Малески: Македонија нема средновековно минато / Политика, Свят / Македония

Кога дојдоа Бугарите во четириесет и првата, ние излеговме и ги пречекавме со цвеќе. Потоа дојдоа партизаните и ние ги пречекавме со цвеќе. Сега кој и да дојде, пак ќе излеземе и ќе го пречекаме со цвеќе. Дал Господ цвеќе во Македонија, има за сите.

Уморен сум од „дебатите“ помеѓу хистеризираните општества, македонското и бугарското, за тоа што биле Македонците пред 1944 година, етнички Македонци или македонски Бугари?! Нашата кафеанска „аргументирана теза“ е дека нашите баби и прабаби ни кажувале дека отсекогаш себе си се сметале за Македонци, и тие и нивните фамилии. За тоа сме фатени како слеп за стап на тој начин бранејќи го нашиот етнонационален идентитет од загрозувачките напади од (не)официјална Софија, а нивните „крунски“ докази се дека речиси сите наши револуционери пред и по илинденскиот период се сметале за македонски Бугари, и за тоа имало несоборливи факти. За да не навлегуваме во непотребни и беспредметни дебати околу овој „суштински“ историски спор, најподробно да ни биде претставена фактичката состојба со етничкото чувство на населението кое живеело по долината на реката Вардар ќе пренесам еден ФБ статус, кој го прочитав под еден пост, сметајќи дека сликовито најдобро го опишува(л) нашиот предвоен дух.

Малески на удар
Имено, граѓанинот преку анегдота открива за кого се бореле Македонците, како се чувствувале и на која страна во војната биле. Парафразирам: Кога се распаѓаше Југославија, гледајќи ги тенковите на ЈНА како итаат кон боиштата во Хрватска и во Босна и Херцеговина, гледавме крвопролевања, сите бевме испоседнати пред телевизорите за да го следиме развојот на настаните и со огромен страв да не дојде истото и кај нас, воената криза да ескалира и на нашата почва, мојата сваќа Мица која потекнуваше од Светиниколско, ме тешеше со зборовите: не се коси (грижи) свате, кога дојдоа Бугарите во четириесет и првата, ние светиниколчани излеговме и ги пречекавме со цвеќе. Кога дојдоа партизаните во четириесет и четвртата, пак ние од Свети Николе излеговме и ги пречекавме со цвеќе. Сега, кој и да дојде, пак ќе излеземе и ќе го пречекаме со цвеќе. Дал Господ цвеќе во Македонија, има за сите.

Прочитајте и... Потрошениот шарм на Захариева
Мислам дека во овие неколку реченици е содржана супстанцијата на „воинствениот“ народен дух на просечниот Македонец, во тие опасни по живот времиња и невремиња, за што еклатантен пример и доказ е тоа што ние, во споредба со другите балкански нации, последни формиравме национална држава, некаде во средината на 20 век. Многу доцна. Последиците од тоа ги влечкаме до ден денешен, преку огромните историско-национални спорови со нашиот јужен и со нашиот источен сосед.

Како хиени на мрша му се нафрлуваат секој пат на професорот по меѓународни политички односи Денко Малески за секоја негова храбра изјава, со која сака да фрли нова светлина во македонскиот темен историски подрум, сакајќи да укаже дека и ние низ историјата сносиме наша, лично-колективна национална одговорност за трагедиите кои ни се случиле во 20 век. Што толку грешно кажа Малески кога нагласи дека Македонија немала средновековна историја (во одржавотворена заедница како што имале Србите и Бугарите) и дека денешната македонска држава е создадена како сплет на геополитичките судири и околности? Па веднаш дежурни медиуми, политичари, новинари, самопрогласени експерти за таа тема, историчари… како гладни пци му се навртуваат и не знаат кој попрво и повеќе ќе го искаса?

