Ти нали много рекомендуваше документите на ЦРУ

ЦРУ през 1950: Македонският парламент е готов да обяви присъединяване към България.
"Само името й е реално, другото е измама", констатират от американското разузнаване за тогавашната югорепублика.
Македонците не разбират новия език

Управляващите комунисти в Скопие са про-български настроени

Македония е най-нестабилната Титова република. Нейните комунисти са про-български настроени. Културните връзки със София са по-силни отколкото тези с Белград. Парламентът в Скопие е настроен революционно. Първото по-сериозно сътресение ще отцепи Македония от останалите републики в Югославия. Това констатира Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ в свой секретен доклад от 17 февруари 1950 г. Документът, озаглавен "Относно Македонският въпрос в Югославия", е в обем от 10 страници и е декласифициран на 04.12.2001 г., а на 15 декември 2016 е публикуван в дигиталния архив на службата, където може да бъде намерен и сега.
Преди 70 години американската разузнавателна служба описва една съвсем различна Македония от тази, която виждаме днес в медийните информации от двете страни на границата покрай споровете за българското вето, договора за добросъседство и общата ни история: "В републиката, откъснала се от Османската империя преди едва 30 години, няма истински републиканци. Времето не беше достатъчно за формирането им. Македонците са разделени на про-български и про-сръбски настроени. Управляващите комунисти клонят към София и са подозрителни към всичко, което идва от Белград. Те само се преструват на комунисти, но са много повече националисти".

Докладът отразява обществено-политическите настроения в тогавашната югорепублика, разделена от силите, теглещи я към София и Белград, но и ролята на "големия брат" в Москва:

"СССР искаше да създаде "македонска република" от Югославска Македония (днес Народна република Македония), Пиринска Македония (в днешна България) и Егейска Македония в Гърция. Тази република трябваше да е част от България. По този начин Москва искаше да засили позициите на Българската комунистическа партия, която (в края на Втората световна война - бел.ред.) не взе властта сама и не се бори кой знае колко за нея, а беше поставена там от Червената армия. Влиянието й сред масите в България е слабо, много по-слабо отколкото влиянието на Югославската комунистическа партия над масите в Югославия. Нейната власт е основана изключително на силата. С взимането на Македония, БКП ще придобие престиж в очите на хората и ще консолидира властта си. От гледна точна на световния пролетариат е без значение дали Македония ще е в рамките на България или на Югославия", пише в доклада.
Авторът му уточнява, че идеята за обединение с България зрее в македонското общество още от освобождението от османско владичество няколко десетилетия по-рано, в края на Балканската война, но македонските комунисти са я приели като своя. "Всички хора с различно мнение, включително комунисти, бяха елиминирани от властовите позиции. Македонците обаче не показват своето отношение. Те са тихи и чакат подходящия момент, за да реализират идеята си. Страхуват се от Белград, защото Югославската комунистическа партия вярва, че Македонската република трябва да остане в Югославия. За нея всеки на различно мнение е предател", четем в документа. Той описва и какво е отношението към местното сръбско население, напуснало в голямата си част района през Втората световна война. Част от него се опитва да се завърне след края й, но не е прието радушно от новата власт в Скопие:

"Те конфискува собствеността на всички сърби, които избягаха в Сърбия по време на войната и българската администрация. Те не само са лишени от имотите си, но им е забранено да се връщат. Няма изричен закон затова - просто не им се издава удостоверение за гражданство. Такова отношение на властите може да бъде разбрано само от онези, за които не е тайна, че управляващите в Скопие комунисти всъщност за про-български настроени".
Резолюцията на Коминформбюро от 28 юни 1948 г., довела до скъсването на отношенията между комунистическите ръководители на Югославия – Тито и на Съветския съюз – Сталин, е приета от македонските власти с радост, отбелязва американското разузнаване. Докладът разказва, че Резолюцията окуражава про-българските настроения в югорепубликата, а парламентът в Скопие дори е бил готов да обяви отцепването й от Югославия и присъединяване към България: "Управляващите комунисти в Македония вярват, че е дошло времето за реализиране на тяхната идея и копнеж. Последвалите събития обаче доказаха, че е било твърде рано. Маршал Тито и Централният комитет на Югославската комунистическа партия остават силни. Всичко приключи с отстраняването на няколко министри в македонското правителство, съдебен процес в Скопие и премахването на всички подозрителни. Някои от тях избягаха в България, включително доскорошни депутати. Други, които публично приветстваха резолюцията, бяха арестувани".
В усилията си да задържи Македония Тито използва стратегията на "моркова и пръчката". От една страна са репресиите и смазването на всяко неподчинение, но от друга югославският диктатор се опитва да спечели сърцата на македонците. Това води до решението за създаване на официален македонски език. Той обаче не се псореща добре от населението край Вардар, защото е много по-близък до сръбския отколкото до езика, на който говори то по онова време и, който ЦРУ описва като "много по-свързан с българския":
"Днешният македонски език е създаден с укази на комунистическия режим. Всички фамилни имена бяха променени. Книгите се печатат на македонски език, който македонците не разбират. Много комунисти се обявиха против него. Чеда Миндерович, генерален секретар на Съюза на югославските писатели, беше решително против македонския език и като директор на сръбското издателство "Просвета" той отказваше да печата книги на македонски. Македонците говорят език, който е преходен между сръбски и български, но е много по-свързан с българския. Той никога не е писан в книги. След Първата световна война сръбският писател от македонски произход Григорие Божович, написа няколко книги на македонски език, който самият той, като автор, създаде".

