Градът се разделя на 11 избирателни района отдели както следва:

1. отдел: В черквата св. Богородица гласуват българите от махалите Хисар ичи, Чохаджиян, Пазар ичи, Арменска, Коч Хюсеин, Полат, Ине ходжа, Джами Кебир, Ибни Касъм Зимиян, Ибни Касъм Маф Одалар, Керхане, Бей Меджид, Курби Бостан, Хаджи Хасан, Кечеджи Ине Бей, Тюлбеки Ходжа, Табак Хисар, Хаджи Месут, Якуб Факъ, Мюезин Факъ и Кая Меджид

2. отдел: В българското училище в Новата махала гласуват българите от махалите: Боюк Лаут, Каптиян Християн, Кючук Лаут, Демирджилер, Католическа махала,Гюл Бахча

3. отдел: В градский дом в Дондуковата градина гласуват българите от махали: Русин, Мараш, Мюселле, Аслан Бей, Аладжа Меджид и Хаджи Юмер /до Орта Мезар/

4. отдел: В българското училище в Каршияка гласуват българите от махали: Българска Рилска Част, Саид Мехмет, Хафъз Ефенди, Хаджи Юмер /в Каршияка/, Хюсню Ефенди и Ибрям Ефенди

5. отдел: В джамията на Хаджи Хасан махала гласуват турците от махалите северо-източно от Трихълмието: Хаджи Хасан, Коч Хюсеин, Бей Меджид, Курби Бостан и Каптият Исмиян

6. отдел: В Кьосе шехи медресе гласуват турците от махалите около Чифте баня: Кечеджи Ине Бей, Тюлбеки Ходжа, Табак Хисар, Якуб Факъ, Мюезин Факъ, Хаджиян, Кая Меджид, Хаджи Месуд, Саид Мехмет Ефенди, Фавуз Ефенди, Ибрям Ефенди, Хюсню Ефенди, Хаджи Юмер /в Каршияка/ и Кернане

7. отдел: В Таш Кюпрю Джамиси гласуват турците западно от Четвъртък пазар: Окчулар, Хаджи Юмер /до Орта мезар/, Аслан бей, Мюселле, Керван Сарай, Аладжа Меджид, Джами Кебир, Мараш, Чохаджиян и Арменска

8. отдел: В черквата св. Марина гласуват гърците от махали: Арменска, Полат, Чохаджиян, Юскюлюбеч, Хисар Ичи, Коч Хюсеин, Пазар Ичи, Ине Ходжа Румиян, Хаджи Хасан, Бей Меджид, Кечеджи Ине бей, Табак Хисар, Тюлбеки Ходжа, Мюезин Факъ, Якуб Факъ, Хаджиян, Кая Меджид, Хаджи Месут, Ибни Касъм Зимиян, Делинджилер, Ибни Касъм Маф Одалар, Гюл Бахче, Боюк Лаут, Каптиян Християн, Ине Ходжа, Керхане, Католическа, Кючук Лаут, Мараш, Джами Кебир, Аладжа Меджид и Хаджи Юмер /до Орта Мезар/

9 отдел : В българо-католическото мъжко училище при католическата катедрала гласуват българо-католиците от махали: Бей Меджид, Хаджи Хасан, Керхане, Кючук Лаут, Делинджер, Черковна улица, Костооглу улица, Касап Иван и Гьол Махала

10 отдел: В Арменското училище на Трихълмието гласуват арменците от махали: Юскюлюбеч, Коч Хюсеин, Арменска, Табак Хисар, Тюлбеки Ходжа, Хаджи Хасан, Кечеджи Ине Бей, Ибни Касъм, Хаджиян, Якуб Факъ, Хаджи Месут, Керхане, Боюк Лаут и Католическа

11 отдел: В Еврейското училище на Орта Мезар гласуват евреите от махали: Керван Сарай, Аслан Бей, Мараш и Мюселле.

