдалци.

Редактирано от goga на 10.04.21 16:55.

Опитвал съм се да го осъзная по някакъв начин украинския национализъм, в неговия западноукраинско-галицийски вариант. Мога да кажа даже, че съм чел немалко по темата, като явление на 20 век.

Много трудно могат да се намерят сравнения и аналози.

Масовите убийства, изнасилвания, "зачиствания" и геноцид, които устройват западноукраинските куреня на територията на Украйна, Белорусия, Полша, Русия, да, често командвани и водени от немски дисципаджии, но в повечето случаи съвсем доброволно и нещо повече с хъс и готовност, са много трудно да бъде осмислени и обяснени рационално.

То и аз се интересувах от прекалените глупости на нацистите в Украйна и Белорусия, та имам идея за какво върви реч, но пуснах темата, за да видя кой какво мисли и установявам, че постепенно се превърна в проруска пропаганда.
Ами ако изобщо не са украинци в дъното на разрушаването паметната плоча на Кубрат?
Какво печелят някакви си местни националистри? Негативи със страна на съюз към който се стремят, като в същото време искат помощ от друг съюз в който е и държавата с поругания паметник.

Значи реакцията тук вече повече ми подсказва обратното: друг иска негативните чувства на българите, да бъдат насочени към Украйна.

Трябва да призная, че не съм много уверен в избора си на страна. Конфликта ми е също толкова абсурден, колкото между БГ и РСМ.

Не мога да преценя кой народ ми е по-близък, но избира в посока на развитие в Украйна ми допада повече.
Де да беше така в РСМ и късане със СФРЮ...

И на мен ми е трудно, но така и никой не ми каза защо аджеба се държи страната на Русия, а се обвиняват македончинята, че държат страната на Сърбия почти не, ами винаги?

Ии да, де да беше така с нашите югозападни съседи...

Бъркаш.
Това, че крайните украински националисти не искат да има големи национални малцинства в държавата им, и, че въобще не гледат на нашето присъствие там благосклонно е факт! Най-големият отрицател на българското минало е... украински съвременен историк. За него всичко намерено там е хазарско.
За мен Украйна е чужда, корумпирана и пропаднала държава. През 2014 им симпатизирах. Сега са ми безразлични. И не бих си мръднал пръста за тях.
Русия ни е враг. Но е глупаво да бъркаме русофобията с патриотизъм.

Редактирано от goga на 10.04.21 21:41.

Е кое му е трудното? Старата Киевска Рус е западно от Днепър. Източно от Днепър е опразнено, поради постоянни степни набези, последно татарски. Постепенно се навъждат казаци. При Екатерина Велика, това източно от Днепър е овладяно и наречено Новоросия и започва заселване на московити. Постепенно чисто народному, придобива географското име Украйна(в края), щото е в края на Московското царство. Така между западните украинци, наследници на старата Киевска Рус, но живели в Жечпосполита и Австро-Унгария, се формира украинска народност, която обаче обхваща на географски принцип и това източно от Днепър, което обаче освен местните казаци има и множество колонизирани московити, които усвояват географското име украинци, без да се осъзнават за етнически такива. Накрая в 1991г., това искристализира в държава Украйна, каквато никога преди това не е съществувала (изкл. кратки периоди в ПСВ, под германска протекция). Днес Украйна е една от най-неуспешните бивши съветски републики, с тежка корупция и бедност, местни феодали и видно разделение между източната и западната част. Какво има за чудене тук? Руснаците да взимат всичко източно от Днепър, а в западната част, да се формира истинската Украйна, която бързо-бързо, ще бъде приета в НАТО и ЕС.

Защо непременно "проруска пропаганда"...(западно)украинските националисти от доста време се занимават дейно с разрушаване на всякакви нежелани паметници....може и да са местни безмозъчни пияници, но от снимката изглежда, че е имало организация и е задействана изкопна техника...така че е нормално да бъдат заподозрени националисти, а паметникът с нищо не е пречел, тогава ни роси, ни руси, ни малороси, ни днешни украинци не е имало.

"прекалени глупости" казваш за вършели немците в Украйна, Белорусия (и не само там) - както и да се погледне геноцид на промишлена основа с елементи на робовладение. И много добре ти е известно кой им е помагал в това на практика на масова основа, и кой е първа писта полицай на места като Освиенцим, Майданек,...

Въоръжени бандити от определен регион буквално следват немската армия още през лятото на 41г. и правят "зачистки" сред местното гражданско и мирно украинско население - като първи жертви са "москали", евреи, местни служители, като жените са първо изнасилвани. Непосредствено при затваряне на котела под Киев, в селата северно от Киев вече вършее добре въоръжена бандитска група от Буковинската куренья....Малко се отплеснах, признавам, но за подобни мародерства над невъоръжени, мирни хора, и особено жени, както и над военнопленници, не е лошо да се помни.

