Знаем, че в славянските езици фамилните имена, за разлика от други езици, се скланят за да показват притежание:
-ов, -ев
-ски
-ин

В българския най-често се ползват -ов, -ев. Когато се ползват другите две склонения те обикновено са самостоятелни: Коняр-ски, Рибар-ски, Веш-ин, Рал-ин.
В СевМакия обаче най-често се ползва двойно склонение, първото на -ов, -ев, а второто на -ски. Например: Георги-ев-ски, Кон-ев-ски и т.н.

Въпросът ми е, дали македонските власти са провеждали Възродителен процес подобно на такъв в България преди 35 години, с цел да променят произхода на хората? И затова принудително са закачали - ски на българските фамилии, подобно на -ич в сръбските?

Тука:

https://groups.google.com/g/macedonia-discussion-group/c/7XnATBYBOlQ?pli=1

са си похортували по този въпрос.

В Полша също има много -овски и -евски (Piotrowski, Przybyszewski), но има и само -ски или -ински (Plewnicki, Kaczynski).

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!

А пък Тодор Балкански в книгата си "Родово фамилни имена на -ски в България, Банат и Македония" твърди, че баща на "-ски"-орската реформа в Македония е... Венемиан Тошев (станал по-късно Венко Марковски). През 30-те години е проповядвал тази идея в македонския литературен клуб вследствие на което Никола Неделков се прекръстил на Коле Неделковски, а пък Никола Вапцаров адаптирал (за кратко) фамилията си на Багрицки

От книгата на Тодор Балкански:

Първите имена на -ски са въведени з а д ъ л ж и т е л н о от
партизаните в свободната територия в с. Подвис, Кичевско на
23.IX. 1943 г. Срв. един спомен на ученик от училището: “Уште
повеке што кога не призоваваше от списокот -.. —, напишан на рака,
презиминьата ни завръшваа на -ски. Во почетскот бевме збунети,
но подоцна Василко (учителят — бел. Т. Б.) ни обрасни дека сме
македонци и дека отсега натаму ке учиме на македонски jазик и
ке се презиваме снака, што бевме запищани во училището“29
.
Концепцията за имената на партизанското окръжно е изработена
от В. Марковски, който е фактор в партизанското ръководство.
През 1947 г. в Югославия се приема “Закон за личните имена”,
настъпва стихията за масово преправяне на имената на македонските българи от завършеци на -ов, -ев на -ски. Така се извършва
македонизацията преди всичко по антропонимен път, като н ас и л и е т о, започнато в Подвис, се сменя от п о д р а ж а н и е т о:
променят имената си не само видни държавници като Лазар
КолЈшев на Колиш?вски, но и бъдещият най-изявен езиковед на
Македония Блогоя Конев станал вече Блаже Конески

Да, същата тема.

Друго което ми прави впечатление е че -ов, -ев се ползва след собственото име на притежателя. Докато - ски се ползва когато притежателя не е човек или това не е собственото му име а прякор/професия: Старопланински, Искърски, Софиянски, Левски, Рибарски.

Изглежда са искали умишлено да заменят -ов със -ски, за да се различават от българите, но понеже звучи фалшиво да се казват примерно Ивански, Антонски, Груйски, Зайски и т.н. са оставили и -ов, -ев.

Да, точно това предполагах, че и те за правили "Възродителен процес". Нас за такова нещо правозащитните организации и великите сили ни направиха на луди, чудя се защо нашите политици не изискат от правозащитните организации и великите сили реципрочно отношение към тях.

Прави ми впечатление, че и сега сред фамилните имена източно от река Вардар преобладават на -ов или -ев, а западно от Вардар на 90% са на -ски, но -овски, -евски или - оски, - ески, много рядко само на -ски. Не ми е ясно как така е станало, че за някои фамилии "в" се е изгубило, а за други не. Има и такива , особено в крайния запад, в които при -ев, "в" също се е изгубило и стават вместо Кокалев - Кокале, вместо Бодлев - Бодле и пр.

семејствата не са приели новата “мода“ т.е. и до днес си остваат на -ов -ев. Значи имало е “препорака“ имената да се сменат на -ски но след масовиа отказ не се продолжава с инсистирането. Всепак, след време остава едно внушение че тези които искали да се допаднат на некого или на себе си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно момче, потомък на големия род Карагюлеви от Охрид, днес се казва така- Даниел Карагюле, без да се отрича от славните си предци.