За който няма архиви, няма спомени, не съществуват пътешественици и независими доказателства. Същия този, който се хвалеше как бугарките му целували нозете во Стара Загора. Дедо му кажал дека се македонци, а Тито е и началото, и вечността. Насладете се:

Сум растел во фамилија во која и мојот прадедо Апостол од Кичево се доживуваше како Македонец, а беше роден во 19 век. Значи македонска самосвест постоела далеку пред Коминтерната. Не дошол Тито или Коминтерната да ни кажат од денес 2 август 1944 вие сте Македонци!!! Да не постоела таа автохтона, ендемична македонска свест, немало да се случи АСНОМ.

Никогаш не ги слушнав ниту нив, ниту бабите да спомнат: Види внучко ние сме Македонци ама македонски Бугари. Никогаш. Тоа не постои. Таа кованица е измислица на некои ваши политичари од минатиот век. Или си Македонец или не си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко е нескромно, особено със скромния интелектуален потенциал, с който разполага автора, да анонсира, че се обръща към цял един, чужд нему народ. Къде си тръгнал, обущарю!

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди да се пише е добре да се чете.

Аз не знам дали имаш предвид Тасевски, или автора на темата, като казваш, че трябва първо да се чете; но се закачам за теб само за да кажа, че излиянията на тоя титан на мисълта, независимо дали плюе и споменава две червени, дънки и дъвки, или само миролюбиво обяснява на бугарскиот народ, че не си е избрал точните управници, са без голямо значение (освен, предполагам, за неговата собствена популярност).
Въпросът за заличаването и модифицирането на спомените с поколенията обаче според мен е наистина интересен и си струва да се разчепка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 17.01.21 16:37.

Съгласен съм, че Тасевски не лъже за дядо си, но вместо първоситнално да обявява бугарите за шовинисти и мошеници щом твърдят нещо различно от представите му, би могъл (претендира да е интелектуалец) за всеки случай да провери дали това което казваме е вярно. Сашето го е сторил някога, Сашко не си е направил труда.

Е, единият от двамата Сашковци явно е доста по-умен от другия все пак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 17.01.21 16:59.

Един от щипските села преди време се мъчеше да ме убеди, че дедо му, който бил юго-войник през 1941 г и освободен от плен като бугарин, никога не се е имал за бугарин или не е казал подобно нещо пред тейко му. Става въпрос за селско неграмотно население. Възможно е към началото на 40-те да е имало и такива с полуизтрита или изтрита народностна памет. Но по-голямата част са си знаели какви са били на младини. Примери има много. Просто са се постарали да изтрият съзнателно всичко, свързано с българското. И по време на Тито са насърчавали децата си да плюят бугарските фашисти. Е, имало и немалък брой от поколението преди 1944 г, който до последно си запазват паметта относно българската идентичност, но тази памет не е удобна и просто предпочитат да не говорят за това.
Така се стига до днешните парадокси като Шекеринска. Просто следващите поколения, без никаква родова съпротива, са зомбирани от майчиното мляко с приказки за нисшите расово татари и т.н. То и шегите им са такива - "Тъп като българин", "крадлив като българин" и т.н.

Редактирано от goga на 17.01.21 17:03.

Да, примери има много, не е само Сашкото. Аз наблягам на това, да се види, да се проследи, ако може, как се губят спомени, които на пръв поглед би трябвало да са нещо от само себе си знаещо се и подразбиращо се, макар и в известен период прикривано (понеже се преследва или пък, в по-лекия случай, се отрича и заклеймява). Процесът на губене ми е интересен.

”...но ти му се смееш с усмивката чиста на своя малък син...”

Редактирано от MupaM на 17.01.21 17:16.

Не е толкова необяснимо. Спомни си как веднага след промените мнозина от новите опозиционери забравиха, че са били партийни и комсомолски номенклатурчици или, че са писали стихове в прослава на Партията и СССР.
Реално това не се забравя, но се изтласква от съзнанието като вид защитна психологическа реакция.

Процесът на губене ми е интересен.

Снишаване. По абсолютно същия начин по който хиляди царски офицери (и фелдфебели), кметове, учители, администрация, съдии, прокурори и прочие, се снишава. Народния съд се разправя с около 3 000 души, като ги убива, а разселените със семействата има са към 15 000 от 7млн.население към 1946г.. Всички други се снишават и забравят, за да оцелеят. Надали толкова бързо са забравили любимия цар Борис III и висящите му навсякъде портрети.