По темата за македонския език в доклада четем още: "Тито смяташе че със създаването на новия език ще спечели македонците и преди всичко македонската интелигенция, преобладаващата част от която е образована в България и споделя про-български нагласи. В началото изглеждаше, че той успява и, че Народна република Македония е най-вярната му република. Но интелигенцията, радвайки се на новите правата, дадени й от Тито, си мислеше, че се отдалечава от сърбите и Белград. Със резолюцията на Коминформ същата тази интелигенция реши, че е дошло времето да покаже истинското си лице и да оглави следващата стъпка - инкорпорирането на Македония в България".

Парадоксалното положение в югославска Македония от края на 40-е години на 20-и век е може би най-добре описано в следния цитат от документа: "От тази гледна точка, усилията на Югославската комунистическа партия по отношение на Македония, се оказаха провал. Те създадоха република, без републиканци, социалистическа държава без социалисти, комунистическа власт без политически образовани комунисти. Създадоха език, който никой не разбира. Държава, чужда на гражданите в нея. Само името й е реално, другото е измама. Македонците са се оттеглили в очакване. Те смятат, че настоящата ситуация е само преходен период".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от komitaO3 на 27.03.21 21:57.

Ще ти отговори, колкото и на мен, когато наскоро му зададох въпроса:
кое е по-важно - какво е населението на една земя или в коя държава се намира?

Македонците не разбират новия език
Ова се смешки, дали навистина веруваш во вакво нешто. Прилепско-Битолско-Велески диалект не е разбран надвор од тој регион и поразбирлив е книжевниот Бугарски во Охрид или Скопје?
Што се однесува за другото, сум ставил неколку Циа архиви овде и што со тоа, секој може да пребарува и да ги види оригиналните репорти и да добие колку толку балансиран поглед.
Нема потреба да ги читам преку trud.bg. Посебно што некои работи што се испуштени во истиот тој извештај, како напимер овој дел при крајот:
The Macedonian citizens wish to get rid of any authority, any authority , any dictatorship , first of all of the Communist. They want to create a Macedonian republic from the present People's Republic of Macedonia, the PIRIN Macedonia in Bulgaria and from Greek Macedonia. This Macedonian republic would join a great Balkan Federation.

Во кој контекст си ми го задал ова прашање, потсети ме.

Ако ова е верно, защо власите са по-малку от останатите во РСМ и се така е било?

Затоа што се асимилираат насекаде. Каде се Куманите , пра Бугарите, Готите, Траките , Словенските племиња, Печенизите, итн, итн во денешна Бугарија? Тоа што не постојата денеска таму, не значи дека не останале генетска трага.

Кое е по-релевантно: какво е населението на дадена област или към коя държава принадлежи?
Да не изпадне дека С. Македония е била в Османския султанат найдолго?
А какво според теб е населението на С. Македония (Керамисията/Кутмичевица, Битолско-прилепското поле) от края на 7-ми век до началото на 9-ти?
А потоа та се до доагянето на Отоманите?
Дискусијата беше околу дали ние може да кажеме дека имаме било каква врска со Јустинијан. Власите ги спомнав како очигледно домородно население (и покрај тоа што доаѓаат од Албанија пред 2-3 века, но не се знае каде се пред 10 века и слично). Што се однесува до 7 век, веројатно алудираш на Кубер, па познато е дека токму тој дошол со мегу другото со еден куп Ромеи (Сермезијанци) односно староседелци. Имало со него и пра Бугари, живееле покрај Словени. Кој колку во кој процент бил, тоа е невозможно да се каже. 7-9 век е многу малку позната.

Редактирано от Protostrator на 29.03.21 18:45.

Ето го и ЦРУ документа:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Генетическа следа вероятно има от всички народи, взели участие в етногенезата на българите. Смея да твърдя, че това е и вашата етногенеза, т.е. същата или барем почти.

Само че, колкото по-близки по-време са тези народи, толкова по-сигурни са следите им в днешните народи и колкото континюитета им е бил по-продължителен, толкова по сигурно е и присъствието им днес, било под какво и да е име (освен българи си имаме турци, татари, гагаузи, роми и т.н.).

Начетен си и си се интересувал, поради което са ти познати и историческите източници. Власите са си загадка за науката като цяло и разни карпатски и прочие теории са необходим компромис за поне някакво обяснение, поради липсата на сигурно доказана теория за произхода им.
Ии да, не е много ясна картината до 9-ти век, но после е позната и туку-така българи в повардарието се не взимат изневиделица! Освен споменатия
от теб Кубер (от интереса ти, би следвало да си установил, па било то и с неудоволствие, че където и да са, обикновено българите наметват своя етноним на околните, а не обратното), Мадарския конник дава вероятно познати ти сведения по въпроса.

А Юстиниян и античните народи ги остави. Като цяло в Европа трагите им из днешните народи не са големи, освен при баските. Ако мислиш различно, то тогава и за гърците би следвало да признаеш това, но не съм забелязал в РСМ на тях да гледат като на преки наследници на елините...