Прочитајте и... Потрошениот шарм на Захариева
Борци под јорган
Па, да, Македонија се создаде со АСНОМ, како вековна желба на македонскиот народ прво за социјална, потоа и за национална слобода во државна заедница како дел од пошироката федерација на Југославија, токму во моментот кога беа создадени геополитичките услови таа да биде создадена, односно признаена. Како што такви услови не беа создадени или не бевме ги создале ние како народ порано, во 19 век или во почетокот на 20-тиот, кога сите народи околу нас, согласно историските прилики, создадоа свои национални држави-монархии за потоа да ги прошират на сметка на македонските територии. Нешто за кое, своевремено, не предупредуваше духовниот татко на македонизмот, великиот Крсте Петков Мисирков во своето епохално дело „За македонцките работи“. Од кое, ниту тогаш, пред сто години, а богами ниту денес, не научивме воопшто ништо или многу малку. Срамот за тоа, колективно, го носиме сите на нашите плеќи!

Прочитајте и... Потрошениот шарм на Захариева
Историјата е воденица која меле се пред себе, но и река која незапирливо тече. Нас никој ниту не прашал, ниту пак во дадениот историски момент некој ни помогнал да добиеме толку мечтаена, целосна политичка национална и социјална слобода. Ние сме тие кои сме требале да создадеме историско-политички услови за тоа и за нив сами да се избориме. Да не биде дека само на уста сме јаки, дека толку сме ја посакувале слободата, а кога требало за неа да се бориме ние сме се фаќале за јорганот! Или за цвеќето, уште пострашно!

Една държава днес е толкова по-добра, колкото е свързана с околните си и света. Македонците нищо не знаете за нас. България не е само София, Банско и Черно море. Както и Сърбия не е Белград и Нови Сад, нито Румъния Букурещ и Констанца, нито Гърция Солун и Атина. Всеки има географски региони развити и в застой. Всеки иска да се развива. За Гърция, България и Румъния е северозапада им. За Сърбия е... Цяла Сърбия без Войводина.
При нас проблем е юга също, с Пирин, Странджа Родопите, десния бряг на Струма. Парадокса е, че те са най-близо до развитите центрове и столици на съседите, а районите се обезлюдяват и страдат. Причините са само в тъпите ни балкански тикви и кратуни. Всеки трепери да не го завземе съседа му, "недай си Боже", че и да ги изпревари, да си нареди живота по-добре.

Не сме само ние и Вие жалки тъпаци. Румънците треперят за унгарците си в Банат и Трансилвания. Нищо не правеха с години там. Сърбите по същата причина за власите и унгарците в тяхната част на региона. Сакън, да не ревнат местните за права някакви. Гърците десетки години държаха севера и запада в мизерия буквално заради албанци и българи. В Сърбия юга не е мръднал от 80те. В Парачин, Лесковац, Крушевац, Враня ходил ли си? Нищо не мърда, нищо не шава. За Зайчар, Княжевац, Неготин да не говорим. Там най-интересни са битаците. Пирот има завод за гуми, познай защо!

Сега отвори картата на Римската империя или някоя средновековна. Виж къде е минавал пътя от Рим, през Белград и София за Солун и Цариград. Къде, какво и защо са строили римляните в държавата си. Къде е бил каменния мост през Дунав. Къде са най-големите им градове и центрове на Балканите. В средновековието какви градове са били Видин, Арад, Северин, а Банат и Трансилвания какво чудо е.

Европа се обедини по пример и като символ на Карл Велики - една култура, корен, цивилизация. Районите в съседство Бенелюкс, Рейн, Милано, Барселона, Виена, Будапеща са по-развити от вътрешността. Ние тук сме животни, човек! Не е човешко да се мразиш и вредиш на себе си и околните в такава степен. И на запад не се харесват и обичат, не ядат и пият заедно даже, но като е за общо добро сядат на маса да правят бизнес, пари и се развиват. Така се свързват, богатеят заедно и помиряват. Ние обратното, сядаме на маса да пием и ядем като братя, за да се уверим колко сме близки, без нищо да правим един за друг и заедно. Разлика са само България и Румъния с двата моста вече, а магистрала Ниш-София още не е и пусната. Сърбите я строяха от както се помня. Сърбите са най-големите говеда. Каквото щеш ми разправяй. Огромна граница с Румъния, граничен пункт и път като хората до нея нямат.

