Многу комунисти беа со ов/ев - Киро Глигоров, Петар Гошев, Љупчо Арсов, Вера Ацева, Страхил Гигов итн. Тие првите ќе променеа презимето да беше некаква државна стратегија.
Мене презимето ми завршува на ев, немам чуено дека некој правел притисок на времето да се додаде ски. Генерално во Охридско има(ше) многу кои немаат никаква додаток - нпр Александар Маленко. Со урбанизацијата многу од село кога доаѓаат во градови додаваат ски. Та така ев/ов барем во Охрид значи старо градско семејство, а ски дојден од село. Во други краеви , веројатно друга приказна...

Не съм съгласен, че Средногорските на -ек идват от чешки. Местен феномен са, има ги в Панагюрско, Пирдопско, срещат се и извън региона, в Тетевенско. Нищо от чешкото културно влияние няма във Пръдлек/ов, Фасуланек, Сополанек, Бобек/ов, Миришлеков, Гайтанеков, Кокаланеков, Келешек, Мисиреков, Келявек. Идва от родови прякори - Пръдлеци/Пръдлек, Фасуланци/Фасуланек, Мисиреци/Мисирек, Келявци/Келявек и пр.

Редактирано от Dean Dimov на 06.03.21 20:21.

Е па Пръдлеков как да не си кръсти децата напр. Петрови на дядо им Петър?...

Е да, понякога си трябва..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От една дисертация - ОНОМАСТИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ СЕЛИЩА В СЕВЕРНАТА ЧАСТ НА
МОЛДОВСКИЯ БУДЖАК:

§53. Наставки:
- ак: Кушлак, Шупак;
- аки: Градината на мош Спираки, Кондакови, Михалаки, Петраки;
- ек:
Тези имена на – ек са открити за първи път в Средногорието: Тиханек(ов), Ослек(ов),
Гергинек (ов) (Копривщица, Стрелча и Панагюрище). Някои са ги възприемали за ФИ,
но после са допълнително фамилизирани с –ов. Впоследствие се откри, че имената са
познати в цялата българска езикова територия: Бобикови;

Редактирано от cumanich126454 на 07.03.21 09:07.

Да, явно тази форма на принадлежност (-ек) е била ползвана и в България навремето. Българският и чешкият са близки. С развитието на езиците в Чехия е останало масовото ползване на тази форма, а в България рядко. Има и думи, които се ползват масово в единия език, а в другия звучат архаично и смешно, но се знаят.

"А -ин показва произход от жена, ако не се знае бащата."
Почерненото е било вярно само за т.нар. бащино (второ) име и през 20-ти век.
Фамилните имена на -ин идват от имена на вдовици и жени с мъже на гурбет, както се спомена и по-горе.
Доколкото изобщо се е случвало някоя мома или вдовица да роди без брак в предходните векове, е било много, много рядко и обикновено цялото село или махала са знаели или подозирали кой е бащата. ;) А фамилии на -ин има доста повече.

Васил Левски ние сме го кръстили по сегашния тертип Васил Иванов Кунчев, но сме чели, че в Карлово като момче той е бил известен като Васил Гинин. Баща му е бил починал, не че не се е знаел.

”...но ти му се смееш с усмивката чиста на своя малък син...”

Определно забелязван, че в бълрския език -ов/-ев се ползва, когато се показва произход от човек, и то от личното му име. Ако произходът е от неодушевен предмет, от прякор или професия, тогава се ползва -ски.

Това никак не е вярно - изреждам само няколко фамилии на познати хора около мен: Мечкаров, Тенекеджиев, Златарев, Сапунджиев, Седларов, Безлов.

Да, съгласих се, явно произходът от професия има окончания и на -ов/-ев и на -ски. Може би има обяснение. Защо един път е Златарски, друг път Златарев? Може би в първия случай се има предвид, че родът е златарски (има традиция да се занимава със злато), а при втория че конкретния родоначалник - примерно дядото е златар. Или може би са избрали това което им звучи по-добре, без правило.

Да, правилно допълнение, освен да не се знае бащата има много други случаи при които се взема произхода от майката.