А иначе, в голямата политика, за много голямо съжаление, днешна Украйна е разменна пешка. Нищо чудно по някакъв начин да бъде вкарана във военен конфликт, въпреки нежеланието на ръководството им като цяло - който ще се използва и за прекратяване на всякакви връзки между Русия и Европа, което ще ни засегне и нас.

Истината е че Гърция официално не е искала Пловдив нито след първата, нито след втората световна война. Исканията за българо-гръцка граница, официално през 1919 г. и 1920 г. са следните - Гърция иска Източна Тракия без южните части на бившите Ахтополска и Малкотърновски каази, които остават османски след балканските войни. Официално Гърция ги иска за България за да ни намеси в гръцко-османските териториални спорове и защото там след балканските войни няма останали никакви гърци, а в малкотърновско и преди това не е имало такива. След това Гърция иска българо-гръцката граница да следва старата българоосманска граница в Източна Тракия, като да завие на север и вземе цялата територия на Одринска кааза до 1912 г., т.е. няколко села, сред които гръцките Юскюдар/Скутарион/Щит, Михалич/Михалици и Паша махала/Пашова махала/Пасамахали, както и турско-гагаузкото Фикел/Маточина. Това включва и Одринско, което сега е в Гърция - патриаршисткото село Мараш/Марасия и няколко други, след това изцяло искането е границата да преминава по река Арда до изворите й, като в Гърция да бъдат Димотишко /преотстъпено от Осм. империя на България през 1915 г., но нератифицирано, като и горните села от Одринско, Софлийско, Дедеагачко, Гюмюрджинско и Ксантийско, както и Кошукавашко/Крумовградско, с южните части на Кърджалийско, Егридерийско разделено на две, цялото Даръдеренско/Златоградско, Ортакьойско/Ивайловградско и части от Смолянско/Пашмаклийско, като единствено село от православните му -Арда с малко православно население сред мюсюлмани евентуално би влязло в Гърция. Става дума за бившите осм. каази. Според тези искания по-голяма част бившата община Тригона, която е част от бившата османска кааза Мустафапаша/Свиленградска остава в България. Това са първоначалните искания поставени на масата. България категорично отказва да вземе южната част на Малкотърновско и Ахтополско, защото разчита правилно това като капан и предпоставка за бъдещо влошаване на отношенията с Осм. империя, ако Гърция не успее да се задържи в Източна Тракия. Гърция не успява да убеди съюзниците си , че следва да й принадлежат и северната част на бившата Одринска кааза, Ивайловградско, Крумовградско и изобщо Родопите южно от Арда. Гърция успява да убеди че трябва да получи Димотишко , Софлийско, Дедеагачко, Гюмурджинско и Ксантийско, както и части от Даръдеренско/Златоградско и малка част от Пашмаклийско/Смолянско, последните две в частта си изцяло населени с помаци. Според Гърция в Ксантийско и Софлийско гърците са повече от българите, а в Димотишко са абсолютно мнозинство, българите са повече от гърците в Дедеагачко и Гюмурджинско, но им трябват за сухопътна връзка с Димотишко и Суфлийско и земите в Източна Тракия. България за компенсация запазва Ортакьойско/Ивайловградско където гърците са били повече от българите. В последният момент Гърция излага претенции и за южната част на Мустафапашанско/Свиленградско , къде има няколко български и няколко гръцки села, тя е северно от Арда и ги получава.

След втората световна война на Парижката мирна конференция има влаимни претенции - на България за Беломорска Тракия и на Гърция, приблизително за Родопската област и Пиринска Македония или около 10% от територията на България, приблизително това включва на север до Любимец, после приблизително Ивайловградско, Маджаровско и цялата Кърджалийска област и части от Смолянска област и почти цяла Пиринска Македония. Двете претенции на България и Гърция са превантивни и с цел взаимно неутрализирани, никой не е вярвал че реално нечии от тях ще бъдат удовлетворени при положение , че в България има съветска войска, а в Гърция англо-американска. Гърция в този случай дори и не се опитва да изтъква етнически мотиви, лаконично е посочено че исканата корекция на границата е по "стратегическа причини".

Редактирано от Dean Dimov на 10.04.21 22:03.

В интерес на истината У/Окраина е плаващо географско понятие. Преди монголското нашествие, Украина се използва като име, например, за Рязанското княжество, което е открая и граничи със степните номади.