Днес е ден за размисъл... Иначе на времето Иван Салабашев му е намерил цаката на Пловдив:

През есента на 1879 г. е избран за депутат в Областното събрание на Източна Румелия. Така започва дългата му политическа кариера. По това време той е много млад и почти неизвестен сред останалите депутати. Една щастлива случайност обаче привлича вниманието на всички върху него – той предлага прилагане на математически алгоритъм за политическото решение на проблема, свързан с избиране само на българи в първия Постоянен комитет на Източна Румелия. Според „Органическия устав” той се състои от 10 члена, избрани измежду депутатите на Областното събрание и играе роля на правителство на Източна Румелия.
В деня на избора на Постоянен комитет – 26 октомври 1879 г. – българите са загрижени, защото, ако малцинствата успеят да прокарат в комитета 4 свои депутати, то те, при най-малкото разцепление на българското мнозинство, ще имат решаващо влияние върху управлението и ще наложат поверяването на някои дирекции в ръцете на представители на други етноси – гърци или турци.
В навечерието на изборите всички присъстващи в Пловдив 30 български депутати се събират в Българската митрополия, за да се съвещават. Преобладава мнението, че е абсолютно невъзможно да се изберат само българи в Постоянния комитет, защото е необходимо всеки от кандидатите на българите да получи най-малко по 18 гласа. Предлага се вариант за споразумение с някаква небългарска фракция, като й се отстъпят 2 места в Постоянния комитет, при условие че депутатите на тази фракция ще гласуват заедно с българите. Неочаквано, никому неизвестният Иван Салабашев взема думата и заявява, че е намерил начин, без съдействието на опозиционна фракция, в Постоянния комитет да се изберат само българи. Младият математик предлага следното: българските депутати предварително се споразумяват да гласуват само за 10 души, като осигуряват всеки кандидат да получи точно 18 гласа (30 бюлетини по 6 имена = 180 гласа, подадени за 10 кандидати); в такъв случай всичките 10 души ще бъдат избрани, тъй като никой небългарски кандидат не може да получи повече от 17 гласа. Така Салабашев, използвайки математически модел, намира бързо решение на задачата за избора. Първоначално влиятелните депутати, събрани в Пловдивската митрополия не желаят да изслушат младия Салабашев. Благодарение на убедителността на двама негови приятели – Григор Караджов, директор на Пловдивската гимназия и Димитър Наумов, председател на Старозагорския окръжен съд – се стига до изслушването му. Същата вечер в Митрополията провежда пробен избор на Постоянен комитет, за да се провери предложения от Салабашев модел на гласуване.
На следващия ден при действителните избори българите прилагат същия алгоритъм и постигат пълна изборна победа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как един български депутат печели изборите през 1908 г. Той се казва Антон Франгя – адвокат и политик от Прогресивнолибералната партия, става и министър. Негов конкурент е Стоян Михайловски – виден български писател и общественик, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Тогава се явява на изборите като кандидат от Земеделската партия. И двамата отиват на предизборен митинг в Нова Загора. От един балкон Стоян Михайловски два часа държи реч. Той е френски възпитаник, говори за принципите на демокрацията. Започва още от Древна Гърция, минава през Рим и завършва речта си: Vive la republique ! Vive la democratie !(Да живее републиката! Да живее демокрацията!) Непознатите думи отекват пред събралото си множество – селяни от околните села, доведени почти насила. Франгя се обръща към тях: „Чухте ли какво каза? Той ме напсува на влашки”. Народът му се доверява и така Антон Франгя печели изборите. Понякога така се влиза в Народното събрание – с удари под кръста.

Редактирано от komitaO3 на 03.04.21 12:54.

- Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! - извика бай Ганьо и удари силно по масата.

- А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че ти бе, бай Ганьо, нали си; уж либерал - осмели се да възрази Бочоолу.

- Кой ти каза, че съм либерал! - попита строго бай Ганьо.

- Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко си ги псувал, как да не си либерал? Не знаеш ли - ти сам каза, - че даже на Иречека си се хвалил, че си либерал? - възразяваше Бочоолу.

- Ей че си прост! - отговаря със снизходителна усмивка бай Ганьо. - Че какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз, един Иречек ако не метна, кого ще метна?

0 1 3 5 6 8
0 1 3 5 6 8
0 1 3 5 6 8
0 1 3 5 6 8
0 1 3 5 6 8
0 1 3 5 6 8
0 2 3 5 7 8
0 2 3 5 7 8
0 2 3 5 7 8
0 2 3 5 7 8
0 2 3 5 7 8
0 2 3 5 7 8
0 2 4 5 7 9
0 2 4 5 7 9
0 2 4 5 7 9
0 2 4 5 7 9
0 2 4 5 7 9
0 2 4 5 7 9
1 2 4 6 7 9
1 2 4 6 7 9
1 2 4 6 7 9
1 2 4 6 7 9
1 2 4 6 7 9
1 2 4 6 7 9
1 3 4 6 8 9
1 3 4 6 8 9
1 3 4 6 8 9
1 3 4 6 8 9
1 3 4 6 8 9
1 3 4 6 8 9

е те така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

НЕРЕДНОСТИ ПО ИЗБОРИТЕ В ЕНИДЖЕ ВАРДАР
През октомври 1908 г. се провеждат изборите за Отомански парламент. В тях участва и Съюзът на българските конституционни клубове, учреден през м. септември в Солун . От Енидже Вардар учредители са Димитър Христов и Христо Сърбинов, а от Гумендже – Гоно Кьосев и Христо Стаменитов. По-късно в града се създава клуб, на който председател става учителят Димитър Лешников. В спомените си архиерейският наместник по това време Тома Николов пиши, че Лешников, по препоръка на Апостол войвода е бил „в тесни връзки с четниците”. Българският Конституционен клуб участва активно в подготовката и поради много нарушения иска касиране на изборите в Енидже Вардар. В документ, приет на събрание от 18 октомври четем:
БКК в Енидже Вардар, като взе в предвид:
1. Че едно грамадно множество граждани и селяни – честни данъкоплатци, са лишени от правото на гласоподаване;
2. Че проверочната комисия при тукашното беледие никак не се съобрази с чл.12, 13 и 14 от закона за изборите;
3. Че избирателната урна на 15 того биде оставена цял час в стаята, дето се провеждат изборите, без да бъде запечатана, тъй като комисията предпочете да изпраща войниците, напущащи тоя ден града, отколкото да си върши работата;
4. Че при гласуването на повечето от турските махали не биде поканен никой от наша страна да присъства;
5. Че много турци не имеющи право да гласуват се пуснаха до урната и бюлетините им се приеха, като напр. Мехмед-Али, Гайби Ахмед-Алидъ, Сабри Мехмед и пр.и пр.
6. Че едно и също лице се допусна два пъти да хвърля бюлетина;
7. Че много стари и болни турци се допуснаха да гласуват чрез упълномощени лица, когато на нашите се отнема това право;
8. Че много християни с право на глас и записани в изборните списъци, с криво произнасяне на техните имена се лишават от това право и
9. Понеже грубо се нарушиха 29 и 31 чл. чл. от закона за изборите РЕШИ:
I. Да иска да се касира изборът в Ениджевардарска секция;
II. Да протестира най-енергично против нарушенията на изборния закон от проверочната комисия при беледието, пред Негово Превъзходителство Солунският валия, пред Младотурския комитет ”Съединение и Напредък” и пред Централното бюро на клубовете и
III. Телеграфически да иска анкетна комисия
подпис: Д.Х.Б. Енидже Вардар, 21 октомври 1908 г.
================
(източник: в. Вести, год ХIX, бр.16 от 31.10.1908 г.)
На снимката учредителите на СБКК в Солун, сред които са представителите на Енидже Вардар и Гумендже