Не казвам че аз го измислих но много отдавна ми е / Политика, Свят / Македония

Вярно е, че провокирах по-горе, че най-добре да следваме “твоята” политика и да забравим за тях, но бях искрен и аз наистина мисля, че това може би е най-правилното решение. Ако си спомняш още с зората на ветото аз самият подкрепяйки го повтарях непрекъснато, че трябва да забравим за хората там, те са чужди граждани, а ние си имаме работа с държава която в основата си е създадена на антитезата на нашата, на наша антиматерия. Самото съществуване на македонизма във вида, който северно-македонците живеят и вярват е антитеза на нашата идентичност във вида с която живеем от векове. И като говоря за синини от наша страна имам предвид точно това, ще се опитам образно да се изразя - можехме да живеем с тая рана още някое време продължавайки да не мислим за нея, от време на време раната ще гноясва с някое дело в Страсбург с някой наш цирей дето да ни вади от нерви , ще почистваме и сменяме превръзките и ще се правим, че раната я няма през останалото време. Но ще знаем, че същата никога няма да се излекува и че има пълния риск да се превърне в злокачествено образувание. Но един път решили вече да го излекуваме има два пътя - на кардинална хирургия или на дълго лечение със всичките му рискове и в двата варианта. “Твоят” вариант, а изглежда на 90% от българите е първия - вето до дупка, открита битка с държавата им - в тоя случай обаче забравяме за хората там, забравяме за приятелствата, забравяме чувствата си. В крайна сметка който се чувства българин - да взима паспорт (макар че и това вече стана доста трудно), да целува пищова и камата и да минава насам. Вторият вариант изисква по-голямо усилие. По-голямо мислене, повече тактика и опит да разбереш какво им е в главите, за да знаеш какво да правиш. Ние никога не сме били добри по тоя начин на поведение, изисква се дисциплина и широкоскроеност. Но дори и тоя начин да бяхме избрали, дори и най-либералния подход да бяхме избрали да бяхме дяволски добри в това и ние и те - пак има една дълбока разделителна линия на свят-антисвят през която няма минаване. Точно това обяснява Гърдев, но почти никой не го разбра тук. Нашият македонизъм е нещо съвсем обратното на техния македонизъм, нашия македонизъм е ядката, а България е черупката. Нашият, родният македонизъм обаче за съжаление вече загуби битката, най-вероятно е време на хард българизъм със всичките му рискове и синини. Както направихме с нашите хира в Гърция. Който е наш, по-важно му е да е наш - да идва насам, другите - сбогом.
Та така че, като ти споменах името нямах лоша умисъл, надявам се разбра.