Потенциала на региона е колосален и като пазар, ресурси си имаме, като добавим бившите СССр републики Молдова, Украйна, които тънат и те в мизерия, съседната на Балканите Южна Италия е язва за ЕС, също. Всичко от нас зависи и няма как съюза да изпревари САЩ и Китай без нас. Ако не е уродливата политика на Русия всячески да пречи на европейското развитие на изток, само и само да не личи колко е изостанала и тя. Ако не беше Турция толкова самовлюбена, азиатска и мнителна, с Кавказките републики и черноморието, европейският център щеше пак да е тук, а не Париж-Берлин-Лондон. Географски нашата свързаност е с перспектива вътрешна Азия и Китай, не САЩ. Старите търговски пътища от памтивека. На нас контакти и пътища модерни, съвременни ни липсват със Северна Европа и Балтика. Рига, Вилнюс и Стокхолм през Киев или Кошице са ни по-близо от Париж, Лондон и Мадрид. А никой от тук не ходи натам и няма път да води в тази посока. Кошмар е дестинацията.

Затова и ни се смеят, подиграват ни, за цяла Европа балканците и изтока сме като цигани.

Стана дълго, но ще ти дам един малък, жалък пример с България, който съм сигурен, че не знаеш и не познаваш. В най-проблемната за балканите някога територия - Скития, през комунизма беше направен опит за нещо като магистрала. Тръгва от Варна уж за София и спира след 40километра, доста преди един град наш - Шумен. Сега вече е до Шумен.
Там нищо няма. Представи си нищо - кър и голи баири. Залежи само от каолин - глина за керамика и калцит. Запустели села и малки градчета смесени българи, турци, цигани, всякакви.
Десетки години вече хора от голяма Варна пътуват всеки ден и работят в Шумен и региона. Там е една от най-големите и световни вече с чисто български капитал консорциум - Теси / Фикосота. Като "Горенье" (все още не чак толкова големи), само че словенците станаха китайци. Имат си вече фабрика и в... Украйна.
В региона е и Кай Груп, най-големите производители на керамика на балканите, купени вече от най-голямата в света компания за керамични плочки, американци.
Там е и Рока, която е сред най-престижните марки фаянс за баня, българската фабрика е с по-добро качество, печалба и всичко от испанската.
На близо е Тракия глас-Шишеджам, които са турска фирма, инвестицията им тук си седи мисля най-голямата на балканите като стойност в пари от "0" - "на зелено". Произвеждат всякакъв вид стъкло и Тойота, БМВ стъклата ги правят тук.
Отделно имат Соди Девна-Солвей, най-големият производител на калцирана сода в Европа, от най-големите в света.
Недалеч са и Хювефарма, на един българин, който има фабрики за хапчета и в щатите. Той държи и пристанище Бургас и българското корабоплаване.
Това е индустрия за цял свят на територия по-малка от Северна Македония, тръгнала от една разнебитена 40км магистрала и порутено пристанище, с път за север и юг. Не споменаваме редица още хранителни, млекопреработвателни, пивоварни, алкохолни и други световни фирми в региона. Там кой управлява в София дори е без значение и въпрос на клюки. Най-отдалечени от столицата, от Белград, от Солун, че и Европа.

99,9 % се дължи на местните български граждани постигнатото. Не са цъфнали, но сами се оправят и продават. Ако питаш мен, повече им се пречи отколкото помага. Даже не им прави впечатление, че древните столици и богата история са там, най-стара и голяма джамия, османците първата им железница пак е Русе-Варна и т.н.
Тези хора по нищо не се различават от битолчани и прилепчани, велесчани и щипяни. Само дето никого не мразят и никой не ги мрази. Напротив, знаем ги като българите с най-широка душа. Ако идеш там ще ти се радват като на малко дете, щото за такива само са чували, но не са виждали.

Там живеят, имаме и малко татари, ама истински! Вие си бранете македонизма.